Решение № 401 от 09.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Бургас, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. С при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500177 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 261174 от 01.11.2021г.,постановено по гр.д.№2638/2020г.по описа на БРС,районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.

ГР. ГР. с ЕГН-**********,че като поръчител по договор за кредит от 26.08.2014г.дължи/солидарно с В В Г с ЕГН-**********/ на „Банка ДСК“ АД с ЕИК121830616 сумата от 2689.28 лева,представляваща главница за периода от 15.07.2020г.до 15.10.2021г.,сумата 99.68 лева обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.,сумата от 0.40 лева обезщетение за забава за периода 24.10.2019г.-29.10.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 15.10.2021г.до окончателното изплащане,които вземания са част от предмета на Заповед за незабавно изпълнение №9376 от 12.12.2019г.на ВРС по ч.гр.д.№17731/2019г.,като е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за горницата над 2 689.28 лева до 8 737.30 лева главница,за сумата от 201.96 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.,за горницата над 99.68 лева до 178.39 лева обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/,за горницата над 0.40 лв.до 17.23 лева обезщетение за забава и за сумата 120 лева разход за изискуем кредит,както и за законната лихва от 29.10.2019г.до 14.10.2021г.

Срещу съдебното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е подадена въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК“АД, с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ответника Г.,като същото е оспорено изцяло с оплаквания за недопустимост,а в частта,с която е УВАЖЕНА исковата претенция решението е оспорено като неправилно.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в законоустановения срок,внесена е държавната такса за въззивното обжалване.

1

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Г.,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Въззивната жалба на ответника е депозирана в законоустановения срок,внесена е държавната такса за обжалването.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

С въззивната си жалба ищецът „Банка ДСК“ АД е оспорил решението на БРС в отхвърлителната му част,излагайки оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Оспорен е изводът на районния съд,че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,като счита,че съдът е присъдил произволно определени от него вноски с настъпил падеж.Направен е анализ на относими към предсрочната изискуемост доказателства,въз основа на който въззивникът-банка намира за неправилен и необоснован изводът на съда,че не е била допусната забава над 90 дни. Този извод съдът е изградил върху приетата първоначална СИЕ,но противно на даденото заключение и изчисления.

Изтъква се и противоречие в мотивите,тъй като от една страна съдът е приел,че кредитът е бил обслужван редовно до 15.08.2017г.,а след това има плащания на вноски със закъснение,а от друга страна е игнорирал таблицата към заключението на ССчЕ,съдържаща информация по спорния въпрос.Изложени са и правни аргументи относно неправилността на решението,съдържащи се в ТР № 8/02.04.2019г.по т.д.№8/2017г.на ОСГТК на ВКС , ТР №4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС и решение по т.д.№16/2019г.на ВКС,ТК.В тази връзка посочва,че ако по делото се установи,че кредиторът не е упражнил надлежно потестативното си право да обяви предсрочната изискуемост на кредита,то изискуемостта на вземането не може да бъде отречена в исковото производство.

Упражняването на това право може да се осъществи в исковото производство с връчване на препис от исковата молба.Предвид тези аргументи въззивникът –ищец счита,че дори да се приеме,че по кредита не е била допускана забава над 90 дни и изводът на районния съд е правилен,то доколкото по делото е установена забава в плащанията по кредита,което е основание за изискуемост по чл.20.1 от ОУ и има изявление в исковата молба за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,то с връчване на препис от исковата молба вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо ,което е основание за уважаване на предявения иск в цялост.Намира за неправилен отказът на съда да се произнесе по предявения осъдителен иск,като намира,че изложените мотиви не кореспондират с утвърдената съдебна практика по този въпрос.Позовава се на съдебна практика на ВКС.Моли за отмяна на решението и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявените искове да бъдат уважени.Претендира разноски.

В представения писмен отговор на въззивната жалба на ищеца,ответникът К.Г. е изложил становище,че доводите на ищеца подкрепят и обосновават твърденията на ответника във въззивната му жалба,че съдът се е произнесъл по непредявен иск.Предмет на исковата претенция е неизпълнение на кредитно задължение за периода от м.януари 2019г.до м.октомври 2019г.-просрочие на 10 месечни вноски.Основанието на този иск е настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съдът е разгледал иск за частично месечно неизпълнение на кредитното задължение,който се отнася за друг период от време,различен от посочения в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Такъв иск ищецът не е предявявал.Посочва,че също е оспорил изчисленията на съда но в друг аспект,като счита,че данните от ССчЕ са били правилно кредитирани от районния съд,но изчисленията в експертизата са направени при лихвен процент за забава 13.5% пункта,какъвто не е договарян,нито индивидуално,нито е посочен в ОУ,а според вещото лице е приет от някакъв съвет на банката.Ответникът поддържа становището си,че банката е приложила самоволно този лихвен процент,като се е обогатила неоснователно и е създала допълнителна финансова тежест за длъжника.Поддържа се искането банката да бъде задължена да представи Стандартен европейски формуляр,от който да се установи предоставената на длъжника преддоговорна информация.Намира за неоснователни твърденията на ищеца,че 2 волеизявлението за предсрочна изискуемост е инкорпорирано в исковата молба,като се сочи,че в заключението на вещото лице е ясно посочено,че длъжникът не е допускал просрочие по кредита за повече от 90 дни,а макар и със забава е плащал вноските,впоследствие е сключил и споразумение с банката и е правил погашения в поголям размер,на базата на което банката приема извършените плащания и до настоящия момент. По оплакванията на ищеца,че съдът не е разгледал предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск,ответникът изразява становище,че ако въззивният съд прецени,че този иск следва да бъде разгледан и предсрочната изискуемост е обявена с връчване на исковата молба,то следва да се съобразят извършените до момента от длъжника и поръчителя плащания,които според ССчЕ в първата инстанция са възлизали на над 20 000 лева.При този иск също следва да бъдат съобразени възраженията на ответника за произволно начислен лихвен процент за забава от 13.5 пункта. Моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.Претендира разноски.

