Определение № 2177 от 01.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2177 гр. София, 01.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

В.ия В. Грънчарска като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно наказателно дело № 20251100604234 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба от повереника на В. Л. П. адв. Ю. срещу Определение №2242 от 21.05.2025г. по НЧ дело № 2541/2025г. по опис на Софийски районен съд, 147-ри състав, Н.О., с което е оставена без разглеждане жалбата му против Постановление от 28.01.2025г. по пр.пр.

№6536/2021г. по опис на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1124/2021 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. №6536/2021г. по опис на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

По делото не е привличано лице като обвиняем.

В жалбата се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно относно изводите за липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Поддържа се, че неправилно съдът не е отчел обстоятелството, че към момента на деянието детето не е имало навършена 18-годишна възраст, доколкото за наказателната отговорност имало значение момента на извършване на деянието. Не бил изследван и въпроса за това, че А. П.а била диагностицирана със синдром на родителско отчуждение тежка степен, което нейно състояние представлявало причината да изложи 1 твърдение, че няма претенции към своята майка. Липсата на претенции не довеждало до извод за това, че не е извършено престъплението по чл. 183, ал.

1 от НК. Иска съдът да отмени обжалваното определение и делото да се върне на СРП за продължаване на процесуалните действия с цел ангажиране на наказателната отговорност.

Съдът намери, че правото на жалба е упражнено в предвидения в закона седмодневен срок от жалбоподател, чиято жалба е била оставена без разглеждане с оспорения съдебен акт, поради което разглеждането на жалбата срещу съдебното определение е допустимо. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съдът, в изпълнение на задълженията си по чл. 14 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, за да се произнесе, установи следната фактическа обстановка:

Наказателното производство по ДП №1124/2021г. по опис на 06 РУ СДВР е водено за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК във връзка с неизпълнение на задължението за издръжка, дължимо по силата на влязъл в законна сила съдебен акт, спрямо А. В.П., родена на *********, дете на жалбоподателя В. П..

С постановление от 28.01.2025г. по ДП №1124/2021г. по опис на 06 РУ СДВР, пр.пр. №6536/2021г. по опис на СРП наказателното производство е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение второ от НПК.

Бащата на пострадалата В. П. на 14.02.2025г. е депозирал жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, по повод на която с обжалваното определение №2242 от 21.05.2025г. по НЧ дело № 2541/2025г. по опис на Софийски районен съд, 147-ри състав, Н.О. е оставена без разглеждане жалбата му.

За да остави жалбата без разглеждане районният съд се е позовал на липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, предвид качеството на пострадал, което жалбоподателят не притежава. В тази връзка е преценил непосредствения обект на престъплението - охраняваните от престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК обществени отношения, според който пострадал от престъплението и 2 лице имащо право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява А. В.П..

Като съобрази установената фактическа обстановка и закона, въззивният съд намери правните изводи на първия съд за коректни. Правилна е отправната позиция за определяне на качеството на пострадал от престъплението по чл. 183, ал. 1 от НПК, а именно според охраняваните от престъпния състав обществени отношения, свързани с изпълнението на задълженията по издръжка спрямо членове на семейството и най-близкия роднински кръг. Престъпният състав инкриминира неизпълнението на това задължение в размер на две или повече месечни вноски, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Вярно е определено и лицето, което търпи имуществени вреди от престъплението, според чл. 74, ал. 1 от НПК, а именно бенефициентът на дължимото поведение, в случая А. В.П., чиито права се засягат от неизпълнението на задължението за издръжка. Макар това задължение да е било изпълнимо чрез бащата жалбоподателя В. П., изпълнението му е в полза на низходящия, а не на лицето, представляващо посредник при изпълнението. Съответно неизпълнението на това задължение не засяга защитими от разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК права на лицето, чрез което се заплаща дължимата издръжка.

Предвид изложеното, въззивният съд е солидарен с изводите на районния съд за липса на процесуална легитимация в лицето на жалбоподателя П. да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. С оглед навършеното пълнолетие на посоченото като пострадало лице А. П.а в хода на наказателното производство, жалбоподателят не може да се позовава на упражняване на права по реда на чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/, още повече, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е обжалвано от П.а. За същата не са събрани доказателства, които да водят до приложимост на разпоредбите на ЗЛС, свързани с ограничената дееспособност. Въпросите, поставени в жалбата, касаещи чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, биха могли да бъдат разгледани само при надлежно упражнено право на обжалване от процесуално легитимиран субект, което не се установи да е сторено в настоящото производство.

Воден от изложеното и тъй като се установи, че правото на жалба срещу 3 постановлението за прекратяване на наказателното производство е упражнено без надлежна активна процесуална легитимация, при липсата на основания за изменение или отмяна на обжалваното съдебно определение, същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 243, ал. 8 от НПК Софийски градски съд, VII въззивен състав, наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2242 от 21.05.2025г. по НЧ дело № 2541/2025г. по опис на Софийски районен съд, 147-ри състав, Н.О., с което е оставена без разглеждане жалба против Постановление от 28.01.2025г. по пр.пр. №6536/2021г. по опис на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1124/2021 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. №6536/2021г. по опис на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4