Разпореждане № 28721 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28721 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20241110109834 по описа за 2024 година Производството е образувано по заявление на „--” ЕООД срещу М. В.

Р., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 995,43 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № L311483 от 09.12.2022 г., сключен между „--” ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Р., в качеството на заемател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,40 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.10.2023 г. – 04.12.2023 г.; 3/ сумата от 245,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.10.2023 г. – 14.02.2024 г.; и 4/ сумата от 263,88 лева, представляваща еднократна такса за разглеждане.

За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 263,88 лева, представляваща еднократна такса за разглеждане, следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът намира, че подаденото заявление по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 263,88 лева, представляваща еднократна такса за разглеждане, тъй като уговорките, въз основа на които се дължи, противоречат на чл. 33 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и в тази част възниква обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят 1 императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК - чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава за посочените вземания.

Вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производство.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50,00 лева.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от името на „--” ЕООД срещу М. В. Р., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 263,88 лева, представляваща еднократна такса за разглеждане, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над 25,66 лева до 30,94 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 41,77 2 лева до 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3