Определение № 803 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. София, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно търговско дело № 20241001000474 по описа за 2024 година

Производството е по чл.613а, ал.3 ТЗ.

Образувано е по частна въззивна жалба вх. № 267470 от 27.03.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Национална агенция по приходите срещу определение № 260578 от 19.03.2024г., постановено по търговско дело № 4855/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, с което е одобрена съставената на 21.02.2024г. от синдика на „КИК-ДИЗАЙН“ООД, ЕИК 131298581 / в несъстоятелност/ М. Н. по търг.дело № 4855/2015г. втора частична сметка за разпределение на постъпилата от осребряването на недвижим имот от масата на несъстоятелността сума в размер на 84 400лв.

Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъде отменено и да бъде постановено ново определение, с което съдът да измени сметката, като сумите в размер на 10 000лв. и

26 400лв., предвидени за удовлетворяване на вземания на „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, представляващи разноски за издръжка на производството по несъстоятелност на длъжника, предплатени от кредитора на 18.10.2017г. и 27.07.2018г., да бъдат разпределени за удовлетворяване на приети публични вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу дружеството, по реда на чл.722, ал.1, т.6 от Търговския закон.

Прави искане за спиране на изпълнението на обжалваното определение, на основание чл.277 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.613а, ал.3 ТЗ, не се постъпили отговори на частната жалба.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С доклад вх. № 264993 от 27.02.2024г. по описа на СГС, представен по търговско дело № 4855/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, М. И. Н. -синдик на „КИК-ДИЗАЙН“ООД, ЕИК 131298581 / в несъстоятелност/, е представил частична сметка разпределение № 2 на налични суми по чл. 721, ал.1 ТЗ от 21.02.2024г.

Към доклада са представени преводни нареждания за плащане на разноски по несъстоятелността по особената сметка на синдика от „КТБ“ АД/н./ и „ИНФРА

ЕКСПЕРТ“ АД, обявена в търговския регистър по партидата на длъжника на 27.02.2024г.

Срещу обявената сметка за разпределение е подадено възражение вх. № 266310 от 13.03.2024г., изпратено по пощата на 12.03.2024г., от Национална агенция по приходите – в срока по чл.728 ТЗ, вр. с чл. 727 ТЗ, в което се твърди:

- посочената сума е разпределена по реда на чл.722, ал.1, т.3 ТЗ за пълно удовлетворяване на вземания на кредитора, който е частен правоприемник на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, представляващи предплатени разноски за издръжка на производството по несъстоятелност срещу длъжника;

- в доклада на синдика са посочени датите, на които са извършени предплащанията на разноските, като сумите в размер на 10 000лв. и 26 400лв. са предплатени съответно на 18.10.2017г. и 27.07.2018г.

- предвид разпоредбите на чл.632а ТЗ, вр. с чл.629б и чл. 632 ТЗ, чл.685а, ал.1 ТЗ и разпоредбата на чл.110 ЗЗД предплатените разноски през 2017г. и 2018г. са погасени по давност;

- липсата на средства за изплащане на предплатените разноски не е предвидена в хипотезите на чл.115 ЗЗД;

- за кредитора е съществувала възможност своевременно за предяви вземанията си, като предотврати погасяването им по давност, което в случая не е направено.

С обжалваното определение съдът по несъстоятелността е разгледал подаденото в законоустановения срок възражение, но е оставил същото без уважение, като е одобрил изготвената сметка, по следните съображения:

Разпределената сума от 84 400 лв. е постъпила от осребряването на недвижим имот, извършено на 20.03.2023г. и е разпределена в полза на правоприемник на привнесъл разноски за развитие на производството кредитор -„ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД.

За да стимулира кредиторите да предплатят необходимите разноски /начални или при вече открито производство по несъстоятелност/, законодателят е предвидил в чл.632а ТЗ предплатените суми по чл.6296 и чл.632 ТЗ да се възстановяват на предплатилия ги 2 кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.

Предплатените от кредитор суми са предназначени за покриване на разноските по несъстоятелността, вземането за тях представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ.

В чл.722 ТЗ е уреден императивно реда, по който се удовлетворяват вземанията на кредиторите. При липса на специална разпоредба, която да създава привилегия за удовлетворяване на кредиторите, предплатили разноски, или за възнаграждението на синдика, тези вземания попадат в ред 3-ти /чл.722, ал.1, т.3 ТЗ/. Възстановяването на предплатените разноски става чрез сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред и е осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл.728 ТЗ.

С чл.632а ТЗ е създадена особена привилегия за кредитора, уреждайки, че тези разходи подлежат на възстановяване, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Употребеното от законодателя изразно средство „възстановяване“, а не изплащане, както е в чл.722 ТЗ, следва да се тълкува, че това предоставяне на суми по естеството си има временен характер, а при отпадане на нуждата от това, с оглед характера на самоиздържащо се производство по несъстоятелност, и при набиране на достатъчно парични средства в масата, тези суми трябва да бъдат върнати обратно на кредитора, без да е необходимо заявяването им по реда на предявяване на вземания в несъстоятелността. В този смисъл връщането на привнесени разноски не представлява вземане от длъжника, което да се предяви по реда на предявяване на вземанията и липсата на предявяване не обуславя никакви неблагоприятни последици за този кредитор, което сочи на неоснователност на доводите на НАП, релевирани във възражението.

Липсата на средства не може да доведе до погасяване на това вземане на кредитора по давност, който има право на връщане на привнесените разноски от момента, в който са налице постъпления в масата, в който смисъл е чл.632а ТЗ. Това увеличение е настъпило със заплащане на цената на осребреното имущество през 2023г. и периодът от време до изготвяне на сметката за разпределение през 2024г. не е достатъчен, за да доведе до погасяване вземането на кредитора, тъй като давността за връщане на привнесените суми тече от изискуемостта на вземането /чл.114, ал. 1 ЗЗД/, която настъпва със стабилизиране на сметка за разпределение. А пък самото право на възстановяване се поражда от факта на увеличаването на масата на несъстоятелността.

Давност за възстановяване на посочените вземания следва да се приеме, че започва да тече за кредитора не от момента на привнасяне на разноските, а от момента на стабилизиране на сметката за разпределение, с която е предвидено да се извърши връщането на същите в полза на кредитора, който ги е внесъл. Кредитори с вземания с предходен ред на удовлетворяване не са налице, ето защо изготвената частична сметка за разпределение е изготвена в съответствие със закона и следва да бъде одобрена без внасяне на изменения.

3

При така установеното, настоящият състав на съда приема, че в срока по чл. 728 ТЗ кредитор с приети вземания е подал възражение срещу изготвена от синдика сметка за разпределение и същото е следвало да бъде разгледано по същество, както е направил съда по несъстоятелността с обжалваното определение, с което е одобрил изготвената от синдика сметка за разпределение.

Спорният въпрос в първоинстанционното и въззивното производство е дали са погасени по давност вземанията на кредитора за предплатени суми по реда на чл.629б и чл.632 ТЗ за сумите в размер на 10 000лв. и 26 400лв., предплатени съответно на 18.10.2017г. и 27.07.2018г., които не са предявени в производството по несъстоятелност и не са включени в списъци на приети вземания на кредитори на длъжника.

Предвид установеното от фактическа страна по делото, настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението по чл.728 ТЗ, поради което на основание чл.272 ГПК, вр. с чл.621 ТЗ, препраща към мотивите на обжалваното определение.

Предвид възраженията в частната жалба, следва да се има в предвид следното:

Възражението по чл.728 ТЗ е направено от кредитор с прието вземане в законоустановения срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Не се спори, че спорните суми са внесени от частният праводател на кредитора „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД – „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, като разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723, т.4 ТЗ – в този смисъл са твърденията на синдика, в представените по делото доклад, представените платежни нареждания и твърденията на кредитора, във възражението по чл.728 ТЗ.

Предвид изложено и поради липса на други кредитори от предходни редове по чл.722 ТЗ, постъпилата сума от продажбата на собствен на длъжника недвижим имот следва да бъде разпределена по реда на чл.722, т.3 ТЗ, съобразно изготвената от сметка за разпределение, в съответствие с т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 3.12.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017г., ОСТК.

С Определение № 284 от 22.07.2020г. на ВКС по ч.т.д.№869/2020г., II т. о.,ТК, разрешението по което настоящият състав на съда споделя, е прието, че предплатените разноски са направени в интерес на всички кредитори и подлежат на възстановяване на лицата, които да ги предплатили. За това вземане, последните представляват кредитори, които се удовлетворяват от сумите, получени при осребряване от масата, извън реда по чл.722, ал 1 ТЗ. Вземането на разноски, включително и предплатените по чл.629б ТЗ не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. /Р № 28/24.07.2019г. по т.д.№ 1795/18г., I т. о. на ВКС/. То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда и се внася по негово разпореждане от лицата по чл.625 ТЗ. Поради това вземането за предплатени разноски подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде 4 установено по чл.694 от ТЗ.

Предвид цитираната съдебна практика и при съобразяване на чл. 637 ТЗ и чл. 632а ТЗ, според които с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, като е допустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за определени в закона вземания, сред които не е вземането за предплатени разноски в производството по несъстоятелност, а предплатените суми по чл. 629б и 632 ТЗ се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, следва да се приеме, че до осъществяване на едно бъдещо несигурно събитие/ достатъчно увеличаване на масата на несъстоятелността/ и при условие, че тези вземания не подлежат на предявяване, платилият кредитор няма как да предприеме действия, водещи до прекъсване на давностния срок, включително чрез предявяване на вземането си.

За това най - ранният възможен момент, който може да се приеме за начало на давностния срок за вземания по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ не е този на заплащането им, а на стабилизирането на частичната сметката за разпределение, съставена от синдика, в която същите тези вземания се явяват определени по основание и размер - в случая частична сметка разпределение № 2 на налични суми по чл.721, ал.1 ТЗ от 21.02.2024г., който факт в не е настъпил, поради което процесните вземания по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ не са погасени по давност / В този смисъл Определение № 473 от 2.08.2023 г. на САС по в. ч. т. д. № 553/2023г.; Определение № 200 от 26.03.2024 г. на САС по в. ч. т. д. № 218/2024 г./.