Решение № 1977 от 21.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1977 гр. Пловдив, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330204864 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 631921 – F645862/ 13.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „НИКИ БОЙ ТРАНС" ЕООД, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 ЗДДС.

С жалбата и в допълнителна писмена молба се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление с доводи за незаконосъобразност на същото. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.02.2022 г. се установи, че „НИКИ БОЙ ТРАНС" ЕООД с БУЛСТАТ 203261687, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2022 г. - 31.01.2022 г. до 14.02.2022 г. включително.

Отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са подадени на 08.03.2022г. в ТД на НАП - Пловдив по електронен път с Вх. № 116004973488/ 08.03.2022 г.“

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, включително разпита на актосъставителя – свид. Я., която изцяло потвърди изложеното в акта, както и това, че е съставила АУАН и е било издадено НП и за неподаване в срок на справка декларация за същия данъчен период.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

Това е така, доколкото при санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

- чл. 125, ал. 1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“

- чл. 125, ал. 3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

- чл. 125, ал. 5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал.

3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“

- чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка2 декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Безспорно е в теорията и съдебната практика, че нарушението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д.

№ 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

- дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за 3 съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 ЗДДС.

Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.

Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал. 7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .

Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма - чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция. В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на 4

Административен съд - Пловдив, и др.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото, както беше потвърдено и от страна на актосъставителя, са издадени АУАН и НП, с които същият субект е наказан за неподаване на справка декларация за същия данъчен период 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.

Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила.

В случая става дума за нарушение на материалния закон и по конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се налага едно наказание, а при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяко от тях.

Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП, независимо от поредността на издаването им. В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив - Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и др.

Още повече, че допуснатия порок в дейността на наказващия орган в случая е довел до влошаване на материално правното положение на наказания субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане на защитаваните обществени отношения.

Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на СЕС, особено като се отчете, че за едно и също нарушение всъщност са наложени две самостоятелни санкции, в два самостоятелни процеса.

Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на Административен съд - Пловдив: при липсата на хармонизация на 5 законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред които водещо място заема принципът на пропорционалността.

Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, тоест в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в наймалка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза“

В този изричен смисъл Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 по отправено от Български съд преюдициално запитване, както и множество решения на Административен съд Пловдив, включително, но не само - Решение № 944/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 601 по описа за 2022, Решение № 816/ 09.05.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, ХIХ к.н.а.х дело № 523 по описа на съда за 2022 г., и др.

В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено по задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението; тежестта на налаганата санкция, както и начина за определянето на нейния размер и преследваните цели. Във всеки конкретен случай както пропорционалността, така и преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително доказани.

Уточнено е, че такава легитимна цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами. В случаите, когато е налице данъчна измама, наказаният субект не може да се защитава чрез позоваване на правото на съюза. Когато обаче не е налице данъчна измама, преценката следва да е особено внимателна, доколкото санкцията може и да е непропорционална.