Разпореждане № 31944 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 31944 гр. София, 20.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20241110158637 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. Ц. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:

- 4212.64 лева - главница по договор за Договор за потребителски кредит № ..... от 31.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са платени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, който е встъпил в правата на кредитора, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

- 457.78 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № .... от 31.05.2023г. за периода от 20.01.2024г. до 16.09.2024г.;

- 62.22 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № ... от 31.05.2023г. за периода 21.01.2024г.-16.09.2024г.;

- 210.26 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..... от 31.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 и чл. 8 от Договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

- 18.92 лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 21.03.2024г.-16.09.2024г.

Съдът намира, че по отношение на търсеното възнаграждение за поръчителство и мораторна лихва върху нея като акцесорна претенция заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и М. Ц. Г. договор за заем има характер на потребителски договор.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да 1 се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Възнаграждението за поръчителство в случая има характер на неустойка и е със санкционен характер, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислено по този начин, възнаграждението по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С него рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за възнаграждение за поръчителство за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част.

Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 229.18 лева при претендиран сбор от 4961.82 лева), както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 4732.64 лева и за съответната част за разноските в размер на 94.65 лева държавна такса и 47.69 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 311350 от 03.10.2024г. на „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. Ц.

Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 210.26 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..... от 31.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 и чл. 8 от Договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, и 18.92 лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 21.03.2024г.-16.09.2024г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2