Решение № 2718 от 26.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2718

Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА канд № 20267040600005 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. К., чрез представител по пълномощие – адвокат Ж. Ж. от САК, срещу решение № 823/05.11.2025г., постановено по АНД № 2386/2025г. на РС Бургас, с което е изменен електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10298519, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за извършено по чл.21 от ЗДП административно нарушение, като санкционната разпоредба е преквалифицирана по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП и размерът на глобата е намален на 50.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не бил приспаднат толеранса по чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК), който бил 3 км/ч при измерена скорост до 100 км/ч и 3% при измерена скорост над 100 км/ч. В обжалвания ЕФ не ставало ясно как бил изчислен толеранса – дали минус 3км/ч или минус 3%, с което било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се нарушавало правото на защита на наказаното лице. Липсвала снимка за разположението на автоматизираните технически средства и системи (АТСС). Прави се искане за отмяна на решението на районния съд, съответно на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание страните не се явява и не се представляват.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас изменил ЕФ Серия К № 10298518, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за извършено по чл.21, ал.1 от ЗДП административно нарушение, затова че на 28.12.2024 г. в 14:25 часа в [населено място], бул. Т. А., надлез Вл. П. от и към ул. Спортна, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес” с peг. № [рег. номер], със скорост 68 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 % (18 км/ч превишение). Нарушението било заснето с ПСКС (преносима система за контрол на скоростта) ARH CAM S1.Районният съд приел, че нарушението не е извършено при условията на повторност, поради което преквалифицирал санкционната разпоредба по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП и намалил размера на глобата на 50.00 лева. В тази му част решението е влязло в сила и не е предмет на проверка, тъй като липсва съответна касационна жалба от ОД на МВР Бургас.

Районният съд е приел, че на посочените в ЕФ дата и място мобилната система за контрол на скоростта била поставена на надлез В. П. на бул. Т. А. в [населено място] и посредством нея бил засечен и заснет движещ се със скорост 71 км/ч лек автомобил „Мерцедес” с peг. № [рег. номер]. Контролираният пътен участък бил в границите на населеното място с общо ограничение на скоростта 50км/ч. Според справката от сектор Пътна полиция, касаторът е вписан като ползвател на автомобила. Нарушението било записано на снимка. Техническото средство било годно и калибрирано към него момент, а за използването му бил изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г., съдържащ всички законоустановени реквизити, придружен със снимка на разположението на АТСС на пътя.

След извършване на проверка на законосъобразността на ЕФ районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил извършил нарушението, за което бил санкциониран. Установени били мястото, времето на извършване на нарушението, авторството, както и скоростта, с която жалбоподателят управлявал автомобила. В решението РС обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя, като приел същите за неоснователни по подробно изложени мотиви. Изложени са съображения защо е приложима разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП, регламентираща издаване на ЕФ за нарушение, установено и заснето с мобилно АТСС. Прието е, че ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържащ задължителните реквизити, очертани в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДП – място на извършване на нарушението, ограничението на скоростта, точната измерена с АТСС скорост, разликата между засечената и разрешена скорост и приспаднатия толеранс от -3км/ч. От представената снимка, представляваща веществено доказателство по чл.189, ал.15 от ЗДП, се установявало, че измерената скорост е 71км/ч, засечена на 28.12.2024г. в 14:25:51ч.

От съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г. се установявало, че АТСС било разположено на пътното платно на бул. Т. А. и заснемало и в двете посоки. В този пътен участък важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Приел е, че авторството на нарушението е презюмирано по силата на чл.188, ал.1 от ЗДП, доколкото жалбоподателят, като ползвател на заснетия с АТСС лек автомобил, не е подал декларация с посочване на данните на друго лице, което към релевантните време и място е управлявало автомобила.

Съдът е коментирал и размера на определената санкция като съответен на предвидения от законодателя фиксиран размер.

Изложил е и доводи за обществената опасност на деянието на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който е доказателство за извършените процесуални действия.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на проверяваното решение и за незаконосъобразност на обжалвания по делото ЕФ.

Посочената в касационната жалба разпоредба от НСИПМК обективно липсва. Относимата към спора разпоредба е тази на чл.425, ал.1, т.2 от същата наредба, според която максималните допустими грешки на скоростомерите трябва да бъдат при измерване на скорост при условия на функциониране: ± 3 km/h за скорости до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h. В случая толерансът е правилно изчислен, тъй като измерената с АТСС скорост е 71 км/ч., а скоростта, за която е наказан касаторът, е 68км/ч., т.е. с 3км/ч по – малко. Без значение е в случая, че в обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че толерансът бил 3%, щом реално приспаднатият е 3км/ч. Няма как да бъдат споделени доводите на касатора, че било нарушено правото му на защита, защото той не можел да разбере как бил изчислен толерансът. Става въпрос за елементарна математическа операция и един средно грамотен човек, а водачът на МПС задължително е такъв, е необяснимо как не може да проследи пресмятането и да установи, че толерансът не е 3%, а -3км/ч.

Както и районният съд е коментирал в мотивите си, протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г. е придружен със снимка, която е приложена на лист 30-гръб от досието на АНД № 2386/2025г. Жалбоподателят, както и неговият пълномощник, имат право да се запознаят с материалите по делото, което очевидно не е сторено, щом в касационната жалба се твърди липса на доказателство, което обективно съществува в кориците на делото.

Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от очертаните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилен, следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 823 от 05.11.2025г., постановено по АНД № 2386 / 2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Ж. К. за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: