Определение № 1061 от 13.10.2026, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1061 гр. Ловеч, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20264310101758 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от С. П. С. против ТД на НАП, Д. И. И., И. П. И. и Д. П. Н. за отричане право на собственост върху идеални части от поземлен имот, самостоятелен обект в сграда, изпълнена в него и сграда.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, самостоятелен обект в сграда № 1, изпълнена в поземления имот и сграда № 2 по силата на упражнявано давностно владение от *** Срещу имота се твърди, че е насочено принудително изпълнение, като той е изнесен на публична продан в рамките на образувано изп. д. № 277/2011 г. на ДСИ при РС Ловеч.

Взискател в това производството е ТД на НАП. За 29.10.2026 г. е нарочен въвод в имота.

Отправено е искане за постановяване на решение, с което да се отрече, че правото на собственост върху имота, обект на принуда по инициатива на ТД на НАП, принадлежи на ответниците Д. И. И., И. П. И. и Д. П. Н..

В молбата е направено искане за допускане на обезпечение чрез спиране въвод във владение, насрочен по изп. д. № № 277/2011 г. на ДСИ при РС Ловеч.

Съдът намира, че заявената отрицателно установителна претенция е недопустима поради липса на правен интерес по следните съображения:

При иск по чл. 440 ГПК (предпоставките на този иск са очертани в обстоятелствената част на молбата) правата на ищеца не са част от предмета на иска. При навеждане на твърдения за такива права установяването им е свързано с интереса от провеждане на искова защита. По започнало принудително изпълнение за парично вземане и предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице, целта на производство е не да установят правата на ищеца, а да се отрекат тези на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Съгласно постановката на т.

4 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., поставено по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440 ГПК е специален отрицателно установителен иск и е средство за защита на трето лице, когато принудителното изпълнение 1 за парично задължение е насочено към имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат неговите права. Целта на този иск при уважаването му е да бъде преустановено принудителното изпълнение, поради което изискване за допустимостта му е принудителното изпълнение да не е приключило (в този смисъл Определение № 214/23.04.2009 г. по ч.гр.д. № 187/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 42/27.02.2014 г. по гр.д. № 6994/2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 23/27.05.2020 г. по гр.д. № 3368/2019 г. на ВКС, II г.о. и др.). От казаното следва, че ако иска е предявен след влизане в сила на постановлението за възлагане, той вече не може да постигне целите си. Ако в хода на производството се установи, че ищецът е собственик на имота, от което той извежда интереса си, решението по заявения от него иск по чл. 440 ГПК не може да постигне целените с него последици, а именно да се прекратили или предотврати изпълнението, защото то е приключило успешно с влязлото в сила постановление. Последващите действия по въвеждане на купувача от публичната продан не са част от изпълнението, насочено към удовлетворяване вземането на взискателя.

Обстоятелството, че третото лице не е знаело за изпълнението или е узнало за него след влизане в сила на постановлението (твърдения в този смисъл за изложени в исковата молба), не дава основание да се заключи, че то (третото лице за изпълнението) продължава да има интерес от водене на иск по чл. 440 ГПК. Допустимостта на тази искова претенция е предпоставена от обективното състояние на изпълнението, а не от момента, в които третото лице е узнало за насочването му върху имота.

От данните по делото (твърденията в молбата и в приложеното постановление за възлагане) се установява, че имота, по отношение на което ищецът е заявил претенции за отричане правата на лицата, сочени като ответници, е възложен в рамките на образувано изпълнително производство.

Постановлението за възлагане е влязло в сила на 06.08.2026 г., преди датата на подаването на исковата молба (13.10.2026 г.). Със стабилизирането му, действията по принуда, насочени към обекта, са изчерпани, поради което и интереса за търси отричане в отношенията между взискателя и длъжниците на правото на собственост върху него, е отпаднал.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск, а констатациите за неговото отсъствие дават основание за формиране на извод за недопустимост на производството и основание за прекратяване на исковата процедура.

При съобразяване на извода за недопустимост на производството, съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение чрез спиране въвода във владение, тъй като една от предпоставките на уважаване на искането е допустимост на исковата процедура.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на С. П. С. за допускане на обезпечение във връзка с предявена от нея отрицателно установителна претенция чрез спиране въвод във владение по изп. д. № 277/2011 г. по описа на ДСИ при РС Ловеч.

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК подадената от С. П. С. искова молба 2 вх. № 13 335/13.10.2026 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1758/2026 г. на РС Ловеч.

Определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба, пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 3