Решение № 5398 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5398 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20261100502281 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В. А. Т. срещу разпореждане от 03.02.2026 г. на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба за отмяна на постановление от 07.01.2026 г. по ИД № 20257880400824 по описа на ЧСИ М.К., с което са приети разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 409,03 евро и такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 2444,85 евро.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно. Твърди, че е бил фактически възпрепятстван да изпълни доброволно задължението си преди образуване на изпълнителното производство, тъй като взискателят, въпреки отправените искания и дадените от съда указания, не е предоставил банкова сметка за плащане. Поддържа, че по този начин кредиторът не е оказал необходимото съдействие за доброволно изпълнение и недобросъвестно е образувал изпълнителното производство единствено с цел възлагане в тежест на длъжника на лихви и разноски по изпълнението. Позовава се на разпоредбите на чл.

78, ал. 2 ГПК и чл. 95 ЗЗД и счита, че разноските следва да останат в тежест на взискателя. Оспорва и постановлението поради липса на конкретизация относно основанието и начина на определяне на таксите по Тарифата към ЗЧСИ, с което според него е нарушено правото му на защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като сочи, че процесуалният представител на взискателя е извършил единствено действие по образуване на изпълнителното дело и не следва да му се присъжда претендираният размер на възнаграждението. Поддържа още, че не следва да му бъдат възлагани разноски, направени в производство, в което не е участвал, както и че в срока за доброволно изпълнение е изплатил изцяло сумите по изпълнителните листове. Поради изложеното иска отмяна на постановлението за 1 разноските, а при условията на евентуалност – намаляване на адвокатското възнаграждение до дължимия размер за образуване на изпълнително дело.

Ответникът по жалбата Б.Г.Г. (малолетен), действащ чрез своята майка С.Б.Ф. – взискател по ИД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че образуването на изпълнителното производство е резултат от продължил между страните съдебен спор, приключил с влезли в сила съдебни актове в негова полза, както и от снабдяването му с обратни изпълнителни листове за неправомерно събраните от него суми. Излага, че към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си, поради което е било необходимо предприемането на изпълнителни действия, включително налагането на възбрана върху негов недвижим имот. Счита, че извършеното впоследствие плащане е осъществено едва след предприемането на изпълнителните действия, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правната сложност на делото и с извършените процесуални действия. Оспорва твърденията на жалбоподателя за намерение за доброволно изпълнение, като сочи, че същите противоречат на оспорването на дължимостта на законната лихва, и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ М.К. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становище за допустимост на жалбата, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. По същество я намира за неоснователна и недоказана. Излага, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен титул, длъжникът е бил редовно уведомен с покана за доброволно изпълнение, към която е било приложено и постановлението за разноските. Посочва, че подаденото от длъжника възражение за намаляване на разноските е било връчено на взискателя, който е отказал да го уважи, поради което възражението е оставено без уважение.

Счита, че представените от жалбоподателя доказателства не опровергават събраните по изпълнителното дело доказателства и не обосновават извод за незаконосъобразност на постановлението за разноските, поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20257880400824 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 при КЧСИ, е образувано с молба от 16.12.2025 г. на взискателя Б.Г.Г., в качеството на наследник на Г.Б.Г., починал на 05.01.2023 г., въз основа на обратен изпълнителен лист от 15.04.2025 г. и обратен изпълнителен лист от 06.11.2025, издадени по гр. д. № 27710/2019 г., по описа на СРС, 68 състав и по изпълнителен лист от 01.12.2025 г. , издадени по гр. д. № 27710/2019 г., срещу длъжник В. А. Т. за заплащане на следните вземания:

- сумата от 29 488,99 лв., която е събрана по ИД № 20188400822 по описа на ЧСИ М.Ц., образувано по издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 17282/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, във връзка, с което е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 27710/2019 г. по 2 описа на СРС, 68 състав (ОИЛ от. 15.04.2025 г.);

- законна лихва върху сумата от 29 488,99 лв., която е предмет на обратния изпълнителен лист от 15.04.2025, издаден по гр. д. № 27710/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, считано от 13.11.2019 г. до окончателното плащане на главницата (ОИЛ от 06.11.2025 г.);

- сумата от 2 339 лв., представляваща направени от ответника разноски по гр.д.

