Решение № 1154 от 16.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502862 по описа за 2023 година

Със съдебно решение № 260881 от 26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6331/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, съдът отхвърля предявените от А. С. В. срещу Д. И. Т. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД - за прогласяване на нищожност на сключения на 05.05.2020 г. между Н. В. К. и Д. И. Т. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 43, том I, peг. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н. Д., както и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД - да бъде осъден ответника да върне на ищеца вещта, предмет на договора, както и евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД - за обявяване на относително недействителен по отношение на ищеца на същия договор поради действие без представителна власт на упълномощения, както и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД - за връщане на вещта, предмет на договора.

Със същото решение е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 43, том I, peг. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н. Д., с предмет апартамент № 11, находящ се в гр. ***, район „***“, 1 ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ведно с избено помещение № 11 и 5,530% ид. части от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя и осъжда на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3то от ЗЗД Д. И. Т. да върне на А. С. В. в качеството му на наследник на Н. В.

К. недвижимия имот, предмет на договора.

Недоволен от съдебното решение в частта, с която са уважени предявените от А. С. В. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД е останал ответникът Д. И. Т., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът неоснователно е приел, че прехвърлителката е имала обективна нужда от медицински грижи, които той не е осигурил в изпълнение на задълженията си по договора за издръжка и гледане. Сочи, че от доказателствата по делото се установявало, че тя не се е нуждаела от специални медицински грижи, а като бивш лекар е могла сама да преценява здравословното си състояние и да определя необходимата лекарствена терапия. Твърди също, че прехвърлителката е отказвала както да бъде водена на лекар, така и да бъде посещавана от такъв в дома на жената, която се е грижила за нея от негово име, поради опасения от заразяване с оглед на съществуващата през процесния период пандемия от COVID-19.

Моли, настоящият съдебен състав да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 87 и чл. 55 ЗЗД като неоснователни.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на ищеца А. С. В.. Оспорва жалбата, моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

В хода на производството А. С. В. е починал и на основание чл. 227 ГПК на негово място е конституиран наследникът му - С. А. В..

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, 2 освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно трайната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Обемът и характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и нужди на кредитора, при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние. Ако в договора липсва ограничение относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на базата на действителните му конкретни нужди във всеки един момент (Решение № 1138/18.11.2008 г., по гр.д. № 4373/2007 г., на I г.о.; Решение № 57/20.02.2009 г., по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.; Решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009 г., на IV г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о.,), като се отчитат промените в състоянието на същия (например поголемия обем и вид грижи, свързани с пазаруване, приготвяне на храна, грижи за чистотата и подредеността в дома, осигуряване на чисти дрехи и т.н., предвид влошеното здравословно състояние на кредитора (Решение № 70/05.07.2011 г., по гр.д. № 612/2010 г., на III г.о.).

Обичайно договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и той следва да осъществи изпълнението на 3 задълженията си. Поетото с алеаторен договор задължение за гледане е такова за незаместима престация. Поради това, за да се постигне целеният от договарящите резултат, престацията следва да бъде извършвана лично от длъжника. Тъй като задължението за лична престация ползва кредитора, той може да се откаже от нея чрез изрично предвиждане в договора на възможност за изпълнението му и чрез трето лице. Но дори такава възможност да не е уговорена, изпълнение от трето лице ще освободи длъжника, ако кредиторът го е приел /решение № 21 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 16/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. Възможността задължението да бъде изпълнявано от трето лице може да бъде уговорена в самия договор. Ако това не направено прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен в случаите когато са необходими специални знания или умения, с които приобретателят не разполага. Прехвърлителят трябва да приема грижите и издръжката от членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите наследници, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван от непредвидени обстоятелства да положи същите. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от третото лице действия трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт трябва да е известен на прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от задължението му до обема на приетата престация. Ако откаже без основание да приеме изпълнението прехвърлителят ще изпадне в забава, което би било пречка за ангажиране на отговорността на приобретателя. Обратното ако приетите от прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името и за сметка на приобретателя приобретателят не се освобождава от отговорност за неизпълнение. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице, но от името и за сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата надлежност, то неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки, че то е неточно или непълно.(Така в решение № 163/07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 229/2019 г., решение № 261/10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 758/2019 г., решение № 60 170/30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 124/2021 г., трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 863/22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1534/2009 г., решение № 82/05.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1313/2009 г ., решение № 4

21/14.08.2012 г., постановено по гр. д. № 16/2011 г ., решение № 20/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 2298/2018 г ., решение № 138/07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 227/2020 г., решение № 169/15.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4423/2019 г., решение № 60 150/29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2080/2020 г., всикчи по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и други.).

Активно материално-правно легитимиран да предяви иска по чл. 87 ЗЗД е както прехвърлителя, така и неговите наследници (ТР № 30/17.06.81 г., на ОСГК; Решение № 351/15.04.2009 г., по гр.д. № 6546/2007 г., на I г.о.). Тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява (Решение № 57/20.02.2009 г., по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права.

В производството по разваляне ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение № 363/26.05.2010 г., по гр.д. № 756/2009 г., на III г.о.; Решение № 622/25.10.2010 г., по гр.д. № 212/2010 г., на III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).

Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г., по гр.д. № 999/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Развалянето има обратно действие независимо, че задължението на приобретателя е с продължително изпълнение, съответно недвижимият имот, предмет на договора, следва да се върне в патримониума на праводателя / неговите наследници.

Пред въззивната инстанция страните не спорят за следните обстоятелства, които се установяват и от представените писмени доказателства:

Въззиваемият, в качеството на ищец в първоинстанционното производство, е единствен законен наследник на починалата на 14.05.2020г.

Н. В. К. след направен отказ от наследство от останалите наследници.

Приживе същата е притежавала недвижим имот апартамент № 11, находящ се 5 в гр. ***, кв. „***“, бл.*, вх. *, ет.*, с площ 89,67 кв. м., избено помещение № 11 и 3,18 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който е придобила въз основа на договор за покупкопродажба от 26.09.1994 г., обективиран в нотариален акт № 68, том LLIV, дело № 20819/94 г. на нотариус Д. Д..

Няма спор и за това, че за периода от 27.02.2020 г. до 02.03.2020 г. Н. В.

К. е била приета в ІІ-ра Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД с диагнозата фрактура на долния клон на лонната (срамна) кост в дясно. Счупване на пубиса (срамна кост) - закрито.

Безспорно е също така, че след изписването си от болницата, Н. В. К. е живяла при М. В. И., която към този момент работи като санитарка от посоченото болнично заведение.

Безспорно и е видно и от представените доказателства, че на 26.03.2020 г. Н. В. К. е предоставила на Д. И. Т. пълномощно, по силата на което упълномощава същия да извърши действия на разпореждане с апартамент № 11 чрез продажба, замяна или друг вид договор, да договаря с когото прецени, включително със себе си, да получи продажната цена, да подпише вместо нея нотариалния акт при изповядване на сделката, да се снабди с необходимите документи за извършване на разпоредителната сделка, да подпише декларациите във връзка с продажбата. Валидността на предоставеното пълномощно не се оспорва пред въззивната инстанция, предвид което за настоящия спор същото е породило валидно правно действие.