Решение № 1164 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100504815 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 10.03.2022г., постановено по гр.д. № 3640/2021г. на СРС, ГО, 163 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу С. В. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата от 3 127, 46 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, жк „*******, за периода от м.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; за сумата от 558, 04 лева - обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.12.2020г.; за сумата от 19, 93 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г. и за сумата от 4, 17 лева – обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до 30.12.2020г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 1

ГПК въззивна жалба от ответника С. В. М., в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице облигационна връзка между страните, доколкото представения по делото нотариален акт не е подписан от купувача С. М.. Счита, че ангажираните по делото писмени доказателства не установяват количеството на доставената в имота топлинна енергия. Освен това партидата при ищеца е била открита след началото на исковия период, поради което липсва основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Поддържа становище, че заключението на съдебнотехническата експертиза не следва да се кредитира, доколкото е изготвено въз основа на документи, които не са приети като доказателства по делото по предвидения за това процесуален ред. На следващо място, развити са съображения, че законодателството урежда като основен принцип задължението за плащане на реално потребената топлинна енергия, а не начислената въз основа на служебен отчет по максимална мощност. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява становище за неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното 2 и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

По изложените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав приема следното:

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба п о чл. 36, ал. 3 . Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на 3 ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Релевираното във въззивната жалба оспорване на титулярството в правото на собственост върху процесния топлоснабден имот не е заявено своевременно, поради което се налага извод, че същото е преклудирано. В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението, че притежава правото на собственост върху имота, до който е доставяна топлинна енергия. Не е заявено оспорване на легитимиращото действие на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.09.1991г., нито възражение за действителността на същия. Ето защо наведените за първи път във въззивното производство възражения не следва да се разглеждат по аргумент от чл. 133 от ГПК. Но дори и да се разгледат по същество същите са неоснователни.

Противно на твърдението на жалбоподателя представеният по делото договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.09.1991г. е подписан от купувача С. М..

Положеният подпис, макар и поставен в графа “продавач”, формално изхожда от С. М., който извод се налага при съобразяване на обстоятелството, че е посочено фамилното име на лицето, подписало договора – М..

С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното възражение на въззивника за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове, обосновано с несъществуването на договорни правоотношения между страните за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и С. М. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна 4 енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Ирелевантно за спора е обстоятелството, че ищцовото дружество е открило служебно партида за процесния абонатен номер едва през 2018г.

Облигационното правоотношение между страните е възникнало с придобиване на собствеността върху имота през 1991г., а не с откриването на партида на същия собственик в по-късен момент. Така придобитото през 1991г. качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени.

Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът д а е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за 5 дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и п р и е т а в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира изцяло като обективно и компетентно, ч е жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на изискванията за съответствие с одобрения тип. Посочено е още, че в имота има три отоплителна тела без монтирани уреди за дялово разпределение, както и че за процесния период потребителят не е осигурил достъп за проверка и отчет на уредите. Ето защо топлинната енергия за отопление на имот е начислена на база максимална оценка по мощност по реда на т.6.5. от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект.