Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 773 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 951/2026
Вид
Решение № 773
Подписан
17.06.2026
В сила
04.08.2026
Състав
Анна Иванова, Иван Анастасов, Емилия Лалева

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500951 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Ч. В. против решение № 31/12.02.2026г. по гр.д.№ 1319/2025г. на Районен съд- гр.Карлово, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Б. Н. К., В. Ч. В., А. Ч. В. на съсобствен недвижим имот при квоти от 3/5 ид. ч. за Б. К.-П., 1/5 ид.ч. за В. В. и 1/5 ид.ч. за А. В.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Установило се, че третият ответник по иска за делба А. Д. е направил отказ от наследството на баща си В.

Д., който се легитимирал като съсобственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот. Било дадено указание на ищцата Б. К. да представи доказателства относно това кои са останалите наследници на В. Д. за да бъдат конституирани същите като ответници по иска за делба.

Това не било сторено и Районен съд самоволно разпределил идеална част на В. Д. между останалите съделители. Иска се отмяна на обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на КрлРС.

Отговор на въззивната жалба е подаден от Б. К.-П., със същия се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, алтернативно се твърди, че тя самата не е станала причина за така постановеното решение и не е твърдяла, че процесният имот е съсобствен между страните при отразените в решението квоти.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1319/2025г. на Районен съд- гр.Карлово е образувано по искова молба от Б. Н. К.-П. против В. Ч. В., А. Ч. В. и А. В. Д., с която е предявен иск за делба на съсобствен между страните недвижим имот, а именно дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ 290 кв.м., находящо се в гр.Калофер, съставляващо УПИ VII-1046, кв. 84, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, паянтова сграда и масивна сграда. Правото на собственост върху гореописания имот било придобито от съсобствениците както следва: ищцата Б. К. придобила правото на собственост върху 3/6 ид.ч. по силата на дарение по нот.акт № 126/03.09.1997г., извършено от нейните родители Н.Д.К., починал на 08.01.1999г., и Е.Д. К., починала на 05.05.2010г.; В. Ч. В. и А. Ч. В.

1 придобили по 1/6 ид.ч. по наследство от тяхната майка Д. Н. Д.а, починала на 25.01.2014г.

Тя била сестра на ищцата и придобила чрез дарение от техните родители, оформено със същия нотариален акт, останалата 1/2 идеална част от имота. А. В. Д. се легитимирал като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот по наследство от своя баща В. А. Д., починал на 23.05.2021г., който бил втори съпруг на Д. Н. Д.а и се явявал неин наследник, заедно с децата й от първия брак- първите двама ответници.

С подадения от ответниците В. Ч. В. и А. Ч. В. отговор на исковата молба е заявено становище за допустимост и частична основателност на предявения иск за делба. Оспорват правото на собственост на ответника А. В. Д. върху 1/6 ид.ч. от имота, като твърдят, че същият, след смъртта на баща си В. А. Д., е направил отказ от наследството му, за който отказ от Районен съд- гр.Асеновград е издадено удостоверение с изх.№ 302/07.06.2021г.

Поради това спрямо него искът за делба се явявал неоснователен. В. и А. В.и считат, че делбата следва да бъде допусната при следните квоти: 3/6 ид.ч. за ищцата, по 1/6 ид.ч. за всеки от тях двамата и 1/6 ид.ч. за наследниците на В. А. Д..

С нот.акт № 126/03.09.1997г. Н.и Е.К. са дарили на дъщерите си Б. К. и Д. Д.а дворно място, съставляващо имот пл.№ 1046, за която е отреден парцел VII, кв.84 по плана на гр.Калофер, ведно с построените в него сгради. Безспорно е, че този имот е напълно идентичен с процесните по делото дворно място и сгради. Безспорно е също така, че имотът е придобит от надарените две сестри при равни права. Видно от приетото удостоверение за наследници на Д. Д.а, тя е починала на 25.01.2014г. и е оставила за свои наследници съпруга си В. Д., починал на 23.05.2021г. и наследен от своя син А. Д., както и дъщеря си и сина си В. и А. В.и. От удостоверението за наследници на В. Д. пряко и категорично се установява, че единствен негов наследник е сина му А. Д., който е заявил пред Районен съдгр.Асеновград отказ от наследственото на баща си и съгласно определение № 184/01.06.2021г. този отказ е вписан в особената книга на съда. Отказът от наследство увеличава квотите на останалите наследници на Д. Д.а, а именно квотите на децата й В. и А.

В.и, които от по 1/3 от притежаваната от наследодателката ½ ид.ч. стават ½ от ½ ид.ч. или по ¼ ид.ч. Погрешно районният съд е приел, че отказът на А. Д. от наследството на баща му уголемява и дела на Б. К.-П.. Тя не е наследник нито на В. Д., нито наследява сестра си, която има низходящи наследници от първи ред. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде изменено, като делбата бъде допусната, вместо при определените от първоинстанционния съд квоти от 3/5 ид. ч. за Б. К.-П., 1/5 ид.ч. за В. В. и 1/5 ид.ч. за А. В., при квоти от 1/2 ид.ч. за Б. К.-П., 1/4 ид.ч. за В. В. и 1/4 ид.ч. за А. В..

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 31/12.02.2026г. по гр.д.№ 1319/2025г. на Районен съдгр.Карлово, с което извършването на съдебна делба между Б. Н. К., В. Ч. В., А. Ч. В. на съсобствен недвижим имот, а именно дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ 290 кв.м., находящо се в гр.Калофер, съставляващо УПИ VII-1046, кв. 84, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, паянтова сграда и масивна сграда, е допуснато при квоти от 3/5 ид.ч. за Б. К.-П., 1/5 ид.ч. за В. В. и 1/5 ид.ч. за А. В., като вместо това

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на горепосочения съсобствен между страните имот при квоти от 1/2 ид.ч. за Б. Н. К.-П., 1/4 ид.ч. за В. Ч. В. и 1/4 ид.ч. за А. Ч. В..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3