Решение № 23 от 25.09.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Монтана, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Търговско дело № 20231600900016 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

С отказ № /01.08.2023 г. Длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията е постановило отказ, с който е отказано да се впишат обстоятелства по партидата на „ххх ООД с ЕИК 204921096 за промяна правната форма на дружеството, предмета му на дейност и вписването на М П Е за управител и едноличен собственик на капитала, както и заличаване на А М А като съдружник в дружеството.

Срещу така постановения отказ е постъпила жалба от „хххх“ ООД с ЕИК 204921096, в която се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Сочи се, че в обжалвания акт липсват мотиви за отказа да бъде вписан М П Е като управител на дружеството, въпреки че са представени всички необходими приложения за това. Отделно се твърди, че са налице предпоставките за заличаването на А М А като съдружник и вписване на М П Е като едноличен собственик на капитала. В тази връзка се твърди, че съобразно дадените указания дружеството е представило уведомление от взискателя по чл.517, ал.3 ГПК, като същото безспорно установява прекратяването на участието на съдружника. Счита, че освен това е налице неяснота в мотивите за постановяване на отказа. Предвид изложеното моли съдът да отмени постановения отказ и да се дадат задължителни указания на длъжностното 1 лице по регистрация да извърши вписване на заявените обстоятелства, както и да се присъдят разноски.

На основание чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията е подала писмен отговор на жалбата, в който се сочи, че е указано на молителя към заявлението да приложи изявление на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване участието на длъжника в дружеството. В тази връзка е посочено, че от представеното съобщение от съдебния изпълнител до търговеца не може да се установи съдържанието на евентуалното изявление на взискателя, нито датата на която е връчено. Предвид това се моли съдът да потвърди отказа и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Със заявление с вх. № 20230726094745/26.07.2023 г. в Агенция по вписванията е постъпило искане за вписване на следните обстоятелства по партидата на „хххх“ ООД с ЕИК ххххх

1) Вписване на М П Е като управител на „хххх ЕООД;

2) Заличаване на А М А като съдружник в дружеството на основание взето решение за прекратяване нейното участие по реда на чл.517, ал.3 ГПК, вследствие наложен запор върху притежаваните от нея дружествени дялове от „Ухххх АД, ЕИК 103765841, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 519/2007 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова и връчено на дружеството изявление по чл.517, ал.3 ГПК;

3) Вписване на М П Е като едноличен собственик на капитала на „ххх“ ЕООД след поемане на дружествените дялове на съдружника с прекратено участие;

4) Обявяване на нов учредителен акт в съответствие с взетите решения и извършеното преобразуване на правно-организационната форма на дружеството.

Видно от представените писмени доказателства към заявлението 2 молителят е представил учредителен акт, с който се учредява еднолично дружество с ограничена отговорност, Декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ от М П Е Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от А М А , Протокол за решения от общото събрание на „ххх“ ООД, Декларация по чл.142 от ТЗ на М П Е , документ за поемане на дружествените дялове на А А , документ за внесена държавна такса и връчено от ЧСИ Мая Иванова изявление от ххххх“ АД, ЕИК 103765841 до „ххххх ООД.

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по вписванията е приело, че в случая молителят не е изпълнил предходно дадените указания да приложи изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, като е посочил, че такова изявление не се съдържа в приложеното и представено съобщение от съдебния изпълнител до търговеца, като освен това не може да се установи и датата на връчване му.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В чл.517, ал.1 ГПК е предвидено, че запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, а запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му.

От друга страна, разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК предвижда, че когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, като след изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Тълкувайки цитираните разпоредби се стига до извод, че задължително изискване за прекратяване на членството на длъжника е първо да е наложен запор върху дела му, като този запор следва да е вписан в Агенция по вписванията и едва след това съдебния изпълнител разполага с възможността да връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на членството на длъжника.

В настоящата ситуация не се спори, че върху дружествения дял на А М А е наложен запор от „хххх“ АД в качеството му на взискател по изпълнително дело № 519/2007 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова. Спорното 3 обстоятелство е има ли връчено изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника А тъй като прекратяването на членството на съдружника настъпва незабавно – от момента на връчване на изявлението.

От данните по делото е видно, че длъжностното лице по регистрация три пъти е давало указания на молителя да представи доказателства за връчване на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. В тази връзка молителят няколко пъти е представял връчено му от ЧСИ Мая Иванова изявление от „хххх АД отправено до хххх“ ООД, с което взискателят уведомява дружеството, че ако в рамките на три месеца задължението на съдружника А М А не бъде изплатено, взискателят ще поиска от съдебния изпълнител да го овласти да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството.

По разбиране на настоящия състав, от така приложеното изявление се констатират само намеренията на дружеството – взискател, че ще поиска да бъде овластен да предяви пред съда иск за прекратяване на дружеството.

Изявлението не съдържа нарочно искане да бъде прекратено участието на длъжника в дружеството. След като няма конкретно искане за прекратяване участието на длъжника, подобно искане не може да бъде изведено чрез разширително тълкуване на изразената воля на взискателя. Следва да се отбележи, че на преценката на взискателя е възложен изборът на момента, в който да упражни правото си по чл.517, ал.3, изр.1 за трансформация на дружествения дял в ликвидационен дял с цел удовлетворяване на вземането му. Липсата на изрично искане от взискателя е пречка на този етап да се преобразува правната форма на дружеството - от дружество с ограничена отговорност в еднолично дружество с ограничена отговорност, тъй като все още в дружеството съдружници са две лица. Следователно, няма как лицето М П Е да бъде вписано като едноличен собственик на капитала. В настоящия случай непредставянето от молителя на изявление на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК е самостоятелно основание за постановяването на отказ от длъжностното лице, предвид искането за вписване на гореизброените обстоятелства по партидата на дружеството.

Съобразно изложеното отказът на длъжностното лице се явява законосъобразен, а подадената жалба е неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

4

Искането на Агенция по вписванията да й бъдат присъдени разноски е неоснователно доколкото регистърното производство по чл.13 ЗТРРЮЛНЦ е охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК и Агенцията няма качеството на страна. Новата разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което не следва да се прилага, тъй като отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор (в същия смисъл е и Определение № 139 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2742/2021 г., II т. о., ТК).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „хххх“ ООД с ЕИКххххх срещу отказ № хххххх/01.08.2023 г. на Агенция по вписванията.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването м у на жалбоподателя и Агенцията по вписвания пред Апелативен съд – София.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 5