№ 27710/2019 г. – платено адвокатско възнаграждение и 200 лв., представляваща направени от наследодателя на ответника разноски като длъжник по заповедното производство по гр.д. № 17282/2018 г. по о писа на сРС, 68 състав и сумата от 15 лв. представляващи разноски за държавна такса за частната жалба (ИЛ от 01.12.2025 г.).

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е отправил искане съдебният изпълнител да наложи възбрана върху притежаваните от длъжника ¼ идеални части от следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в град София на улица Узунджовска № 13 на първия етаж от жилищната сграда, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня и други сервизни помещения, застроен на площ от 92.31 кв.м. и който апартамент е преустроен в МАГАЗИН, съгласно акт за узаконяване № 57/07.11.1996 г.; МАГАЗИНА състоящ се от вход за магазина, търговска зала, административен офис, клозет и склад, при съседи по доказателствения акт - от изтокстълбище, от запад-двор, от север-двор и от юг-улица, ЗАЕДНО с прилежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ С площ от 10.02 кв.м., при съседи от изток-предверие, от запад-двор, от северперално помещение и от юг-коридор, ЗАЕДНО С второ ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 11.90 кв.м., при съседи: М.Р., улица Узунджовска, двор и коридор, ЗАЕДНО С ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 11.54 кв.м., при съседи: от изтоккоридор, от запад-двор, от север-таванско помещение, ЗАЕДНО с 1820/33273 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ парцел І в квартал 329 по плана на град София, първа зона. Претендира и сторените в изпълнителното производство разноски, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2025 г. в размер на 2 000 лв., от които 800 лв. за образуване на изпълнителното дело и 1200 лв. за процесуално представителство по изпълнителното производство. Молбата за образуване е придружена от Договор за правна помощ за представляващия взискателя адвокат, от който се установява, че сумата от 2000 лв. е заплатена в брой от Б.Г.Г., чрез законния му представител С.Г.Г..

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която му е указано да заплатят по сметка на ЧСИ сумата от 29 979,32 евро, от които 15 057,32 евро – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 1 305,84 евро – присъдени разноски; 409,03 евро – разноски по изпълнителното дело, 2449,14 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.01.2026 г. Заедно с ПДИ на жалбоподателя е връчено и постановление от 07.01.2026 г. на ЧСИ К., с което е приел за разноски по изпълнителното производство, както следва:

- разноски по изпълнителното дело в размер на 409,03 евро -Такси по Тарифата към ЗЧСИ - 2 444,85 евро, за изпълнение на паричното вземане в неговата цялост е прието, че към момента на издаване на постановлението се дължи пропорционална такса по т. 26 върху събраната сума, в размер, както следва:

2291,46 евро с вкл. ДДС.

В срока за доброволно изпълнение длъжника е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 20 000 евро, която е част от дължимата към взискателя сума, като е 3 депозирал и настоящата жалба срещу разпореждането на ЧСИ, с което е отказано да се намалят разноските.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І “Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г. /, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (решение № 601/7.07.2009 по гр. д. № 348/2009, ВКС, IV ГО).

При съвкупна преценка на материалите по делото въззивният съд намира, че задължението по изпълнителния лист е погасено в двуседмичният срок по чл. 428, ал.

1 ГПК за доброволно изпълнение, изцяло от длъжницика. Съгласно нормата на чл. 95 ЗЗД, забава на кредитора е налице, когато той неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Съгласно константната съдебна практика (решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, II т. о, решение № 155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС) изпадането на кредитора в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, водеща до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези – ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД - депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.