Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4477 от 30.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2092/2025
Вид
Определение № 4477
Подписан
30.09.2025
В сила
30.09.2025
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4477 гр. Варна, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 12671/18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 10694/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е повдигнат спор за подсъдност за определяне на местно компетентен съд между Районен съд – Варна и Софийски районен съд за разглеждане на искова молба, подадена от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу К. К. М., с която е предявен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Варна, съобразно разпоредбата на чл.

122, изр. 2 ГПК, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото – Районен съд – Варна.

Пред Софийски районен съд е подадена искова молба от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу К. К. М., по която е образувано и гр.д. № 38372/2025 г. по описа на съда. С исковата молба е предявен регресен иск на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 171,68 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника като водач на МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, който е напуснал мястото на ПТП, в т.ч. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумата. След като съдът служебно е изготвил справка за адресната регистрация на ответника е постановил Определение № 12671/18.09.2025 г., с което е прекратено производството пред Софийски районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна, а като мотив е приел, че ответникът се явява потребител на застрахователна услуга и съответно потребител по смисъла на ЗЗП.

Районен съд – Варна, от своя страна, е приел, че също не е местно компетентен да се произнесе по исковата молба, доколкото разпоредбата на чл. 113 ГПК била неприложима в конкрeтния случай и съдът не можел служебно, без възражение за неподсъдност, да го изпрати на друг съд.

1

Въз основа на изложеното и след като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Окръжен съд – Варна намира следното:

Предявен е регресен иск по чл. 500 КЗ, при който застрахователят желае да ангажира отговорността на делинквента, която не е възникнала от облигационното застрахователно правоотношение между страните, а след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител. В този смисъл отговорността на ответника не е породена от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. Доколкото отговорността му произтича пряко от закона, то ответникът няма качеството потребител на застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо и в случая, не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК. От друга страна, производството е прекратено на етап, в който ответникът не е имал възможност да отправи възражение в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК за неподсъдност на делото, което да съставлява основание за прекратяването му и изпращането по подсъдност на Районен съд – Варна.

По изложените съображения, настоящият състав на Окръжен съд – Варна съд намира, че местно компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд.

Воден от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд за местно компетентен съд да разгледа предявения с искова молба вх. № 226611/27.06.2025 г., подадена от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу К. К. М., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Варна за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2