Решение № 1911 от 30.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1911 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100105389 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство.

ИЩЕЦЪТ- В. Н. К., ЕГН: **********, чрез адвокат Д. В., твърди, че от 1993 г. е един от трима съдружници, както и единствен управител и представител на „Т.И.“ ООД. С постановление от 16.08.2007 г. по досъдебно производство № 260/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. № ЗП-196/2005 г. по описа на Софийската градска прокуратура В. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и по чл. 212, ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв. На 22 и 23 август 2007 г. са му предявени материалите по разследването. С обвинителен акт от 15.09.2007 г. делото е внесено в Софийски градски съд. Образувано е НОХД. № 2969/2007 г. на СГС - НО - 7 състав. С разпореждане от 04.02.3008 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато в СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 20.02.200г. повторно е привлечен като обвиняем по делото. На 27.02.2007 г. повторно са му предявени материалите по делото. С обвинителен акт от 13.03.2008 г. В. К. е предаден на съд за това, че от неустановена дата през месец октомври 2003 г. до месец март 2004 г. е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на лицата - Д.Х.А. Ц.П.Й., К.Г.К., В.Р.Й. и Н. Н. К., формирано с цел съгласувано извършване в страната на престъпления по чл. 212, ал. 1, пр. 1 НК - чрез използване на документи с невярно съдържание - приемателни актове и данъчни фактури, да получат без правно основание чуждо - собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - суми по ЗДДС, с намерение да ги присвоят и чрез които престъпления се цели набавянето за фирмите - „Т.И.“ ООД, „П.-Ш.“ ООД, „ВИТИВИ“ ЕООД и „В и Н“ АД, „Митам“ ООД, „Елеганс“ ООД и ЕТ 1

„Н. К.“ на имотна облага, като участието му в групата се изразявало в изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група за фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна № 243/30.04.2002 г. в база „Козлодуй“, различна от изрично указаната от ДА „ДР и ВВЗ“ с писмо № ТА.051831/13.08.2002 г. - престъпление по чл. 321, ал. 2 НК. Сочи, че е предаден на съд и за това, че на 08.03.2004 г. в гр. София, като длъжностно лице - управител на „Т.И.“ ООД, по ДДС сметка № ********** на „Т.И.“ ООД в ЦКБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв“ - гр. Враца, на документи с невярно съдържание - приемателни актове № 2, № 4 и № 3 от 31.10.2003 г. и данъчна фактура № 0010/30.12.2003 г. е получил от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ без правно основание чуждо - собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - сумата от 280 500 лв. - ДДС по договор за продажба чрез замяна на хлебна пшеница № 243/30.04.2002 г. с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Образувано е н.о.х.д. № 894/2008 г. по описа на СТС - НО - 21 състав. По делото са проведени общо 127 съдебни заседания с негово участие, като немалка част заседанията са многочасови или целодневни, като особено продължителни са тези, в които се разпитват вещите лица по назначените експертизи или свидетелите. С присъда № 66/10.03.2017 г. по н.о.х.д. № 894/2008 г. по описа на CFC - НО - 21 състав В. К. е признат за виновен по така повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание, както следва: за престъплението по чл. 321, ал. 2 НК - лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл.

212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК - лишаване от свобода за срок от три години, конфискация на % от имуществото и лишаване от право да управлява търговски дружества за срок от три години. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Към така определеното общо наказание са присъединени и конфискацията на 1/4 от имуществото и лишаването от право да управлява търговски дружества за срок от три години. По протест на СГП и по жалби на всички подсъдими, включително и по негова жалба, е образувано в.н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение - 5 състав. Проведени са 2 съдебни заседания с негово участие. С решение № 341/07.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на САС - НО - 5 състав първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която В. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство за това престъпление е прекратено. За другото престъпление - по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена. По жалби на подсъдимите, включително и по жалба на В. К., е образувано к.н.д. № 216/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, 11 н.о., по което са проведени три съдебни заседания с негово участие. С решение № 120/16.06.2021 г. по описа на ВКС, II н.о. е отменено решение № 341 по в.н.о.х.д.

№ 94/2019 г. по описа на САС - НО - 5 състав в частта, с която В. К. е признат за виновен за престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Образувано е в.н.о.х.д. № 659/2021 г. по описа на САС- НО - 7 състав, в рамките на което са проведени пет съдебни заседания с негово участие. С присъда 2

№ 11 от 25.05.2022г. е признат за невинен по обвинението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. С определение от 25.07.2022 г. на Софийски апелативен съд - 7 състав е отменена наложената му мярка за неотклонение „гаранция“, като сумата му е върната на 28.10.2022г.

По протест на САП е образувано к.н.д. № 687/2022 г. по описа на ВКС, III н.о. Проведени са две съдебни заседания с негово участие. С решение № 50157/13.01.2023 г. присъда № 11/25.05.2022 г. по описа на САС — НО — 7 състав е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Образувано е в.н.о.х.д. № 57/2023 г. по описа на САС- НО - 4 състав. С присъда № 14/23.05.2023 г. В. К. е признат за невинен по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Присъдата е протестирана от САП и е образувано к.н.д. № 1027/2023 г. по описа на ВКС, I н.о. С постановление на САП от 24.10.2023 г. протестът е оттеглен. С определение № 524/16.11.2023 г. касационното производство е прекратено и оправдателната присъда влиза в сила, считано от 08.06.2023 г.