С въззивната жалба на ответника Г. решението на БРС е оспорено изцяло като недопустимо,с изложени твърдения и оплаквания за това,че съдът се е произнесъл по непредявен иск.Счита,че съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка на валидността и действителността на издадената заповед за незабавно изпълнение,като провери и истинността на всички факти и обстоятелства,посочени в извлечението от счетоводните книги на банката.Това не е било сторено от исковия съд,който не е извършил и съпоставка на записите в счетоводното извлечение с изискванията на чл.60 от ЗКИ.Твърди се,че извлечението от счетоводните книги не посочва вярно броя на вноските,които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,не е вярно посочен и общият размер на просрочената сума и на непогасената част от дълга,при обявена предсрочна изискуемост.Прави се довод,че събраните по делото доказателства категорично опровергават верността и истинността на записите в извлечението от счетоводните книги на банката,което представлява основание за исковия съд да отхвърли предявения иск,но вместо да стори това,съдът е разгледал факти и обстоятелства,които имат отношение към дълга,но не са въведени като предмет на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Посочва,че въз основа на новите факти и обстоятелства съдът е приел,че оставащата неизплатена главница е в размер на 7395.49 лева,но при настъпила предсрочна изискуемост,а по-горе в мотивите си е формирал извод,че не е настъпила предсрочна изискуемост. По отношение на лихвата за просрочени кредити в размер на 13.5 % ищецът е представил решение на комитета на директорите на банката,а ответникът е възразил,че такава лихва не е била договаряна.Следователно,изчисленията на вещото лице ,направени при този лихвен процент и данните в експертизата за този размер на дълга,не следва да се кредитират,тъй като са изчислени в хипотеза на предсрочна изискуемост и при лихвен процент,който не е бил предмет на договаряне. След като кредитът не е предсрочно изискуем,то според ответника неговото олихвяване следва да се извършва при лихва 10%,какъвто е договореният лихвен процент.На следващо място,при действие на договора няколко пъти е бил променян индексът SOFIBOR,след това е отпаднал и банката еднолично е въвела нови правила,които не е съобщила на длъжника,не е изговен и връчен на длъжника нов погасителен план.Посочва се,че по делото няма данни за размера на остатъка от дълга,при олихвяване с договорения лихвен процент 10%,няма данни за последния погасителен план,което е така,защото тези факти и обстоятелства не са били въведени с исковата молба и не са били предмет на делото. Оспорен е изводът на съда,че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК не може да бъде отхвърлен,макар да не е настъпила предсрочната изискуемост,тъй като следва да се съобрази фактът,че междувременно е изтекъл период,в който няма плащане на вноските,чиито падежи са настъпили.Такива факти и обстоятелства ищецът не е навел в исковата молба,съдът не е бил сезиран с такъв иск и не дължи произнасяне по него, а ответникът не е организирал защитата си по приетите самоволно от съда за установени факти и обстоятелства.Прави довод,че ако ищецът бе посочил в исковата си молба претенция за частично или напълно неплатени вноски,ответникът-поръчител би направил възражение по чл.147 ЗЗД за недължимост на тези вноски.Предвид разгледаните факти и обстоятелства касаещи плащането и пропуските 3 в плащането на дълга извън периода,посочен в исковата молба- 15.01.2019г.15.10.2019г.които не са въведени в исковата молба,съдът е допуснал съществено процесуално нарушение ,което представлява основание за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото на БРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Във въззивната жалба са изложени оплаквания и за неправилност на решението ,като се сочи,че съдът не е разгледал възраженията на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит с отговора на исковата молба. Ответникът е възразил,че на длъжника не е бил представен Стандартен европейски формуляр съобразно изискванията на ЗПК и изрично е поискал ищецът да го представи.Направил е възражение и относно лихвения процент от 13.5 пункта,който не е договарян в ОУ или в договора за потребителски кредит,а е бил определен въз основа на решение на комитета на директорите на банката.По делото са били събрани доказателства,включително и ССчЕ,че остатъкът от кредита е бил олихвяван с този лихвен процент,а не с договорения такъв от 10%. Съдът е следвало и служебно да извърши преценка за неравноправност на клаузи от договора,което не е било сторено. Във въззивната жалба са изложени подробни аргументи в подкрепа на възражението,въведено с отговора на исковата молба ,за неспазване на изискванията на чл.11 от ЗПК за съдържанието на договора за потребителски кредит,за липсата на яснота относно компонентите,които се включват в ГПР съобразно чл.19 ал.1 ЗПК ,не е посочена и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съобразно чл.33а ЗПК.Не е посочен лихвеният процент,който се прилага при просрочени плащания,изчислен към момента на сключването на договора за кредит,начините за неговото променяне и стойността на всички разходи,които се дължат при неизпълнение на договора.В договора е посочен само лихвеният процент,който се прилага при редовни плащания,но не е посочена стойността на всички разходи,които се дължат при неизпълнение на договора.Не се съдържа и предупреждение към потребителя за последиците при просрочие на вноските.Заявява,че от доказателствата по делото е видно,че банката многократно е извършвала промени на БЛП по кредита,но нито веднъж не е предоставила на длъжника актуален погасителен план.От справка на л.366 и разпита на вещото лице е било установено,че банката е прилагала завишени лихвени проценти по свое усмотрение ,но нито веднъж не е уведомила длъжника и не е съставила и връчила на длъжника нови погасителни планове. В договора за потребителски кредит не се съдържат клаузи,които дават право на банката да извършва едностранно тези действия.Въззиивникът –ответник счита,че посочените нарушения на императивни разпоредби на ЗПК обуславя нищожност на договора на основание чл.22 ЗПК.Сочи се конкретно и нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.Въззивникът счита,че съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон,като моли за отмяната му и отхвърляне на предявения иск.Въззивникътответник също е направил доказателствено искане за допускане на ССчЕ.