Решение № 89 от 08.05.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Габрово, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Минка Л. Г. като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20264210200026 по описа за 2026 година

Жалбоподателят „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, ЕИК 204713316, седалище и адрес на управление Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, ул. „*********” № 60, представлявано от Д.Ш.Х. - изпълнителен директор, е обжалвал наказателно постановление №07-2500265/27.11.2025 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което за това че на 23.09.2025 г., в гр. Габрово, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпълнил принудителна административна мярка /ПАМ/ задължително за изпълнение по Предписание №10 за изплащане на начислени във ведомостта за работни заплати за месеца април 2025 г. дължимите трудови възнаграждения на лицата: В.Д.В., на длъжност „началник производство", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 1663,90 лв.; Е.С.В., на длъжност „склададжия", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 920,97 лв.; И.К.В., на длъжност „дърводелец, мебелист”, за м. 06.2025 г. за 9 отработени дни и 6 дни платен годишен отпуск, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 722,32 лв.; И.И.И., на длъжност „дърводелец, мебелист”, за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 1309,67 лв.; М.С.М., на длъжност „търговски директор", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 3987,80 лв.;

Н.С.И., на длъжност „оператор парни водогрейни съоръжения", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на-1041,33 лв.; Н.И.П., на длъжност „монтажник изделия от дърво", за 3 отработени дни, с чиста сума за получаване в размер на 125,13 лв.; Р.Ц.Д., на длъжност „крояч дървени модели", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста 1 сума за получаване в размер на 986,16 лв.; С.Д.Д., на длъжност „портиер", за м. 06.2025 г. за 16 отработени дни и 5 дни платен годишен отпуск, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 860,80 лв.; С.В.В., на длъжност „монтьор дървообработващи машини", за м. 06.2025 г. за 19 отработени дни и 2 дни платен годишен отпуск, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 1051,34 лева, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.; за нарушение на чл.415 ал.1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат К. Б. – АК – гр.

Хасково, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Станева, която оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 25.07.2025 г. М. И. А. - Гл. инспектор, Дирекция "Инспекция по труда" – Габрово и В. Д. И. - Гл. инспектор, Дирекция "Инспекция по труда" – Габрово извършили проверка по изпълнението на Мярка № 7 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните изисквания за организация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обезопасеността на работното оборудване и технологичните процеси и хигиена на труда” в обект: Предприятие за производство на мебели и паркет, находящо се в Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, бул. „*********” № 60, стопанисвано от „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, ЕИК 204713316, седалище и адрес на управление Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, ул. „*********” № 60, представлявано от Д.Ш.Х. - изпълнителен директор. Проверката установила множество нарушения и приключила с Протокол за извършена проверка № ПР2530505 от 21.08.2025 г.

За отстраняване на констатирани нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ било издадено Предписание №10, а именно: да изплати начисленото във ведомастта за работни заплати за м. юни 2025 г. дължимо трудово възнаграждение на следните лица: В.Д.В., на длъжност „началник производство", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 1663,90 лв.; Е.С.В., на длъжност „склададжия", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 920,97 лв.; И.К.В., на длъжност „дърводелец, мебелист”, за м. 06.2025 г. за 9 отработени дни и 6 дни платен годишен отпуск, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 722,32 лв.; И.И.И., на длъжност „дърводелец, мебелист”, за м.

06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 1309,67 лв.; М.С.М., на длъжност „търговски директор", за м.

2

06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 3987,80 лв.; Н.С.И., на длъжност „оператор парни водогрейни съоръжения", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на-1041,33 лв.; Н.И.П., на длъжност „монтажник изделия от дърво", за 3 отработени дни, с чиста сума за получаване в размер на 125,13 лв.; Р.Ц.Д., на длъжност „крояч дървени модели", за м. 06.2025 г. за 21 отработени дни, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 986,16 лв.; С.Д.Д., на длъжност „портиер", за м. 06.2025 г. за 16 отработени дни и 5 дни платен годишен отпуск, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 860,80 лв.;

С.В.В., на длъжност „монтьор дървообработващи машини", за м. 06.2025 г. за 19 отработени дни и 2 дни платен годишен отпуск, не е изплатил трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 1051,34 лева, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.

