Решение № 18 от 14.08.2026, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Административно наказателно дело 50/2026
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- Димитър Иванов Стратиев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. гр.Мадан, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ПЪРВИ СЪСТАВ-НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20265430200050 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № * на Началник РУ Мадан при ОД МВР – Смолян, с което на Б. Б. Р., ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 204, 52 евро /400,01 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата по изложени съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон, чрез процесуален представител – адв. В. Т., се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се явява пълномощника, който заявява, че било налице противоречие между АУАН и НП, жалбоподателя не е извършил виновно нарушението на чл. 638, ал. 3 от КЗ , алтернативно пледира че установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 24.01.2026 г. около 16,15 часа в гр. Мадан, на ул. "Перелик", в близост до „Крис МТ“, свидетелят А. М. и Н. Б. – полицаи в ГПУ – Рудозем при РДГП Смолян, проверили управлявания от жалбоподателя Б. Б. Р. товарен автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег. № *, собственост на С. Б. Р., с ЕГН **********, като било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на проверката. С оглед на горното полицейският служител свид.
М. съставил АУАН №* за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал с възражения „На полицата пише, че имам застраховка до юли 2026г.“. В законоустановения срок допълнителни възражения по реда на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани от жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Б. Б. Р. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена глоба в размер на 204, 52 евро/ с левова равностойност 400,01 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя А. З.
М., който поддържа констатациите в акта. От показанията му се установява, че направил справка в ОД на ГПУ Рудозем, като установил, че автомобилът се движи по пътищата без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", за което съставил АУАН. Акт бил съставен и за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. В тази връзка твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП е издадено въз основа на друг АУАН са неоснователни, доколкото е установено по несъмнен начин издаването на НП именно въз основа на АУАН посочен в него.
2
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Б. Б. Р. на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ , която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай безспорно е установено, че жалбоподателят Р. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ . Налице са и всички признаци относно субективната страна на деянието - деецът, в качеството си на правоспособен водач на МПС е знаел, че тя е необходима и задължителна за управлението на МПС, поради което несъмнено е извършил нарушението виновно. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В настоящият казус жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да установи, че по отношение на предоставения му за ползване автомобил не е била сключена съответната застраховка, от което се обуславя и субективната страна.
С оглед изложеното, съдът намира, че Б. Б. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ , тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ , административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 204,52 евро.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв." в равностойност 204,52 евро, т. е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който 3 случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
По делото липсват доказателства за наличие на признаците на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Управлението на моторно превозно средство е правнорегламентирана дейност, която съставлява източник на повишена опасност. Доколкото обект на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, управлението на последните без сключена валидна застраховка е само по себе си деяние с висока обществена опасност, поради което липсват основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Още повече и предвид наличието на служебно извършената справка, приложена към административнонаказателната преписка, за извършените от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, не са налице смекчаващи вината обстоятелства. На следващо място, следва да се посочи, че сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" още при съставянето на АУАН е действие след довършване на нарушението и не е проява на някаква извънредна добросъвестност, а е нормално и дори очаквано поведение, и в този смисъл то не е аргумент деянието да се квалифицира като маловажен случай.
При този изход на спора право на разноски, съгласно чл. 63д ЗАНН, има въззиваемата страна, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер от 66,47 евро.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * на Началник РУ Мадан при ОД МВР – Смолян, с което на Б. Б. Р., ЕГН **********, на осн. чл.
53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 204, 52 евро /400,01 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Б. Б. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Смолян сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 4