Решение № 813 от 24.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8786/2025
- Вид
- Решение № 813
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 813 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330108786 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от П. Н. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 2900,44 лева, от което: 2170,65 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на *** г., 305,02 лева – договорна лихва за периода 15.01.2011 г. – 11.03.2012 г., 111,85 лева – наказателна лихва за периода 15.01.2011 г. – 11.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 312,91 лева – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2353/13.03.2012 г. и изпълнителен лист от 19.03.2012 г. по ч. гр. д № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № **********.
В исковата молба се излагат съображения, че по ч. гр. д № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив по заявление на „Обединена българска банка“ АД била издадена заповед за изпълнение, с която ищцата била осъдена да заплати горепосочените суми, като бил издаден и изпълнителен лист от 19.03.2012 г. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 413/2012 г. по описа на ЧСИ М. С., като на 11.01.2017 г. било последното искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие, което прекъснало погасителната давност. Впоследствие на 1
20.03.2018 г. била подадена молба от ответното дружество за конституирането му като взискател поради придобиване на вземанията въз основа на сключен договор за цесия. Поддържа се, че с оглед липсата на извършени изпълнителни действия изп. дело било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтъква се, че по молба на ответното дружество на 10.03.2025 г. било образувано изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № **********. В хода на изпълнението бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Изложени са съображения, че от датата на последното изпълнително действие /11.01.2017 г./ до образуване на новото изпълнително дело /10.03.2025 г./ били изтекли повече от 5 години, поради което вземанията били погасени по давност. Предвид изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на исковата претенция. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Признава се, че на *** г. между ищеца и „Обединена българска банка“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит, вземанията по който били прехвърлени на ответника с договор за цесия от *** г. Поради неизпълнение на задълженията на ищеца, срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ М. С., с рег. № **********, което било прекратено поради настъпила перемпция. По молба на ответника било образувано ново изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ М. С., с рег.
№ **********. Изтъква се, че в хода на първоначалното изп. дело били извършени плащания, с които били погасени вземанията за разноски, договорна и наказателна лихва, поради което се поддържа недопустимост на предявения иск в тази част поради липса на правен интерес. По същество се излагат доводи, че след образуване на изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия прекъсващи давността с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело. Следвало да бъде съобразено, че в периода 20.06.2017 г.
– 01.07.2020 г. били извършени доброволни плащания, които представлявали конклудентни действия по признание на вземането, като основание за прекъсване на погасителната давност. Предвид изложеното се моли за прекратяване на производството по отношение на вземанията за договорна лихва, наказателна лихва и разноски поради липса на правен интерес. В останалата част се претендира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Претендират се разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
По делото не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на „Обединена българска банка“ АД е издаден Изпълнителен лист от 19.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3756/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив за следните вземания: сумата от общо 2 587,52 лева, от които сумата от 2 170,65 лева, съставляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на *** г., договорна лихва – 305,02 лева, дължима за периода от 15.01.2011 г. до 11.03.2012 г., наказателна лихва – 111,85 лева, дължима за периода от 15.01.2011 г. до 11.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 312,91 лева – разноски по делото /л. 3/.
По делото се установява, че по молба на „Обединена българска банка“ АД с разпореждане от 17.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ М. С.-Ц., с рег. № **********, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3756/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив /л. 46/.
Тук следва да се посочи с оглед твърденията на ищцата за погасяване на вземанията по давност, че с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се обяви за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Във връзка с постановеното тълкувателно решение бе прието и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съобразно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно до приемането на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, при наличие на висящо изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М. С.-Ц., с рег. № *****, давност за процесните вземания не е текла. При това положение е 3 безпредметно да се разглеждат извършените до този момент изпълнителни действия.
От материалите по делото се установява, че след 26.06.2015 г. са извършени следните действие:
С молба от 14.01.2016 г. /л. 116/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за имущественото състояние на длъжника и наличието на сключен трудов договор, като бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника и наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
С молба от 19.10.2016 г. /л. 127/ кредиторът отново е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение съобразно справка от НОИ.
Със Запорно съобщение от 08.11.2016 г. /л. 131/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Н. С., получавано от работодател „Вива Кредит“ ООД, връчено на 10.11.2016 г. /л. 133/.
С молба от 11.01.2017 г. /л. 136/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител извършването на справки и предприемане на изпълнителни действия по насрочване на опис на движими вещи на длъжника, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и налагане на запор върху банковите му сметки.
С молба от 20.03.2018 г. /л. 161/ взискателят „Обединена българска банка“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че на *** г. е сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който е прехвърлил вземанията срещу длъжника на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Със съобщение, получено на 04.05.2023 г. от ответника, съдебния изпълнител го е уведомил, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба от 28.02.2025 г. /л. 192/ ответното дружество е поискало от съдебния изпълнител връщане на оригинала на издадения срещу длъжника изпълнителен лист.
По молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 10.03.2025 г. /л. 197/, с Разпореждане от 02.04.2025 г. /л. 231/ е образувано изп. дело № ***** на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № *****, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист от 19.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3756/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С депозираната молба е кредиторът е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със Запорно съобщение от 02.04.2025 г. /л. 232/ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника П. Н. С. в „Изипей“ АД, връчено на 09.04.2025 г. /л. 238/.
Със Запорно съобщение от 02.04.2025 г. /л. 234/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Н. С., получавано от работодател „БО СТРОЙ 76“ ООД, връчено на 04.04.2025 г. /л. 237/.
Със Запорно съобщение от 02.04.2025 г. /л. 235/ е наложен запор върху 4 банковите сметки на длъжника П. Н. С. в „УниКредит Булбанк“ АД.
В хода на първоначално образуваното изпълнително дело със Заявление от 18.06.2013 г. /л. 89/, адресирано до съдебния изпълнител, длъжникът П. Н.
С. е изразила желание за изплащане на дълга на месечни вноски в размер на 100 лева, като е внесла първа вноска в размер на 50 лева /л.87/. В кориците на делото се съдържат доказателства за изплатени от длъжника суми, както следва: на 22.07.2013 г. – 50 лева /л. 93/, на 04.11.2013 г. – 100 лева /л. 95/, на 29.08.2017 г. – 411,74 лева /л. 147/, на 31.10.2017 г. – 615,51 лева и 62,40 лева /л. 150, 151/, на 14.02.2018 г. – 861,52 лева и 87,26 лева /л. 158, 159/. От наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. С., получавано от работодателя „Вива Кредит“ ООД, са получени следните суми по изпълнителното дело: на 11.07.2017 г. – 202,95 лева /л. 139/, на 11.08.2017 г.
– 208,79 лева /л. 143/, на 11.09.2017 г. – 286,65 лева /л. 148/, на 12.10.2017 г. – 391,36 лева /л. 149/, на 14.11.2017 г. – 171,13 лева /л. 154/, на 12.12.2017 г. – 268,49 лева /л. 155/, на 10.01.2018 г. – 509,16 лева. От представена към отговора на исковата молба служебна бележка /л. 23/ се установява, че в периода 20.06.2018 г. – 01.07.2020 г. с счетоводната система на ответното дружество са отчетени доброволни плащания, извършени от длъжника П. С., в общ размер на 1160 лева. Така всички платени суми възлизат в размер на общо 5436,96 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от ответното дружество възражение, че извършените от страна на длъжника плащания представляват признание на вземането, което прекъсва погасителната давност. В съдебната практика последователно се приема, че частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение по смисъла и с последиците на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. За тази цел е необходимо волеизявлението на длъжника да обективира основанието /произхода/ на вземането и размера му, същото да е извършено до изтичане на срока на погасителната давност и да е отправено до кредитора или до негов представител. Признание на дълга с последиците на прекъсване на давността по отношение на вземането може да бъде изразено и с конклудентни действия /поведението/ на длъжника, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора, което подлежи на преценка с оглед обстоятелствата във всеки конкретен случай /в този смисъл Решение № 100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 98/26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 87/24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че признанието е изявление или действие на длъжника, с което потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на конкретно задължение към неговия кредитор, без да е необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db6785bc-3418-4bd8-bc7a-278e2366079a