Решение № 181 от 21.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Монтана, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261630200414 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000234/ 27.03.2026г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР М., на И. М. М. от гр.М., е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро, 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, която е и санкционната разпоредба.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, тъй като административното нарушение не е установено по несъмнен начин, оспорва извършването на нарушението и поддържа за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

1

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт серия GA № 5008216/ 09.03.2026г. за това, че на 09.03.2026г., около 14.20 часа в община М., град М., по ул.Ц. Б. с посока на движение от бул.Т.М. към ул.В. управлява лек автомобил А. с рег. № ХХХХХХ, като на кръстовището с бул.А. С. е спрян за проверка. Водачът използва мобилен телефон, без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по издаденото наказателно постановление, като твърди, че същото не е доказано по несъмнен начин.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И. М. И. и А.

Д. Д., които разпитани заявяват, че акта е съставен за това, че водача по време на управление на МПС-то е говорил по телефона, без да използва устройство, с което да не използва ръцете си.

Свид.И. разпитан поддържа, че се е намирал в патрулния автомобил, а колегата му свид.Д. бил отвън и извършвал контрол на пътното движение и спирал автомобили, като сядайки в автомобила му казал, че водач подал мигач да завие наляво към тях, но след това продължил направо и му се видяло, че говори по телефона. Последвали въпросния автомобил, като го спрели за проверка на кръстовището с ул.В., при която водача отрекъл да е говорел по телефона. И. поддържа, че той не е видял дали водача говори по телефона и попитал колегата си дали е сигурен, на което последният заявил, че така му се е видяло, като точните думи били „този иска да завие към нас, но продължи направо и ми се видя, че говори по телефона“, както и се виждало на видеофайловете от боди камерата на свид.Д..

Съдът е изискал от ОДМВР М. да представи видеозаписите от извършената проверка на 09.03.2026г., от видеорегистратора на патрулния автомобил и от бодикамерата на извършващия проверката, но видно от полученото писмо е, че всички видеофайлове с информация се съхраняват 30 дни в системата, който срок е изтекъл на 09.04.2026г., поради което съгласно 2 утвърдените правила от министъра на вътрешните работи, същите са унищожени (л.29 от делото).

Свид.Д., разпитан в съдебно заседание, заявява, че на въпросната дата бил с колегата си И. на зъболечението в гр.М., жалбоподателят идвал от ул.Ц.

Б. към кръстовището с ул.В., движел се направо и говорел по телефона през цялото време. Последвали го и го спрели за проверка на ул.В., като му обяснили за какво го спират и за какво ще му напишат акт, на което водача не казал нищо и не възразил.

Твърденията на този свидетел са в противоречие както с констатациите по АУАН, така и с показанията на свид.И. относно поведението на водача и мястото на извършване на проверка. В съставения АУАН е отразено, че водача е спрян за проверка на кръстовището с бул. А. Стамболийски, а свидетелите И. и Д. твърдят, че водача е продължил движението си направо, последвали са го и е спрян за проверка на кръстовището на ул.Ц. Б. с ул.В..

Свид.И. поддържа, че в течение на проверката възникнал спор между колегата му и водача, като той обяснил на жалбоподателя че трябва да седне в автомобила си, а при връчването на акта заявил, че не е говорил по телефона и че ще подаде жалба и ще обжалва съставения му акт за нарушение.

Д. разпитан заявява, че жалбоподателя нищо не казал, както и не възразил по съставения му акт.

Анализирайки показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства, съдът намира, че не може да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил, по време на движение, е разговарял по телефона.

Съобразно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП се наказва водач, който „използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му“.

Не се установи по несъмнен и категоричен начин, извършването на деянието от страна на наказания. В подкрепа на този извод на наказващия орган са показанията на свид.Д., които освен че са в противоречие с показанията на свид.И., са и неподкрепящи се от констатациите по съставения АУАН, относно мястото на извършване на проверката, поведението на водача, както и основния факт, който е спорен – използвал ли е мобилен телефон 3 жалбоподателя по време на управление на лекия автомобил.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че административното нарушение на ЗДвП не е установено по несъмнен начин, досежно извършването на нарушението и вината на нарушителя.

В настоящия случай липсват безспорни доказателства, че наказания е ползвал мобилния си телефон при управление на МПС. Както се посочи и погоре в мотивите в подкрепа на това обстоятелство са единствено твърденията на свид.А. Д., които не са достатъчни, за да бъде направен безсъмнен извод за извършването на нарушението от страна на водача.

Въз основа на незаконосъобразно съставения АУАН е издадено наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, тъй като е ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е осъществило от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, НП се издава когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и негова вина. В случая АНО не е преценил задълбочено доказателствата по преписката, не е извършил обективна преценка на същите, тъй като ако бе сторил това би стигнал до извода, че в конкретния случай извършването на нарушението и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и несъмнен начин, с годни доказателствени средства, съобразно изискванията на закона, не се установява нарушение на цитираната разпоредба от ЗДвП и вината на санкционираното лице.

Допуснатото нарушение на закона от административнонаказващия орган при издаването на наказателното постановление не може да бъде санирано със съдебното решение. Наказателното постановление няма абсолютна доказателствена стойност и съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност върху атакувания с жалбата административен акт.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят не претендира разноски, поради което съдът не се произнася по същите.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0996-000234/

27.03.2026г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР М., с което на И.

М. М. от гр.М. ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро, (100.00 лева), за извършено нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-М. по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5