Акт от 07.02.2022, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Русе, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 539 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Лубрика“ ООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против ревизионен акт № Р-03001820004912-091-001/26.05.2021 г., издаден от М.Т.Г., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Е.Н.Г., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с решение № 155/11.08.2021 г. на С.Х.П. - директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с която счетоводният финансов резултат за 2017 г. на търговското дружество-жалбоподател, на основание чл.77, ал.1 вр. чл.26, т.2 и чл.10 от ЗКПО, е увеличен със сумата от 270401,71 лева, в резултат на което е установен корпоративен данък по ЗКПО в размер на 27040,17 лева и лихва върху посочената главница в размер на 14253,09 лева. В жалбата, в хода на устните състезания и в представената писмена защита се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт в оспорената му част. Жалбоподателят поддържа, че изначално не са били налице основанията по чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО за отписването, като погасени по давност, на задълженията към съконтрагентите „Лумакс трейд“ ЕООД, „Лубрика екологични дейности“ ЕООД и ФК „Дунав 2010 Русе“, от които е формирано погрешно отписаното на 31.12.2016 г. задължение в общ размер на 270401,71 лева. Заявява, че тези задължения произтичат от търговски сделки, за които е приложима общата петгодишна давност, а считано от датата на падежа на всяко от тях и по най-ранните по време фактури, издадени от посочените съконтрагенти, петгодишният давностен срок не е изтекъл към посочената дата. Счита, че с извършеното на 04.01.2017 г. сторниране на счетоводната операция по отписването на задълженията е коригирана допуснатата счетоводна грешка като така счетоводните записвания са приведени в съответствие с действителното състояние на задълженията на жалбоподателя. Обосновава становището си за допусната с отписването на задълженията счетоводна грешка и с приложимия счетоводен стандарт 18 „Приходи“ от Националните счетоводни стандарти, според раздел „Г“, т.2 от който приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Твърди, че такива други основания за тяхното отписване – напр. отказ или опрощаване от страна на кредиторите, също не са налице. Сочи, че органите по приходите са приели неправилно, че липсва документална обоснованост на сторнирането на счетоводната операция по отписване на задълженията, тъй като то е извършено на основание подписани споразумения между „Лубрика“ ООД и посочените кредитори, в които споразумения били уговорени начин и срок на тяхното издължаване. В условията на евентуалност възразява, че в резултат на отписване на задълженията през 2016 г. е отчетен счетоводен приход, а през 2017 г. същите са били погасени чрез плащане, поради което, дори и да се приеме, че условията за отписване на задълженията по чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО са били налице през 2016 г. и поради това е следвало да се приложи предвиденото в тази разпоредба увеличаване на счетоводния финансов резултат, то съгласно чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат за 2017 г. той е следвало да бъде намален със сумата на погасените чрез плащане през предходната година задължения. Счита, че в резултат на допуснатите нарушения на материалния закон органите по приходите са преобразували за данъчни цели финансовия резултат на дружеството за 2017 г. като са го увеличили с общия размер на неправилно отписаните задължения от 270401,71 лева, поради което са установили допълнително задължение за корпоративен данък за внасяне, ведно с лихвата за забава върху него. Моли съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция

"ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита същата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е потвърден в оспорената му част, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001820004912-020-001/13.08.2020 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от М.Т.Г., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със ЗВР е определен ревизиращият екип – К.Г.Е.-И., на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и П.М.М.– старши инспектор по приходите, ревизираният период и видът на ревизираните задължения – от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. за корпоративен данък, както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. ЗВР е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, с т.3 от заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на жалбоподателя електронно – на 19.08.2020 г.

Със заповед № З-1906/14.08.2020 г., считано от 01.09.2020 г., К.Г.Е.-И. била преназначена от длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Обжалване“ на дирекция „ОДОП“ Варна.

Поради преназначаването на държавния служител, ръководител на ревизията, на друга длъжност и с оглед определянето на Е.Н.Г. да изпълнява функцията на ръководител ревизия от 01.09.2020 г. съгласно заповед № Д-1431/28.08.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с решение № Р-03001820004912-098-001/01.09.2020 г. на началник сектор „Ревизии“ – М.Т.Г., на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, разглеждането и решаването на ревизионната преписка било иззето от К.Г.Е.-И., в качеството на ръководител на ревизията, и било възложено на Е.Н.Г.. С т.3 от разд.II на заповед №

Д-2272/20.12.2018 г., на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, М.Т.Г. – началник сектор „Ревизии“ била оправомощена да издава решения за изземване на преписки. В разд.III на същата заповед са посочени случаите, в които преписките могат да бъдат изземвани съгласно чл.7, ал.3 от ДОПК, а в разд.IV е указано, че при изземване на правомощия по извършване на ревизия или издаване на актове от орган по приходите в хода или при приключване на ревизията органът, който я е възложил, следва да издаде и заповед за изменение на заповедта за възлагането й.

