Определение № 29715 от 16.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10396/2018
- Вид
- Определение № 29715
- Подписан
- 16.12.2019
- В сила
- 27.12.2019
- Състав
- МИЛЕНА БОГДАНОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.65 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е гр.София,
16.12.2019г.
Софийският градски съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Милена Богданова като разгледа докладваното от съдия
М.Богданова гр.дело №10396/2018г. по описа на СГС, с участието на секретар Илияна Коцева, за да се произнесе, съобрази следното:
Настоящото производство е образувано по молба на М.Ш., депозирана на 17.12.2018г., с която иска да се възстанови пропуснатия срок за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба.
Твърди, че срокът е пропуснат по уважителни, обективни и здравословни причини, както и особени непредвидени, непреодолими обстоятелства.
Исковата молба е била депозирана на
31.07.2018г.
С разпореждане от 03.08.2018г. съдът я е оставил без движение поради нередовности, които е следвало да бъдат отстранени в едноседмичен срок от съобщаването. Съобщението е било връчено на 26.08.2018г.
На 03.09.2018г. ищецът е депозирал молба, с която обаче не е изпълнил указанията на съда и е поискал продължаване на срока.
С определение от 11.09.2018г. на съда срокът е бил удължен до 18.09.2018г.
С определение от 20.09.2018г. съдът е върнал исковата молба на осн.чл.129 ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото.
Определението за прекратяване е било връчено на ищеца на 25.09.2018г. и е било обжалвано с частна жалба, депозирана на 02.10.2018г. Същото е потвърдено от САС и ВКС и е влязло в законна сила на 25.06.2019г.
Молбата за възстановяване на срока е постъпила в съда на 17.12.2018г., но с депозиране на частната жалба до САС на 02.10.2018г. ищецът е направил искане за възстановяване на пропуснатия срок, с оглед на което съдът приема, че указания в закона/ чл.64, ал.3 от ГПК/ едноседмичен срок е спазен.
По същество, молбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.64 ал.3 от ГПК, молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В настоящия случай пропускането на срока за отстраняване на нередовности на подадената искова молба е констатирано с определение от 20.09.2018г. за връщане на исковата молба. На 26.08.2018г. на ищеца е било указано да отстрани допуснатите в исковата молба нередовности. В рамките на продължения срок на осн.чл.63 от ГПК в съда е постъпила молба от 03.09.2018г., с която нередовностите са били отстранени частично. Това е мотивирало съда да върне исковата молба поради неотстранени в срок нередовности.
Пропускането на срока означава, че страната е уведомена надлежно, при спазване на правилата на Глава шеста от ГПК, но поради настъпили обективни пречки в течението на срока, тя не е могла да извърши съответното процесуално действие. Според трайната съдебна практика, под хипотезата на цитираната правна норма попадат такива факти от действителността, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея, въпреки положените усилия, и са лишили страната от възможността да извърши необходимото процесуално действие. Ето защо, особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК е налице в случаите, в които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини, като болест, злополука, природно бедствие, които реално са попречили да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока (определение № 26 от 21.01.2012г. по ч. гр. д. № 611/2011г. на ВКС, I г. о., определение № 11 от 5.01.2012г. по ч. гр. д. № 719/2011г. на ВКС, IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011г. по ч. гр. д. № 518/2010г. на ВКС, II г. о., определение № 2 от 1.02.2012г. по ч. т. д. № 928/2011г. на ВКС, II т. о.). Във всички случаи препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо.
С оглед данните по делото съдът приема, че страната е била надлежно уведомена за нередовностите на подадената искова молба, както и за срока, в който тези нередовности подлежат на отстраняване.
В рамките на производството по чл.64 от ГПК не са събрани доказателства.
В тежест на страната, искаща възстановяване на срок, е посочване и доказване наличието на особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее, обусловило пропускането на установения срок.
Молителят не е посочил какви обстоятелства са му попречили да изпълни указанията в срок. Прави общи твърдения. Ето защо, тези въведени в молбата обстоятелства не попадат в хипотезата на предвидените в чл. 64, ал. 2 от ГПК предпоставки за възстановяване на срока.
Молбата за възстановяване на срока е неоснователна и на още едно основание, тъй като не е спазено изискването на чл.65 ал.2 от ГПК едновременно с нея да се подаде поправена искова молба и няма процесуален ред съдът да дава нов срок на молителя да представи молбата, за която се иска възстановяване на срока.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.66 ал.2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№165252 от
17.12.2018г. по гр.д.№10396/18г. по описа на СГС на М.Ш., с адрес *** за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовности на искова молба, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба през САС.
СЪДИЯ: