Решение № 248 от 23.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Русе, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора В. Л. Л. като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600790 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано по жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д. Р.

К. срещу присъда № 55 / 13.05.2025 г. постановена НОХД № 1348 / 2024 г., по описа на Районен съд – Русе.

С присъдата си Русенският районен съд направил следното:

Признал подс. Д. Р. К. за виновен в това, че на 22.05.2024 г. в гр.Сеново, обл Русе без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество:

– марихуана с нето тегло 8,63 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5 тегловни процента и

– марихуана с нето тегло 0,122 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,3 тегловни процента, с общо нетно тегло 8,752 грама на обща стойност 175, 04 лева, поради което на основание чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1, пр. 1 от НК и чл. 36 във вр. с чл.54 НК му наложил наказание на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС определил наказанието 1 лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал. 1 от НК приспаднал периода на предварително задържане по делото за срок от 24 часа на 22.05.2024 г.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението: марихуана с нето тегло 8,63 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5 тегловни процента и марихуана с нето тегло 0,122 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,3 тегловни процента с общо нетно тегло 8,752 грама на обща стойност 175,04 лева и постановил да бъде унищожен след влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс.К. да заплати, направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 655,10 лева (шестстотин петдесет и пет лева и 10 ст.) в полза на държавния бюджет, по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс.К. да заплати и направените в хода на съдебното производство разноски – възнаграждение за вещи лица в общ размер на 1130,70 лева (хиляда сто и тридесет лева и 70 ст.), в полза на Районен съд – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С подадената въззивна жалба са заявени оплаквания, че съдът неправилно е възприел наличието на деяние по чл. 354а, aл. 3, пр.2, т. 1, пр. 1 от НК. Сочи се, че е налице грешка при определяне на правната квалификация на извършеното и не е налице състава на описаното в обвинителния акт престъпление. Твърди се, че обвинението не било доказано в пълнота. Счита се, че съдът неправилно е кредитирал събраните доказателства по делото, допуснал е нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на присъдата и е наложил прекомерно голямо наказание на подсъдимия. Иска се присъдата да бъде отменена и подс.К. да бъде признат за невинен.

В допълнителните съображения към жалбата се изтъква, че съдът е пренебрегнал значението на малкото количество на държаното вещество, ниската концентрация на активното вещество и ниската му стойност.

Формално е приел, че случаят не е маловажен, позовавайки се единствено на съдебното минало на подсъдимия и обстоятелството, че веществото е „набавено по неустановен начин“. Последното не е доказано, нито е изследван въпросът дали веществото е събрано от диворастящо растение, както твърдял подсъдимият. Сочи се, че районният съд е подходил формално и към оценката на вината на подсъдимия. В мотивите си е отбелязал, че той е съзнавал държането на забранено вещество, но този извод се основавал единствено на показанията на полицейските служители и отказа от кредитиране на обясненията на подсъдимия. Съдът не е дал убедителна обосновка защо приема, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, нито е разгледал възможността за незнание относно характера на веществото, след като е заявил, че е откъснал растението по чужда молба, приел го е за „див коноп“ и 2 доброволно го е предал. Неизяснено оставало и обстоятелство дали веществото действително представлява култивирана марихуана или е събрано от диворастящо растение, което има пряко значение за интензитета на престъплението и обществената опасност. За това не е назначена конкретна ботаническа експертиза относно произхода на растителната маса, а само е изследван химичният състав. Посочва се, че е установено, че част от семената са негодни за покълване, а за останалите не може да се определи видът без фаза на цъфтеж. Липсата на тази експертиза и на всякакво разследване на средата, от която растението е било откъснато, представлява непълнота в доказателствата, която може и следва да бъде отстранена от въззивната инстанция. Навеждат се твърдения, че съдът е проявил и непоследователност при обсъждането на личността на подсъдимия. От една страна е приел за смекчаващи вината обстоятелства липсата на близки и наличие на поведенчески разстройства, а от друга – безкритично приел, че тези състояния не са повлияли на съзнанието и действията му. Психологическото състояние на подсъдимия било само маркирано, без да се съобрази в пълна степен при индивидуализацията на наказанието. Допълнително, бил пренебрегнат краткият срок от последното осъждане до извършване на деянието като аргумент за липса на рефлексия от страна на подсъдимия, без да се изследва дали въобще е бил подпомаган в социалната си ресоциализация след изтърпяване на предишното наказание. Липсвал социален доклад или експертно мнение по този въпрос. Съдът не е изследвал възможността за прилагане на алтернативи на лишаването от свобода, дори при констатираното осъждане. Първоинстанционният съд е можел да приложи възпитателни мерки, насочени към лечението или ресоциализацията на подсъдимия. Вместо това, наложеното наказание е единствено репресивно, което не съответства на принципите на съвременното наказателно право. Предвид посочените пороци постановената присъда е необоснована, неправилна и несправедлива. Иска се въззивният съд да отмени или измени присъдата, като съответно прецени налице ли е основание за приложение на по-благоприятен правен режим и/или налагане на по-леко наказание, включително чрез събиране на нови доказателства – назначаване на ботаническа експертиза относно произхода на веществото и изготвяне на социален доклад за личността на подсъдимия. В обобщение се претендира присъдата да бъде отменена и подс.К. да бъде признат за невинен, алтернативно - да му се наложи по-леко наказание.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и излага съображенията си, според които присъдата следва да бъде потвърдена.

Преупълномощеният, със съгласието на подсъдимия, защитник намира жалбата за основателна и моли съда да я уважи.

Подсъдимият се присъединява към изразената от него позиция.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

3

Съдебното заседание в първата инстанция е протекло по общия ред на глава двадесета от НПК. Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина и изясняване предмета на доказване, в съответствие с предписанията на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК и не е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на подсъдимия.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Д. Р. К. с ЕГН ********** е роден на **.**.**** г. в град Р., обл. Р., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан четири пъти, като последното му наказание десет месеца лишаване от свобода било изтърпяно на 08.12.2023 г.

На 22.05.2024 г. в близост до ЖП-прелеза на гр. Сеново, обл. Русе, подс.К. бил спрян за проверка от полицейските служители - свидетелите И. Т. и В. И.. След като го попитали дали държи забранени от закона вещества, подсъдимият извадил от дрехите си опаковка от кроасан, съдържаща суха тревна маса с характерна миризма на марихуана и две топчета със станиол, в едното съдържащи се 14 бр. семена, а в другото угарка от цигара и зелена тревна маса. Подс. К. им обяснил, че е набавил наркотичното вещество от див коноп, от който го откъснал, за да пуши. В хода на проверката предал доброволно посочените наркотични вещества и семена, за което бил съставен протокол. Същият ден подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа на 22.05.2024 г.

По случая било образувано досъдебно производство и започнало разследване. В хода на разследването от назначената и изготвена физико – химична и оценъчна експертиза се установило, че сухата зелена тревна маса представлява марихуана с общо нето тегло 8,752 грама, от които 8,63 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5 тегловни процента и 0,122 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,3 тегловни процента, с обща стойност от 175,04 лева. Наред с това била назначена и изготвена съдебно-ботаническа експертиза, от чието заключение било установено, че 14-те бр. семена представляват семена от конопено растение, като било установено и това, че само три от тях са кълними, с оглед на което от тях е възможно да поникне и израсте конопено растение, а останалите единадесет семена са негодни за покълване. Било установено, също така, че конопеното растение – канабис се среща в два вида - Канабис Сатива и Канабис Индика, като растенията от първия вид са с ниско съдържание на ТНС (тетрахидроканабинол) и са разрешени за отглеждане на територията на Република България като техническа култура, докато растенията от вида Индика са психоактивни и с високо съдържание на ТНС в съцветията и листната маса. Било установено и това, че на фаза покълване е невъзможно да се определи от кой вид са доброволно предадените от обвиняемия семена, тъй като за да се даде отговор на този въпрос е необходимо растението да достигне фаза на цъфтеж, респективно преди това следва да премине през фазите покълване, поникване и растеж.

4

Тази релевантна за делото фактическа обстановка се установява от събраните доказателства чрез част от обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите И. Д. Т. и В. И. И.; експертните заключения по изготвените физико-химична оценъчна и съдебна ботаническа и комплексната психолого-психиатрична експертизи; два броя протоколи за доброволно предаване от 22.05.2024 г.; заповед за задържане; справка за съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; автобиография и веществените доказателства: високорисково наркотично вещество – марихуана, 14 бр. семена, запечатани в полиетиленов плик и 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ опаковка от станиол.

Видно от показанията на разпитаните свидетели И. Д. Т. и В. И. И., на инкриминираната дата извършили проверка на подсъдимия, при която на въпроса дали държи забранени от закона вещества, подсъдимият извадил от дрехите си опаковка от кроасан, съдържаща суха тревна маса с характерна миризма на марихуана и две топчета със станиол, едното с 14 бр. семена, а другото с угарка от цигара и зелена тревна маса. От показанията им се установява, че подс. К. им обяснил, че това е див коноп, който откъснал за да пуши.