Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3259 от 10.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2792/2023
Вид
Определение № 3259
Подписан
10.11.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Снежина Колева, Цветомила Данова, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3259 гр. София, 09.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602792 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК и е образувано по протест на СРП срещу определение № 1080 от 29.03.2023г. по ч.н.д. № 3441/2023г. на СРС, н.о., 116-и състав, с което е отменено постановление на СРП от 17.02.2023г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1448/2021г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр.

№ 26162/2021г. на СРП. Предлага се отмяна на акта на СРС и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Изтъкват се доводи за неправилност на съдебния акт. Алтернативно се поддържа, в случай че се споделят правните съображения на СРС, да се отчете, че за наказателното преследване за престъплението, предмет на разследване е изтекла абсолютна давност. И това е валидно и при правна квалификация на деянието по чл. 206, ал.3 от НК, и по чл.206, ал.1 НК, като се аргументира, че случаят не може да се определи като особено тежък, за да се приложи разпоредбата на чл. 206, ал.4 от НК.

Няма постъпили възражения.

Софийски Градски съд, като прецени данните по делото, намира че протеста е допустим – предявен от легитимирано лице и в посочения в закона срок. Разгледан по същество е основателен, но не по всички съображения, изтъкнати в него.

Досъдебното производство е образувано на 26.10.2021г. и водено за това, че на неустановена дата до 05.01.2021г. в гр. София противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. „Тойота“, модел „Рав-4“ с рег. № ****, собственост на „М лизинг“ ЕАД / предишно наименование „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД/, която деецът владеел – престъпление по чл.

206, ал.1 от НК.

В рамките на досъдебното производства няма привлечено към наказателна отговорност лице.

След провеждане на редица процесуални действия прокурор от СРП е прекратил наказателното производство. За да обоснове извод за липса на осъществен състав на престъпление е приел, че между страните е сключен договор за лизинг, автомобила е получен от св. П.А.. Поради неизпълнение от последния на задължение за плащане на лизингови вноски, сочи се, че договора е развален на неустановена дата след изпращане на покана от лизингодателя. Приема се, че т.к. поканата не е връчена на А., той не е бил реално уведомен, че дължи връщане на лизинговата вещ. Поддържа се, че между страни е 1 налице гражданско правен спор. Изтъква се, че предходно, по същия повод е била образувана пр. пр. № 37803/2009г., която е била прекратена с отказ да се образува д.п., което обуславяло недопустимост на повторно образуваното д.п., предвид нормата на чл.

24,ал.1 т.6 НПК.

С определението от 29.03.2023г.,

СРС е приел, че постановлението е незаконосъобразно. Изтъкнал е подробни аргументи за отсъствие на основания по чл.

24, ал.1 т.6 от НПК. Изразил е несъгласие с тезата на обвинението, че липсва отказ на А. да върне вещта, и че е необходима покана до него за да го стори. Съобразявайки клаузите на договора за лизинг между страните , срока му - 5 години и визираното задължение на получателя да върне актива на лизингодателя не по – късно от падежа на последната вноска на 20.04.2013г. / при условие, че не изкупи вещта, а то не се е сбъднало/, се аргументира, че задължението за връщане произтича от договора, при уговорените от страните условия за връщането на вещта / чл. 2.4/ и няма необходимост от покана към лизингополучателя в тази насока. Неизпълнението на това задължение от 21.04.2013г. нататък се определя като отказ да се върне вещта, който е неправомерен, т.к. е в нарушение на договора и обуславя възможност отказа да се третира като форма на изпълнително деяние по чл. 206 , ал.1 от НК. СРС, за да отмени постановлението, е приел, че са налице обстоятелства по делото, които не са всестранно изследвани: във връзка с щателното издирване на автомобила / по номер на рама, а не като е било само по рег. номер/; установяване на налични застрахователни договори за него през годините, както и извършване оценка на същия. Изтъкнал е, че оценката на л.а. е необходима, за да се прецени дали случаят би се квалифицирал по чл. 206, ал.3 НК или чл. 206, ал.4 НК.

Настоящата инстанция, макар да споделя изцяло изтъкнатите от СРС съображения, намира че следва да отмени определение № 1080 от 29.03.2023г. Това е така, т.к. след постановяване на първоинстанционния съдебен акт и преди образуването на настоящото производство е настъпило обстоятелство, което изключва възможността за провеждане на наказателното преследване за престъпление по чл. 206, ал.1 НК, а и по чл.206, ал.3 от НК, спрямо което и да е лице, т.к. е изтекъл давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл.

80, ал. 1, т. 3 НК, приложим в посочените две хипотези. Цитираната норма предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от 3 години. За престъплението по чл. 206, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години , а за престъпление по чл. 206, ал.3 – от три до десет години. Следователно давността за наказателно преследване е 10 години и тя не е била спирана или прекъсвана.

Този срок, съотнесен към дата 21.04.2013г., сочи че след 21.04.2023г. се изключва възможността за наказателно преследване на конкретен негов извършител – известен или не.

Що се отнася до престъпление по чл. 206, ал.4 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години, то за него предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 2 НК е от 15-години.

Последното, обаче, не обуславя отмяна на постановлението на СРП и връщане на делото за разследване. В частния протест, е взето отношение по този нов факт, свързан с давността и ясно е изразено становище, че обвинителната власт, не намира основания за квалифициране случая като особено тежък, изразила е съображения в съответствие с нормата на чл. 93, т. 8 от НК. Тази преценка е резултат на упражняване на изключителни правомощия от страна на прокурора. И при несъгласие с нея /а случая не е такъв/, съдът не може да даде указания по кой състав да продължи производството, т.к. съгласно чл. 127 от Конституцията, и с оглед нормата на чл. 46 НПК ръководството на разследването и решаването на въпросите във връзка с него, се осъществяват от прокурора.

С оглед горното, първоинстанционното определение следва да бъде отменено и вместо него – да се постанови ново, с което да се измени основанието в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8, вр. с ал. 6, т.2 от НПК,

Софийски Градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1080 от 29.03.2023г. по ч.н.д. № 3441/2023г. на СРС, н.о., 116-и състав, с което е отменено постановление на СРП от 17.02.2023г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1448/2021г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. № 26162/2021г. на СРП и вместо това постановява ИЗМЕНЯ постановление на СРП от 17.02.2023г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1448/2021г. по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. № 26162/2021г. на СРП относно основанието за прекратяване от чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3