Решение № 153 от 30.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Перник, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500015 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №768/04.08.2025 г., постановено по гр. д. № 5417/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Перник съдът е отхвърлил предявения от М. Л. М., ЕГН **********, от *** със съдебен адрес ***, иск по чл. 109 ЗС срещу Р. Г. М., ЕГН **********, *** да преустанови неправомерните си действия по поставяне и изграждане на подпорна стена и дренаж в частта от оградата на границата на УПИ *** в кв. *** с улица „ *** “, находящ се в землището на село *** .

Срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца по делото М. Л. М., с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като приобщената пред районния съд СТЕ била изготвена от вещо лице, чиято компетентност не съответства на поставените задачи. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по 1 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК, касаещо фактическата обстановка, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:

Не е спорно пред въззивния съд, че ищецът е собственик на урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място, с площ от 711 квадратни метра, находящо се в землището на село *** , община *** , област *** , улица „*** " № *** и означено по скица като УПИ ***, в квартал *** по плана за регулация и застрояване на село *** , община *** , утвърден със заповеди № 365 от 02.03.1988 г., № 433 от 22.03.2002 г. и № 733 от 02.05.2023 г., ведно с изградената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 102 квадратни метра, състояща се от приземен /сутеренен/ етаж и три етажа, при граници на УПИ: от изток - улица „*** ”, от юг УПИ *** , от югозапад - УПИ *** и УПИ ***, и от север УПИ ***, както и че ответникът е собственик на недвижим имот на УПИ ***, кв.*** , находящ се в село *** , община *** , който имот е съседен на имота на ищеца. Не се спори между страните, че със заповед №733/02.05.2023 г. на кмета на Община Перник нa основание чл. 129, ал. 2, чл.

135а ал. 1 във връзка с чл.134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план-план за регулация /ПУППР/ на УПИ *** в квартал *** по плана на село *** , като с план за регулация от терена на УПИ *** се образуват два нови УПИ *** и УПИ *** , според зелени линии, цифри, букви и щрихи за регулацията на приложената към заповедта скица. Не се спори, че на 01.06.2024 г. в с. *** , общ. *** , е извършено трасиране, означение и координиране на УПИ собственост на ответника: *** кв.*** по регулационния план на с. *** .

Пред първата инстанция е прието заключение на вещо лице инж. Е. А., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че по източната улична регулационна линия на урегулиран поземлен имот *** в кв. *** по плана за регулация на с. *** , община *** собственост на ответника, е изградена подпорна стоманобетонова стена. Изградената подпорна стена не навлиза в имота на ищеца УПИ *** в кв. *** по плана за регулация на с. *** , община *** според неговите граници по действащия план за регулация. Вещото лице е обосновало заключение, че изградената подпорна стена е необходима, тъй като осигурява целостта на улица с о.т. 209 - о.т. 198 (ул. „*** “) и е в полза и за двата процесни имота с оглед запазване на тяхната цялост, тъй като са разположени по-ниско. В съдебно заседание вещото лице излага становище, че изградената от ответника подпорна стена се свързва със съществуваща подпорна стена, която е собственост на ищеца, а е изградена подпорната стена от ответника, тъй като улицата, на която се намират имотите, е горностояща и денивелацията е около 1,50 см., теренът не е постоянен навсякъде, като вследствие на тази подпорна стена се подпира и улицата. Ищецът преминава по тази улица, за да достигне до своя имот. Вещото лице поддържа, че ако не е била изградена подпорна стена от ответника, е било възможно улицата да се свлече надолу.

Изградената подпорната стена обслужва всички собственици на имотите по ул. "*** ".

Спорът между страните, пренесен и пред въззивния съд, е съсредоточен върху въпроса дали Р. Г. М. пречи на М. Л. М. да упражнява правото си на собственост върху УПИ *** в кв. *** с площ от 711 кв. м., находящ се в землището на село *** , чрез изградената от последния подпорна стена, респ. дали същата е изградена и навлиза в границите на имота на ищеца, създавайки на ищеца пречки, по-големи от обикновените, да ползва собствения си недвижим имот.

2

Предявеният от ищеца срещу ответника иск е с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/, като съгласно посочената правна норма собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността на това лице, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Съгласно трайната съдебна практика не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки за правото му на собственост. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата си върху имота в пълен обем /така решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г. на ВКС, ГК, II г. о. /.

В настоящия случай по делото не е установено наличие на конкретни фактически действия, извършени от ответника/въззиваем, които да накърняват правата на ищеца/жалбоподател да ползва своя имот. Установява се от заключението на вещото лице, че, за да достигне до извода, че изградената от ответника подпорна стена не навлиза в имота на ищеца -УПИ *** в кв. *** по плана за регулация на с. *** , община *** , според неговите граници по действащия план за регулация, същото се е запознало с писмените доказателства по делото, в т.ч. приложената скица, план за регулация и дворищно – трасировъчен карнет, поради което и наведените в подадената въззивна жалба аргументи в обратния смисъл се явяват неоснователни.

От друга страна, в тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2015 г., ОСГК, е прието, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Доколкото от доказателствата по делото не се установява ответникът да упражнява фактическа власт върху части от имота на ищеца, въззивният съд приема, че не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск. От друга страна, от заключението на вещото лице става видно, че изградената от ответника подпорна стена се свързва със съществуваща подпорна стена, която е собственост на ищеца, като улицата, на която се намират имотите, е горностояща и денивелацията е около 1,50 см., като тази подпорна стена подпира и улицата. Вещото лице поддържа, че ако не е била изградена подпорна стена от ответника, е било възможно улицата да се свлече надолу, поради което изградената подпорната стена обслужва всички собственици на имотите по ул. "*** ".

На фона на горното съдът приема за недоказани твърденията във въззивната жалба, че са налице неоснователни действия на ответника във връзка с процесната ограда, които да създават пречки за жалбоподателя. Съдът намира за неустановено по делото построената от ответника подпорна ограда да пречи на ищеца/жалбоподател да упражнява правата си върху собственото му дворно място, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че същата се свързва с построената от самия ищец ограда. Както се посочи, в случая не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС - не е установено изграденото от ответника да препятства упражняване на правото на собственост на ищеца върху процесния имот, който е в състояние да ползва имота си по предназначение, още повече при установената значителна денивелация между двата имота и улицата, която е от естество да доведе до свличане на земна маса към имотите на ищеца и ответника. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен.

3

Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК. Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.

Цената на иска е под 5 000 лв., същата не е оспорена в първото заседание за разглеждане на делото и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното производство, а именно -сумата от 480 евро за адвокатско възнаграждение

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №768/04.08.2025 г., постановено по гр. д. № 5417/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК М. Л. М., ЕГН ********** да заплати на Р. Г. М., ЕГН ********** сумата от 480 евро съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4