Трайна е съдебната практика на ВАС, според която горестоящият орган може да изземе правомощия от един орган по приходите и да ги възложи на друг само при наличието на някоя от изчерпателно уредените в чл.7, ал.3 от ДОПК хипотези. До допълнението на посочената разпоредба с ДВ, бр.105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., трите регламентирани основания за това са отвод или самоотвод на органа по приходите, както и трайната невъзможност на същия да изпълнява служебните си задължения. След допълнението на този текст, като основание за изземване на преписката, е уредена изрично и невъзможността за изпълнение на служебните задължения, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите. Посоченото законодателно изменение очевидно е в отговор на възприетото в съдебната практика виждане, според което преназначаването от една длъжност на друга в рамките на приходната администрация не попада в кръга на обстоятелствата, водещи до "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл.7, ал. 3 от ДОПК, тъй като лицето не губи качеството си на орган по приходите по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗНАП.

В съдебната практика на ВАС е застъпено и становището, което се споделя и от настоящия съдебен състав, според което, ако настъпилата промяна в служебното правоотношение доведе и до отпадане на определени правомощия на органа по приходите, в конкретния случай по провеждане и приключване на ревизионното производство, то отпадането занапред, в хода на ревизионното производство, на компетентността на органа представлява „трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения“ по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК. Така е и в разглеждания случай.

Държавният служител, на който със ЗВР първоначално са били възложени функциите на ръководител на ревизията – К.Г.Е.-И., е била преназначена в отдел „Обжалване“ на дирекция „ОДОП“ Варна, която длъжност предполага различни по естеството си функции от тези по провеждане на ревизионното производство. В резултат на това, със заповед № Д -1431/28.08.2020 г. на директора на ТД на НАП Варна, считано от 01.09.2020 г., посоченият служител е заличен от персоналния състав на съответното структурно звено на дирекцията – сектор „Ревизии“, като главен инспектор по приходите и ръководител ревизия, а тези функции са възложени на Е.Н.Г..

С отпадане на правомощията на ръководител ревизия занапред К.Г.Е.-И. не може да продължи да участва в извършването на процесуалните действия в ревизионното производство и в издаването на приключващите го актове – ревизионния акт и доклад. На следващо място, изземването на преписката е извършено от орган – М.Т.Г., началник на сектор „Ревизии“, на който това правомощие е било надлежно делегирано от директора на ТД на НАП Варна по силата на заповед № Д – 2272/20.12.2018 г. Следователно, изземването на преписката от К.Г.Е.-И., в качеството на ръководител на ревизията, и възлагането й на Е.Н.Г., в същото качество, е надлежно извършено – от надлежно оправомощен за целта орган и при наличие на материалните предпоставки по чл.7, ал.3 от ДОПК.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001820004912-020-002/01.09.2020 г., на основание чл.113, ал.3 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и в съответствие с указанията по разд.IV от заповед № Д-2272/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна, като орган на приходите и ръководител на ревизията, на който се възлага тя, е определена Е.Н.Г., на длъжност главен инспектор по приходите, като е запазен първоначалният срок по чл.114, ал.1 от ДОПК за приключване на ревизията, считано от датата на връчване на ЗВР – до 19.11.2020 г. Заповедта е връчена електронно на жалбоподателя на 02.09.2020 г.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001820004912-020-003/11.11.2020 г., на основание чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен с два месеца – до 19.01.2021 г. Заповедта е връчена електронно на жалбоподателя на 12.11.2020 г.

Със заповед № Р-03001820004912-ЗИД-001/12.01.2021 г., на основание чл.114, ал.4 от ДОПК, изпълнителният директор на НАП е продължил срока за извършване на ревизията до 19.04.2021 г. Въз основа на последната заповед е издадена заповед за изменение на ЗВР Р-03001820004912-020-004/12.01.2021 г., в която е посочено, че ревизията следва да завърши до посочената дата. Тази заповед е връчена на жалбоподателя електронно на 12.01.2021 г.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад Р-03001820004912-092-001/29.04.2021 г. от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията, съобразно описаното по-горе изземване и възлагане на преписката на нейния ръководител – Е.Н.Г., главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и П.М.М.– старши инспектор по приходите. Докладът е връчен на жалбоподателя на 10.05.2021 г. по електронен път. На 25.05.2021 г. срещу него е подадено възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК с приложени доказателства. Ревизията е приключила с издаването на оспорения ревизионен акт Р-03001820004912-091-001/26.05.2021 г. Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от М.