Решение № 344 от 28.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20241110218026 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 4419989, издаден от СДВР, с който на Н. В. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш поради изтекла погасителна давност, тъй като са изминали повече от три години от извършване на нарушението.

Съдът намери, че процесната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество, тъй като по делото липсва надлежно отразяване на датата, на която е връчен процесният ЕФ на жалбоподателя. В придружителното писмо, в което въззиваемата страна е взела отношение по делото, също е посочено, че в системата на ОПП СДВР няма данни за връчване на ЕФ, както и по делото липсва каквото и да е доказателство за това. Ето защо, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срок и същата следва да се разгледа, тъй като моментът на връчване на ЕФ в процесния случай не може да бъде установен.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява. Представлява се от адвокат А.ов, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на електронния фиш, както и за присъждане на разноски, за които представя списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител в съдебното заседание в лицето на юрисконсулт П.. Последният пледира за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 21.01.2021 г. в 17:25 ч. жалбоподателят Н. В. К. е управлявал товарен автомобил „Шкода Суперб“, с рег. № **********, в гр. София, по бул. „Тодор Александров“, срещу кино Арена, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Александър Величков“. На посоченото място е заснет от автоматизирано техническо средство да управлява посочения автомобил със скорост от 75 км/ч. В този участък на пътя, към датата на извършване на нарушението, ограничението на скоростта, максимално допустима за движение на МПС, е било общото ограничение за скорост в населено място, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч.

Нарушението е установено с техническо средство – система за видеонаблюдение CORDON № MD 1192.

За така установеното превишаване на скоростта е издаден Електронен Фиш (ЕФ) № 4419989, издаден от СДВР, с който на Н. В. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като са непротиворечиви и последователни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „ По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с течението, 2 спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тоест административнонаказателното производство се изключва по давност след изтичане на срок надвишаващ три години, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение било извършено на 21.01.2021 г., a тригодишният давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 21.01.2014 г. (още преди постъпване на жалбата в съда), като липсват данни давностният срок да е бил спиран или прекъсван. Ето защо, софийският районен съд намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, ЕФ следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на сумата от 400 (четиристотин)лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) № 4419989, издаден от СДВР, с който на Н. В. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на Н. В. К., с ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин)лева, представляваща сторени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдСофия град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3