По този начин срещу В. К. за периода от 16.08.2007 г. до 08.06.2023 г., т.е. в продължение на повече от 16 години е налице обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, за което е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, за което впоследствие той е оправдан. Налице е основанието на чл. 4 във вр. е чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за отговорност на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, предявила, внесла в съда и поддържала обвинението срещу В. К.. В резултат на неоснователното обвиняване на В. К., при това в извършване на умишлено престъпление, тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, са накърнени честта и достойнството му, доброто му име за продължителен период от време - повече от шестнадесет години, в който период влиза цялото време от обвиняването му до постановяване на определението на ВКС от 16.11.2023 г., с което оттеглянето на протеста на прокуратурата е прието за валидно и делото е прието за приключено. Създадено му е непрекъснато неудобство и необходимост да се съобразява с наложената му в продължение на повече от 15 години мярка за неотклонение „гаранция“. Твърди, че наказателното производство му се отразява изключително тежко на емоционалното състояние - той изпитва постоянен стрес, притеснение, потиснатост. Изпитва чувство на срам и обида, като тежко преживява тези негативни емоции. В. К. непрестанно е ангажиран в рамките на наказателното производство да участва в процесуално-следствени действия в хода на цялото производство, вкл. да се явява в многобройните съдебни заседания пред множеството съдебни инстанции, разглеждали делото. В тази връзка непрекъснато му се налага да пътува от Червен бряг, където живее, до гр.София, където се провеждат всички сьдебно-следствени действия, вкл. заседанията пред всички съдебни инстанции. Това му създава допълнителни притеснения, дискомфорт и необходимост предварително да организира пътуванията и да съобразява личните и служебните си ангажименти с целодневните си и редовни явявания за делото.

През цялото време В. К. е в състояние на тревожност и несигурност. Животът и ежедневието му са подчинени на делото и необходимостта да е постоянно на разположение на органите по разследването и на съда. Продължителната неяснота за бъдещето му го кара 3 да се чувства безсилен. Многократното разглеждане на делото от различни съдебни състави му създава усещане за безизходица и го кара да смята, че производството срещу него никога няма да свърши. Твърди, че живее в постоянен страх, че щом е възможно веднъж да бъде обвинен и признат за виновен, то би могло окончателно да бъде осъден за нещо, което не е извършил. Обвиненията срещу него и развоят на делото, станало публично известно като „делото за държавния резерв“, са широко отразявани в медиите и стават достояние на цялата общественост. И към днешна дата в интернет пространството се намират множество общодостъпни и лесно откриваеми репортажи и статии, свързани с наказателното производство срещу него. В следствие на обвинението тежко и непоправимо се уронил професионалният му авторитет и доброто му име в работните среди. Настъпва негативна промяна в работата му и възможността да се развива професионално. Обвиненията срещу него се отразяват тежко на дейността на дружеството „Т.И.“ ООД, на което е един от трима съдружници, както и единствен управител и представител, и във връзка с дейността на което са повдигнатите му обвинения. Много клиенти се отдръпват, започват да проявяват недоверие и съмнение в дейността им. Поради разгласата на наказателното обвинение се налага дружеството да закрие своето представителство в Москва, чрез което от години осъществява стопанска дейност с дружества от бившите съветски републики. Освен това дружеството от години стопанисва и развива дейността на кафене, намиращо в наето под наем помещение - общинска собственост, в Червен бряг. След като се разбира за повдигнатите на В. К. обвинения общинската управа взима решение договорът за наем с дружеството да бъде прекратен и кафенето затваря врати. Засегнато е реномето и на две други дружества с участие на В. К., тъй като наименованието им отново включва думата „Таврос“ и те автоматично са обвързвани с обвиненията срещу него. Всичко това му се отразява изключително тежко не само в професионален, но и в емоционален план. В. К. започва да губи дългогодишно развивания си бизнес, пропада доброто име, което той толкова време си е градил като управител и лице на своите дружества. Намалява и препитанието му, което го стресира и обезкуражава. В. К. чувства вина и отговорност пред партньори и клиенти за случващото се, притеснява се за бъдещото си професионално развитие, за способността си да се грижи и да подкрепя семейството си финансово.

Провокиран от негативното развитие на професионалната му дейност, В. К. прави опит да си намери и друга работа, но му се отказва на основание висящото срещу него наказателно производство. Значително се променят и отношенията му с хората. Част от колегите и част от служителите му променят отношението си към него, държат се резервирано и недоверчиво. Много близки и познати на В. К. се държат резервирано или се отдръпват от него. Принуден е да обяснява непрестанно, че не е извършвал престъпление. В. К. силно се притеснява от отражението на случващото се с него върху близките му, страхува се, че им вреди и се чувства виновен, че не може да ги изолира от ставащото с него. Те изживяват изключително тежко неговото обвиняване, което го кара да се чувства безсилен да ги предпази, което става и още по-тревожен. Негативните последици от преживяното от него във връзка с наказателното производство не са отшумели и до днес. Описаните неимуществени вреди, като се съобразява и със съдебната практика, В. К. оценява на 150 4