Решение № 180 от 08.07.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Русе , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20214500500361 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Г. Г. Г. е обжалвала Решение № 260377/26.04.2021г., постановено по гр. д. № 5355/2020г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея против С.у. „В.ЛV“, с адрес ***, представлявано от д.

**К.* И., обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 от КТ.

В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважат предявените претенции. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност и иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е 1 неоснователна.

От фактическа страна безспорно е установено, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата Г.Г. е заемала длъжността „п.у.“. Със Заповед № 847/09.09.2020г. на д. на СУ „В.ЛV“ - гр. Русе трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.

Във основа на установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предявените претенции са неоснователни, по съображения, че е установено реално съкращение на длъжността, заемана от ищцата, което е извършено от компетентния за това орган – д. на училището. Промяната в щатното разписание е извършена на 08.09.2020г., т. е. преди уволнението, въз основа на изготвени доклади относно потребностите от специалисти, възможностите за уплътняване на работното време на всяка длъжност, както и финансовата обезпеченост на щатните длъжности. В случая работодателят не е извършил подбор, тъй като длъжността, която е съкратена, е единствена, поради което няма задължение за подбор.

Съдът е приел още, че съгласно чл. 12, т. 5 от КТД, сключен в СУ „В.ЛV“ / приложен на л. 22-27 от първоинстанционното дело/, при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ със служители, членове на синдикалните организации – страна по договора, работодателят получава предварително мнение, което според установената съдебна практика е различно от предварителното съгласие, регламентирано в чл. 333, ал. 4 от КТ. Докато съгласието има императивен характер и е съставомерен елемент на прекратяване на трудовия договор, то мнението има само консултативен характер и не влияе върху законосъобразността на акта за прекратяване на трудовия договор.

От данните по делото се установява, че директорът, в качеството си на работодател, е отправил искане до двете синдикални организации в училището (КНСБ на СБУ и КТ „Подкрепа“ при СУ „В.ЛV“), които с писмени резолюции от 08.09.2020г. на ръководните си органи, са дали съгласие. В КТД не е регламентиран начинът на уведомяване на синдикалните организации, затова съдът е приел уведомяването за редовно.

Поради което и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата като незаконосъобразна, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за период от 6 месеца , са отхвърлени като неоснователни.

Въззивната инстанция изцяло споделя горните мотиви на атакувания първоинстанционен съдебен акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а по възраженията във въззивната жалба намира следното:

2

Твърди се непълнота и неточност на доклада по делото, с който е разпределена доказателствената тежест, изразяващи се в недаване на указания на ищцовата страна с оглед установяване членството на жалбоподателката в синдикална организация, каквито пороци въззивната инстанция не констатира. Проекто–докладът и докладът са достатъчно ясни и точни, с правилно определени правни квалификации на исковете и разпределение на доказателствената тежест между страните, в подкрепа на което е и липсата от страна на ищцата и процесуалният представител на възражения по доклада по реда на чл. 146 от ГПК. Съдът, след като е посочил подлежащите на доказване факти, не е длъжен да указва на страните с какви конкретни способи следва да доказват твърденията си.

Настоящият въззивен състав приема за установено от доказателствата по делото, че Г.Г. е членувала в синдикална организация, както и че съгласно чл. 12, т. 5 от КТД , сключен в училището, при прекратяване на трудови те правоотношения със служители, членове на синдикални организации, работодателят получава предварително мнение. Безспорно такова е поискано и получено, като директорът, в качеството си на работодател, след като не е имал информация в коя организация членува Г., е отправил искане до двете синдикални организации в училището, които с писмени резолюции от 08.09.2020г. на ръководните си органи, са дали съгласие. Актуалният КТД не изисква предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ , а мнение, което има факултативно значение и не влияе върху законосъобразността на уволнението. Секретарят на КТ „Подкрепа“, дал мнение относно уволнението като представителен орган на синдикалната организация, е разполагал с представителна власт при отсъствие на председателя на синдикалната секция, още повече, че и в самия К Т Д липсва регламентация за начина на уведомяване на синдикалните организации и респ. – получаване на мнението.

Неоснователно е и възражението, че работодателят не е извършил реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката. По делото са събрани достатъчно доказателства относно вида и обема на работа, които е извършвала Г.Г. като психолог. От заключението на вещото лице по изготвената съдебна експертиза по въпроси, свързани с приобщаващото образование, се установява оказване на подкрепа на незначителен брой деца, което не може да обезпечи осемчасова трудова заетост на училищния психолог. Самата длъжност е диспозитивна, разкрива се по преценка на д. на учебното заведение, длъжността е била единствена и е установено по безспорен начин нейното реално съкращение, поради съществено намаляване на трудовите функции на жалбоподателката.

За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно и възражението на ответната страна, наведено в отговора на въззивната жалба, за изтекла погасителна давност на предявените искове, тъй като липсват доказателства за твърдяното просрочие на исковата молба. Първоинстанционният съд е 3 приел, че исковата молба е депозирана в преклузивния срок, което се установява и от заключението по приетата и неоспорена от страните по делото техническа експертиза на документи.

Поради изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260377/26.04.2021 г., постановено по гр. д. № 5355/2020 г. на Русенския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4