Срокът за изпълнение на предписанието бил 19.09.2025 г.

На 26.09.2025 г. свидетелките А. и И. извършили проверка за контрол за изпълнение на Предписание №10. До определената дата – 03.10.2025 г., както и до приключване на проверката от работодателя не били представени писмени документи /ведомости за работни заплати, платежно нареждане, РКО или друг платежен документ, който да удостовери изплащане на трудовите възнаграждения до определения срок.

На 24.10.2025 г. на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН, която била получена на 28.10.2025 г. На 30.10.2025 г. в ДИП било входирано уведомително писмо, че представляващия не може да присъства и не може да изпрати представител. В отсъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН №07-2500263 от 31.10.2025 г. Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. И.

А. и В. Д. И., както и приложените писмени такива.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ на жалбоподателя, в качеството му на работодател, са били дадени задължителни предписания по реда на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда, представляващи принудителни 3 административни мерки за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство. Сред тях е и предписание №10, с което на работодателя е било разпоредено в определен срок да изплати начислените във ведомостта трудови възнаграждения на подробно индивидуализирани работници и служители. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно който работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба. За да бъде осъществен съставът на това административно нарушение, следва да е налице валидно дадено задължително предписание от компетентен контролен орган, същото да е влязло в законна сила, да е изтекъл определеният срок за изпълнение и предписанието да не е изпълнено. В настоящия случай по делото не е спорно, а и изрично се признава от самия жалбоподател, че даденото предписание е влязло в сила.

Липсват данни същото да е било оспорено по предвидения в закона ред, поради което след стабилизирането му работодателят е бил длъжен да го изпълни в указания срок. Безспорно се установява също така, че срокът за изпълнение е изтекъл, без предписанието да бъде изпълнено. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая се касае до едно административно нарушение, за което неправилно са ангажирани няколко отделни административнонаказателни производства. От съдържанието на предписание №10 се установява, че макар същото формално да е обективирано в една обща точка от протокола, в него са включени множество отделни и конкретно индивидуализирани задължения за плащане на трудови възнаграждения към различни работници и служители, като за всяко лице са посочени имената, заеманата длъжност, периодът, за който се дължи възнаграждението, както и конкретният размер на дължимата сума. Следователно всяко от тези задължения има самостоятелен предмет, самостоятелен носител на правото и самостоятелно фактическо основание. Трудовото възнаграждение представлява самостоятелно трудово вземане за всеки отделен работник или служител, поради което неизпълнението на задължението за плащането му спрямо различните лица не може да бъде възприето като едно-единствено административно нарушение. Обратното разбиране би довело до игнориране на самостоятелния характер на отделните трудови правоотношения и на индивидуалната защита, която законът предоставя на всяко отделно трудово вземане. Ето защо съдът приема, че не е налице нарушение на принципа non bis in idem. Наред с това съдът отчита, че административнонаказващият орган фактически е възприел поблагоприятен за нарушителя подход, като е обединил неизпълнението по отношение на множество работници в рамките на едно административно нарушение по конкретната точка от предписанието, вместо да ангажира отделна административнонаказателна отговорност за всяко отделно неизпълнено задължение. Съдът намира за неоснователни и доводите, свързани с финансовото състояние на дружеството. Финансовите затруднения на работодателя не освобождават същия от задължението му да изпълнява трудовото законодателство и да изплаща дължимите трудови възнаграждения. Те биха могли да бъдат отчетени единствено при индивидуализацията на наказанието, но не и да изключат административнонаказателната отговорност. Трудовото възнаграждение има особено 4 значение за работника и служителя, тъй като представлява основен източник на средства за съществуване, поради което законодателят е предвидил засилена защита на правото на своевременното му получаване. В случая се установява, че възнагражденията са били начислени във ведомостта от самия работодател, поради което не съществува спор относно основанието и размера на задълженията. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана.