Решение № 1644 от 09.07.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1644

Кърджали, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20257120700421 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Д. В. Х. от [населено място], [община], против Решение №2153-08-216/11.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №083-00-8-11/22.04.2025 г., Разпореждане №083-00-8-12/22.04.2025 г. и Разпореждане №083-00-8-13/22.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят счита, че в случая административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.). В тази връзка сочи, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено преди последната разпоредба да е влязла в сила. Счита, че неправилното приложение на закона е довело и до неправилно определяне на размера на дължимото парично обезщетение за безработица. Излага и доводи, че в деня на отпускане на паричното обезщетение, неясно защо били издадени и разпореждания за прекратяване на обезщетението и за възстановяване на същото, но за различен период. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което са потвърдени разпорежданията на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище, представено от гл.юрк.Б., се излагат съображения за законосъобразност на оспореното решение, респ., че дневният размер на следващото се парично обезщетение за безработица е определен при правилно приложение на разпоредбите на чл.54б, ал. 8 от КСО, във вр. с чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ответникът намира последната разпоредба на КСО за приложима към случая, тъй като законодателят не предвидил продължаване на действието на предходния ред за изчисляване на паричните обезщетения за безработица, поради което незавършените производства следва да бъдат подведени под действието на новата разпоредба. Позовава се на Решение №4/14.05.2020 г. на КС по к.д.№9/2019 г., както и на Решение от 23.04.2026 г., постановено по дело С-116/2025 на СЕС. По горните съображения счита, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ, както и потвърденоте с него разпореждане са съобразени както с националното законодателство, така и с практиката на СЕС.

Административният съд като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление вх.№083-00-8/03.01.2024 г., до директора на ТП на НОИ–Кърджали, подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“- [населено място], жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че е упражнявана трудова дейност във [държава], за периода от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г.

В декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателят е посочил периода от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г., през който е работил във [държава], като ***, както и периодите от 10.06.2022 г. до 11.11.2022 г. и от 10.01.2023 г. до 03.11.2023 г., през които е работил във [държава]. Посочил е също, че е живял под наем през периода на последната заетост; разполага с постоянно жилище в Република България; в страната живеят преобладаващата част от роднините му, както и че не се е завръщал в Република България, по време на последната си трудова заетост в чужбина. Със заявление до директора на ТП НОИ-Кърджали, жалбоподателят е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз, за посочените периоди.

С разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на Структурирани електронни документи от съответните осигурителни институции. Впоследствие, спряното производство е възобновено, предвид получени документи, издадени от компетентните институции във [държава] и [държава], относно преценката на правото и размера на паричното обезщетение за безработица. В получените документи, за заявителя е удостоверен период на последна осигурена заетост във [държава] от 10.11.2023 г. до 13.12.2023 г., както и осигурена заетост по *** законодателство, за периода от 10.06.2022 г. до 12.11.2022 г. и от 17.01.2023 г. до 03.11.2023 г. Удостоверено е и полученото брутно трудово възнаграждение от трудовата заетост във [държава], като е посочена и причината за прекратяване й.

С Разпореждане №083-00-8-3/18.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на *** лв дневно, считано от 13.12..2023 г. до 12.10.2024 г.

С Решение №2153-08-364/05.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отменено горното разпореждане за отпускане на парично обезщетение и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за преценка на държавата по пребиваване по последна заетост на лицето, респ., компетентната институция по отпускане и изплащане на заявеното парично обезщетение.

В изпълнение на горното решение, ръководителяj на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кърджали е изпратило, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация, запитване относно пребиваването на лицето, като в отговор от съответната компетентна институция е представен СЕД Н006, за което производството по отпускане на парично обезщетение отново е било спряно и впоследствие възобновено.

С Разпореждане №083-00-8-11/22.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на Д. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на *** лв. дневно, считано от 13.12.2023 г. до 12.10.2024 г.

С Разпореждане №083-00-8-12/22.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54д, ал.1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на парично обезщетение, считано от 23.07.2024 г., поради започване на трудова дейност. Поради прекратяването на последната, с последващо Разпореждане № 083-00-8-13/22.04.2025 г., на основание чл. 54д, ал. 5 от КСО, е възстановено изплащането на отпуснатото парично обезщетение, за периода от 26.10.2024 г. до 14.01.2025 г.

С Решение №2153-08-216/11.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена подадената от Х. жалба против Разпореждане №83-00-8-11/22.04.2025 г., Разпореждане №83-00-8-12/22.04.2025 г. и Разпореждане №83-00-8-13/22.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали. В мотивите към решението е прието, че заявителят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава членка на ЕС, поради което при изчисляване на размера на следващото се парично обезщетение са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочено е, че в случаите, в които лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004, не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. Прието е, че с влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), в националното ни законодателство е създадена норма, уреждаща случаите на безработица, при които изчисляването на обезщетението не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, а се вземат предвид доходите на лицето, както от последната му работа, така и тези за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, независимо дали са придобити в Република България или в друга държава, за която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Прието е също така, че нормата на чл.54б, ал.8 от КСО е приложима и по отношение на заварените производства по отпускане на парично обезщетение за безработица. Т.е., тези, при които обезщетението все още не е отпуснато, за какъвто е приет и разглеждания случай. По тези съображения е направен извод, че дневният размер на паричното обезщетение за безработица е правилно определен, съгласно приложимите разпоредби на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, във вр. с чл.54б, ал.8 от КСО. По отношение на разпорежданията за прекратяване и възстановяване изплащането на парично обезщетение за безработица са изложени доводи, че лицето е декларирало започване на трудова дейност от 23.07.2024 г. и прекратяване на същата, считано от 26.10.2024 г., като за периода на упражняване на трудова дейност не следва да се изплаща парично обезщетение за безработица.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на паричното обезщетение не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията на съда са следните:

По делото няма спор, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит във [държава], както и в държава членка на ЕС – [държава], в която е последната трудова заетост на заявителя. Безспорно е също, че Република България е държавата членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, както и приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО при определянето му.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размер на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лице по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително доходите за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.