Решение № 260447 от 03.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№....... гр.София, 03,02,2022год.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 8109 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявени от С.И.Т. срещу Н.С.И Б.Н.Б.искове с правна квалификация чл. 4 § 3 от ДФЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 1982954,14 лв. /допуснато изменение на иска с протоколно определение от 17,05,2021 г./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, сума в размер на 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главниците от 04,12,2014год. до датата на исковата молба в размер на 1013187,35лв. върху обезщетение за имуществени вреди и 4610,59лв. върху обезщетение за неимуществени вреди.

Поддържа се ищецът да е бил вложител в КТБ АД /н./ по четири броя банкови сметки при условията на безсрочен депозит с обща сума по банковите сметки в размер на 1 366 946,13евро. След обявяване на КТБ АД под специален надзор на 20,06,2014год. и впоследствие отнемането на лиценза на банката на 06,11,2014год., сумите по банковите сметки са станали неналични като на ищеца е изплатена единствено гарантираната от ФГВБ сума в размер на 196000лв., получена на 04,12,2014год.

1. Доводите обосноваващи отговорността на държавата се извеждат от нарушение на правото на ЕС, а именно:

- нарушение на чл.63, б.“в“, вр.чл.62, б.“а“ от Регламент /ЕС/№575/2013 поради допуснато от БНБ, чрез подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“ нарушение с издаване на заповед №43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между КТБ АД и ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,03,2014год.

- нарушение на Директива 2013/36/ЕС

-нетранспонирането ѝ в срок до 31,12,2013год. като съответните промени в националното законодателство са извършени едва към м.август 2015год., с което са нарушени изискванията на чл.4, §2, 3 и 4 за осигуряване на подходящи мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получават необходимата информация за оценка на изпълнението на §2, както и да разследват нарушения на изискванията.

- нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при възникване на условията по Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС компетентния орган за банков надзор да съблюдава ефективно изпълнение на пруденциалните изисквания на правото на

ЕС, в резултат на което интересите на ищеца в качеството на възложител да са гарантирани.

- нарушения на чл. 17 от хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/-правото на собственост-нарушение на легитимното очакване на ищеца да получи вземането над гарантирания размер на депозитите.

Доводите обосноваващи отговорността на БНБ:

- допуснато нарушение, чрез подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, чрез издаване на заповед №43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между КТБ АД и ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,03,2014год. с Д.АД, Т.П.Т.ЕАД, П.АД, Р.И.АД и О.И.АД;

- неизвършена проверка на източниците за погасяване на кредитите, липса на проверка за свързаност и за целево усвояване на кредитите, използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на капитала от втори ред;

- непредприемане на мерки за преустановяване и санкциониране на нарушения на правото на ЕС.

В указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Народното събрание, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция. Сочи, че редът по ЗОДОВ е неприложим, тъй като законът лимитативно изброява случаите, в които държавата отговаря за вреди. Законодателната дейност не подлежи на преценка от съдилищата. Съгласно конституцията контролът върху актовете на НС се осъществява само от Конституционния съд, а не от гражданските съдилища. Произнасянето на национална юрисдикция различна от КС по законодателни въпроси би означавало грубо нарушение на принципите на демократичната държава. Поддържа да е недопустимо производството срещу 44-то НС, тъй като ЗИД на ЗКИ /обн.ДВ.бр.27/24,03,2014год./, с който се въвежда директивата е приет от 42-то НС, което е разпуснато през 2014год. Поддържа НС да не носи отговорност за липса на законодателна инициатива, тъй като такава принадлежи на определени лица, а исковата претенция за солидарно осъждане е недопустима, тъй като се сочи на различни нарушения.

По същество излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да не е налице нарушение на общностна норма. Изложените съждения са във връзка с нарушения осъществени от страна на БНБ, за които законодателният орган не следва да носи отговорност. Дори да се приема да е налице нарушение, то същото не е съществено, тъй като забавяне при транспониране на Директивата в периода от 31,12,2013год. до 11,03,2014год. не е значително, както и не е в основата на проблемите на КТБ АД. В този смисъл нарушението не е явно и сериозно. На следващо място се излага да липсва причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната вреда. Липсват вреди, които да са във връзка евентуално установено нарушение от страна на НС като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е получил гарантиран размер на вложенията си от ФГВБ. Оспорва да са налице сочените от ищеца неимуществени вреди. Отделно от изложеното се сочи да не е налице нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на чл.17§1 от ХОПЕС.

Релевира възражение за изтекла давност по отношение претенцията за обезщетение за забава.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор и от Българска народна банка, в който е изложено становище за недопустимост на исковото производство. Сочи да не е налице компетентност на гражданските съдилища по отношение на претенцията, а по същество същата е неоснователна по подробни съображения, изложени в отговора, поради липса на нарушения, настъпили вреди и причинна връзка.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по исковете за обезщетение за забава.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен рамков договор за платежни услуги от 02,08,2012год. /л. 22/, сключен между „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност и С.И.Т., в качеството му на потребител на платежни услуги, който урежда изпълнението на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от потребителя, както и задълженията и условията за воденe от банката на платежни сметки, открити по искане на потребителя.

С анекс № 83503 от 02,08,2012 год. към договора на името на ищеца е открита банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит с IBAN: ***, BIC ***.

С анекс № 83599 от 02,08,2012 год. към договора на името на ищеца е открита банкова сметка *** на безсрочен депозит „Плюс“ с IBAN: ***, BIC ***.

С анекс № 99357 от 01.03.2013г. към договора на името на ищеца е открита банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит с IBAN: ***, BIC ***.

С анекс № 127402 от 14.12.2013г. към договора на името на ищеца е открита банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит с IBAN: ***, BIC ***.

Видно от банково удостоверение, издадено от „К.Т.Б.“

АД - в несъстоятелност , към 27,10,2014год. на името на ищеца са открити следните сметки:

IBAN: ***, с наличност: главница - 343167,22 евро и лихвосума - 15970,01 евро;

IBAN: ***, с наличност: главница - 525077,75 лева и лихвосума - 27472,92 лева;

IBAN: ***, с наличност: главница - 354219,49 евро и лихвосума - 16410,60евро и

IBAN: ***, с наличност: главница - 322800,00евро и лихвосума - 15322,74 евро.

Видно от бележка за касово теглене на „Рафайзенбанк България“ АД на 04.12.2014 г., на ищеца е изплатена сумата от 196000,00 лв. от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Представено е прессъобщение от 20,06,2014год. на БНБ за получено писмено уведомление от страна на ръководството на „КТБ“ АД, в което информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции.

С решение № 73 по т. 1 от дневния ред по протокол № 11 от заседание на УС на БНБ от 20,06,2014год. /л.

98/, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца, като дейността ѝ е ограничена и ѝ е наложена забрана да извършва всички дейности съгласно лиценза ѝ за банкова дейност. С решението са отстранени членовете на управителния и надзорния съвет и са лишени от право на глас за срок от три месеца акционерите, притежаващи повече от 10 % от капитала на банката.

По делото е представено съобщение на Европейската комисия от 25,09,2014год./л. 107/, с което се съобщава за откриване на процедура за нарушение срещу Р.Б. за неправилното транспониране на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО (Директивата относно схемите за гарантиране на депозити), както и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали съгласно чл. 63 от ДФЕС.

Представена е и препоръка на Съветът на надзорниците на Европейския банков орган към БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО /л. 112/. Констатирани са нарушения на нормите на европейското законодателство, като не е спазен срокът по чл. 10, пар. 1 от директивата за изплащане на гарантираните вземания - 20 работни дни от установяване на неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3. Посочено е, че на практика влоговете са станали неналични от момента на поставяне на банката под специален надзор и е спряно изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца на 20,06.2014год., като неналичността на депозитите не е била надлежно обявена от българските органи.

С решение от 06.11.2014 г., на осн. чл. 36, вр.чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151 от ЗКИ,

Управителният съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД, като е прието да бъде подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката.

На съда е служебно известно, че с решение № 664 от

22,04,2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, VI - 4 състав е обявена неплатежоспособността на банката, открито е производство по несъстоятелност и тя е обявена в несъстоятелност.

Представен е одитен доклад № 115 за извършен одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българска Н.Б.за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.“, приет с Решение № 171 от 28,10,2015год. на Сметната палата /л. 37/. В т. 3.8. на заключителната му част е констатирано, че липсата на проверка на източниците за погасяване на кредитите, наред с липсата или неадекватната проверка за свързаност и за целевото усвояване на кредитите, не позволява да бъдат установени допуснати нередности, в т.ч. използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на капитала от втори ред на банката, което е изрично забранено с влизането в сила на Регламент 575/2013, като тези пропуски са индикатор за съществени слабости в контролния механизъм в управление „Банков надзор“.

Видно от представена по делото частична сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД – в несъстоятелност /л. 228/, на ищеца е изплатена сумата от 214566,78 лв., както и суми по частични сметки за разпределение./ стр.249-256/.