Решение № 594 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500443 по описа за 2026 година

Обжалвано е Решение №671/27.11.2025г. постановено по гр. д. №1614/25г. на Асеновградския районен съд, III-ти гр. с., с което се осъжда на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, да заплати на Т. Д. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. *****, сума в размер на 2 377,98 лв., представляваща заплатена от ищеца по Договор за потребителски кредит № 7053375322 от 30.11.2022 г., сключен между страните, и получена от ответника без основание сумa, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2025 г., до окончателното плащане.

Жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище в гр. ***** счита, че решението е неправилно и моли съда да го отмени като отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна Т. Д. К., ЕГН: **********, чрез адв. Р. Р. счита решението за правилно и моли съда да го потвърди. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Между страните на 30.11.2022г. е сключен договор за потребителски кредит, въз основа на който жалбоподателят е предал на въззиваемата заем в размер на 2 000 лв., която сума Т. Д. К. се е задължила да върне на 48 погасителни вноски, посочени в погасителния план към договора – чл. 11.2. Въззивникът не оспорва, че потребителят е сключил застраховки „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ и „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ 1

+ СМЕТКА (bill)“, чийто общ размер възлиза на 1 180,32 лв. По този начин общият размер на кредита е 3 180,32 лв. Фиксираният лихвен процент по заема е 41,13% и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,26%. В чл. 10 от договора е посочено, че общо дължимата сума от потребителя е 6 526.54лв, а срокът на договора е до 05.12.2026г. От представената от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД справка за платените от Т. Д.

К. суми по процесния договор се установява платена сума в размер на 4 377,98 лв. за периода 01.03.2023г. – 06.11.2023г.

Ищцата, тук въззиваема, твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал.1, т.7, т.9 и т.10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа реалния общ размер кредита, лихвени процент и реалния размер на годишния процент на разходите.

С жалбата въззивникът възразява, че застрахователното правоотношение е отделно договорно отношение и затова не представлява разход, който трябва да се включи в общите разходи по кредита, а освен това сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, както и посочено в §1, т.1 от ДР към ЗПК.

Това възражение е неоснователно. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че застрахователи по двете застраховки са „Кардиф Животозастраховане клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, но не се представят договорите за застраховки по двата застрахователни риска. Дори да се приеме, че застраховалите са тези, посочени от жалбоподателя, то доколкото застрахователните премии са платени на кредитора, следва да се приеме, че те представляват общ разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, което не е направено от кредитора и само това обстоятелство прави договорът недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11 ал.1 т. 7 от ЗПК.

След като договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихвата и други разходи.

Както се посочи по – горе потребителят е заплатил на кредитора общо сума в размер на 4 377.98лв., а чистата стойност на кредита, т.е. главницата е в размер на 2 000лв, поради което е платена без основание разликата от 2 377.98лв. и според нормата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД подлежи на връщане.

Ето защо искът за осъждането на жалбоподателя да заплати на въззиваемата сумата 2 377.998лв. като получена при начална липса на основание е основателен и следва да се уважи, като се присъди и законна лихва от подаване на исковата молба – 26.05.25г. до окончателното изплащане на сумата.

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

2

К оглед изхода на спора на адв. Р. следва да се присъди възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 180 евро.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №671/27.11.2025г. постановено по гр. д. №1614/25г. на Асеновградския районен съд, III-ти гр. с.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, да заплати на адвокат Р. Н. Р., личен № *****, с адрес гр. ***** възнаграждение, определени по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 180 (сто и осемдесет) евро.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3