Решение № 199 от 01.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. ****, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20233230201350 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. ****, ****, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - ****, адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-1717-001021 от 17.10.2023 г., издадено от Р.П.П. – началник сектор в ОДМВР - ****, Първо РУ - ****, с което на Д. И.

С., ЕГН **********, адрес: гр. ****, ****, за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон.

Алтернативно се иска съдът да измени наказателното постановление, като намали размера на административното наказание глоба на 100 (сто) лева.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

****кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № ****/**** г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 357з-2595/22.08.2022г. на Директора на ОДМВР - ****, относно оправомощаване на държавни служители от сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-****, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Кодекса за застраховането на обслужваната територия. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля М. И.

С. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - ****г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля С., която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че 2 деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т.3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Р.П.П. е началник сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - ****, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и датата и мястото на неговото извършване, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление, нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП, а именно – чл. 102, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че Д. И. С., в качеството си на правоспособен водач и собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ****, на **** г. в 17:08 часа, в град ****, в *****, ****, в близост до стадион „****“, предоставя управлението на автомобила на неправоспособен водач – И.Д.С., родена на **** г.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В действителност, в АУАН и в НП цифрово е изписано, че нарушението е по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да е конкретизирано, че нарушението е по чл. 102, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП. Непълното цифрово изписване на нарушения законов текст в АУАН и в НП (непосочване на съответното предложение от нормата), не е съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и в НП нарушението е изписано текстово, съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП. Същото важи в пълна степен и относно обстоятелството, че при изписване на санкционната разпоредба в НП не е посочено съответното предложение от нормата, отчитайки, че словесно (текстово) е изписано, че жалбоподателят е наказан за това, че като водач и собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ****, е предоставил управлението на автомобила на неправоспособния водач – И.Д.С., родена на **** г.

Както вече бе посочено, нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е 4 употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Т.е., изпълнителното деяние на нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в „предоставяне“ на моторното превозно средство на някое от лицата, изчерпателно изброени в нормата. В санкционната норма на чл.

177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, законодателят е вписал две форми на изпълнителни деяния – допуска и предоставя. И това е така, защото вписвайки две форми на изпълнителни деяния – допуска и предоставя, законодателят очертава и двете форми на умисъл – пряк и евентуален, т.е., субективната страна при реализиране на съответното деяние.

В действителност, както в АУАН, така и в НП, е вписано, че жалбоподателят „предостъпва“ (цитат), вместо „предоставя“ процесния автомобил. Тази непрецизност обаче не е съществена, тъй като не е довела до неяснота за жалбоподателя да разбере за какво нарушение и в какво качество е наказан, а именно – за това, че като водач и собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ****, е „предоставил“ автомобила на неправоспособния водач – И.Д.С., родена на **** г.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.