Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12952 от 30.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5754/2026
Вид
Решение № 12952
Подписан
30.06.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 12952 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110105754 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от К. Ц. П. против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 8425,44 лева (4307,86 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 14.05.2012г., сумата в размер на 602,28 лева (307,94 евро), представляваща договорна лихва за периода 25.02.2013г.-17.11.2014г., сумата в размер на 1829,01 лева (835,16 евро), представляваща наказателна лихва за периода 25.02.2013г. - 17.11.2014г., както и сумата в размер на 938,83 лева (480,02 евро) – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.11.2014г. по ч. гр. дело №63271/2014г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.11.2014г. по ч. гр. дело №63271/2014г. бил осъден да заплати на първоначалния кредитор „Обединена Българска Банка“ АД горепосочените суми. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначално било образувано изп.д.№ 197/2015 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с рег. № 856 при КЧСИ, с район на действие СГС, което приключило на 06.03.2018г., но последното изпълнително действие било на 02.02.2015г. Ищецът твърди още, че на 25.05.2015 г. по молба на взискателя – настоящ ответник било образувано ново изп.д.№ 767/2018 г. по описа на ЧСИ Богданова, тъй като съгласно молба от дружеството същото придобило процесните вземания по 1 силата на договор за цесия. Ищецът сочи, че в последствие, на 31.12.2019г., взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД изрично заявил, че процесиите вземания не са били предмет на сключения с първоначалния кредитор договор за цесия, съответно не е придобил вземания срещу К. Ц. П., като изпълнителното производство е прекратено на 08.03.2022г. На 13.12.2023 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД било образувано изп.д.

№ 1297/2023 г. по описа на ЧСИ Богданова с доводи, че е придобило процесните вземания по силата на договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 11.03.2022г. между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Ищецът оспорва дължимостта на процесните суми с доводи, че по отношение на същите е изтекла предвидената в закона давност. По изложените в исковата молба твърдения, ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове за недължимост на процесните суми. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД/ е придобило процесното вземане съгласно сключен договор за цесия с „Обединена българска банка" АД /цедент/ от 31.01.2018 г. и въз основа на молба от 27.02.2018 г. с приложения за цесията, цесионерът е конституиран на основание чл.429, ал.1 ГПК като взискател по изпълнително дело № 197/2015 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова. С Анекс № 3 от 05.12.2019 г. към договора за цесия от 31.01.2018 г., процесното вземане е върнато в патримониума на „Обединена българска банка“ АД.

Впоследствие с договор за цесия от 11.03.2022 г., вземането повторно е прехвърлено от банката на ответното дружество. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения, като се сочи, че в хода на образуваните изпълнителни дела са предприемани множество изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана.

Излага се още и доводи, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение давностните срокове са били спрени. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 20158560400197 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 27.01.2015 г. по молба от Обединена българска банка АД, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец.

2

Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 20.11.2014 г., издаден въз основа на заповед по чл.417 ГПК по гр.д.№ 63271/2014 г. по описа на СРС е, че длъжникът К. Ц. П. е осъден да заплати на „Обединена българска банка” АД сумата от 8425,44 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 14.05.2012г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2014 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 602,28 лева, представляваща договорна лихва за периода 25.02.2013г.-17.11.2014г., сумата в размер на 1829,01 лева, представляваща наказателна лихва за периода 25.02.2013г. 17.11.2014г., както и сумата в размер на 938,83 лева – разноски по делото.

Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 02.02.2015 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника – настоящ ищец.

На 25.02.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

По делото е приложена молба от 06.06.2017 г. от взискателя, с която се иска ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение по отношение на движимо и недвижимо имущество на трето за спора лице, поради което съдът приема, че тази молба не касае гореописаното изпълнително производство и не следва да бъде взета предвид.

С разпореждане от 28.02.2018 г. на ЧСИ ответното дружество е конституирано като взискател в изпълнителното производство.

С постановление от 06.03.2018 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По делото е приложен и заверен препис от изпълнително дело № 20188560400767 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 27.03.2018 г. по молба от ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец, въз основа на гореописания изпълнителен лист. Към молбата e приложен договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., ведно с Приложение № 3 към нея, от което се установява, че вземането по процесния договор е включено в предмета на цесията.

След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 08.05.2018 г. е наложен запор върху банковите му сметки.

С молба от 26.11.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши конкретни изпълнителни действия във връзка със събиране на прехвърленото му вземане.

На 06.12.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 23.12.2019 г. ЧСИ е уведомен, че процесното вземане е извън обхване на договора за цесия, поради което не е кредитор на същото.

3

С постановление от 08.03.2022 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По делото е приложен и заверен препис от изпълнително дело № 20238560401297 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 13.12.2023 г. по молба от ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец, въз основа на гореописания изпълнителен лист.

След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 19.02.2024 г. е наложен запор върху банковите му сметки и трудовото възнаграждение.

На 16.02.2026 г. отново е наложен запор върху вземания на длъжника.

Други изпълнителни действия не са извършвани.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Между страните не се спори, че вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. С оглед предходното, следва да се има предвид, че след като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД.

4

С приетото ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.

Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Следва да се има предвид, че перемпцията е без правно значение за давността.

Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433, ал.1, т.8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.