Решение № 829 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501194 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2168/24.03.2026г. подадена от С. Д. М., чрез процесуалния си представител срещу решение № 28/23.02.2026г. постановено по гр.д.№ 96/2025г. по описа на РС-Д., с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от С. Д. М. срещу Община Д. иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот с ид. *** по КК и КР на гр.Д., одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 760 кв.м. и с начин на трайно ползване: средно застрояване, предишен ид. ***, на основание давностно владение, като жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Община Д. сумата от 588 евро съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът С. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и гласните такива, поради което е достигнал до неправилния извод, че процесният имот не е придобит от ищеца по давност. По отношение на заявените от ответника – Община Д. права, придобити на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, счита същите за недоказани. Поддържа, че за имота никога не е бил съставян АДС, което изключва приложимостта на придобивното основание на ответника посочено в съставения АОС.

1

Излага също, че в разписните листи към плановете, като собственици на имот пл.№ *** са записвани множество физически лица включително К. Л.а и нейни родственици – Д. и Л. Т., но не и общината и държавата. Сочи, че след 1980г. имотът е бил ограден от бащата на ищеца Д. М. и е бил ползван явно и необезпокоявано от него и майката на ищеца, а след 1995г. е владян и от ищеца С. М. в продължение на повече от 30 години. В имота са засадени дървета, отглеждани са животни, построени са навеси за тях и за съхранение на селскостопански инвентар. Твърди, че Община Варна не е придобила имота по давност към датата на съставяне на АОС, тъй като никога не е осъществявала фактическа власт върху него, което е потвърдено и от нейн служител, който е констатирал, че имотът е ограден и обработван. Счита за доказани твърденията за осъществявана фактическа власт по отношение на имота, като съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС следва да се счита, че владението е било за себе си. Посочва, че макар части от имота да имат различно предназначение – част със засадени дървета, част, в която се отглеждат животни и част ползвана като зеленчукова градина, те нямат ограда по между си и са част от един общ двор.

Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен. Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна Община Д., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователността й. Излага, че по делото е установено от ангажираните гласни доказателства, че бабата на ищеца е била собственик на УПИ I-*** с площ от 645 кв.м., като бащата на ищеца Д. Т. е направил отказ от наследството на майка си, от което прави извод, че не е владял други съседни имоти, в това число и процесния. Посочва, че към 2013г. наследниците на Д. Т. са депозирали пред Община Д. искане за отделянето на двата имота – техния ПИ с ид.*** от общинския с ид.***, които са били включени в съсобствения ПИ с ид.***, което означава, че са знаели за съсобствеността с общината и дори да са извършвали някакви действия с целия имот, то те са били държатели на ид.части на общината. Посочва, че самият ищец С. М. евентуално е започнал да ползва процесния имот след 2024г., когато е придобил собствеността на съседния имот с ид.***, поради което за него не е изтекъл законово изискуемия 10-годишен период. Излага, че проведената СТЕ е установила, че ползването на процесния имот е от няколко различни ползвателя, като отделните части са отделени с полуразрушени паянтови постройки. Счита, че от доказателствата по делото не се установява праводателите на ищеца да са променяли намерението си да владеят процесния имот за себе си в това число да са демонстрирали това пред собственика Община Д.. Счита също, че правилно е прието за установено, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот с АОС № 1684/13.02.2014г., като е придобил правата от държавата, която по силата на закона става собственик на безстопанствените имоти. Поддържа и възражението, че Община Д. е придобила собствеността въз основа на изтекла в нейна полза давност считано от 1999г., когато е приета нормата на § 42 от ПЗР на ЗОС. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно2 деловодни разноски.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като процесуалния представител на въззивника заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите възражения съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Д. е образувано по предявен от ищеца С. Д. М. срещу Община Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представлвяващ ПИ с ид. *** по КК и КР на гр.Д., одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 760 кв.м., при граници: ПИ с ид.***, ид.***, с ид.*** и с ид.***, при твърдения за придобиване на собствеността от ищеца по силата на изтекла придобивна давност в периода от 1995г. до настоящия момент с присъединяване на владението на родителите си.

В исковата молба ищецът излага, че е собственик на процесния имот в следствие на това, че в продължение на повече от 30 години го ползва и обработва и никой не е предявявал собственически претенции към него. Преди него, имотът се ползвал от родителите му – Е. и Д. Т. и от неговата баба К.. До процесния имот се намирал друг личен на ищеца имот с жилищна сграда. Твърди, че в годините е използвал процесния имот като работилница, оградил го е, построил е голям навес, засадил е плодни дръвчета. При иницииране на процедура по обстоятелствена проверка узнал, че от 2014г. Община Д. е актувала имота като общински, с което оспорва правото му на собственост. Твърди, че не са били налице основания за актуване на процесния имот като общински и предвид на това, че е придобит от ищеца по давност, моли да бъде уважен предявения положителен установителен иск за собственост.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Д., в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи се, че Община Д. се явява собственик на процесния имот на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, за което е издаден АЧОС № 1684/13.02.2014г. Посочва, че процесният имот с ид. *** с площ от 760 кв.м. е обособен от имот с ид.*** със заповед № КД-14-03-1831/12.07.2013г. на Началника на СГКК-Варна. Преди това съгласно ЗРП на гр.Д. от 1994г. е бил част от ПИ ***. Излага, че имотът е обхванат от ЗРП, който предвижда отреждане на парцела за обществени и благоустройствени мероприятия, като преди това е бил държавен. Позовава се на собственост на държавата на основание чл.6 от ЗС, тъй като имота никога не е принадлежал на някое физическо лице. Излага, че по силата на закона §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС от 1999г. е станал общински и през 2014г. е актуван с АЧОС. Оспорва твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност, че е упражнявал фактическа власт по отношение на него с 3 намерение за своене считано от 1995г., че го е оградил и превърнал с работилница, както и че е засаждал дръвчета и е прибирал реколтата от тях. Посочва, че собственик а УПИ I-*** с площ от 645 кв.м., ведно с построената жилищна сграда е била К. Л.а Т., като след смъртта и и вписания отказ от наследство на Д. Т., за собственик на имота е признат Л. М. Д. с нот.акт № 97/1991г. Счита, че имотът не е владян трайно от ищеца или неговите родители, поради което не е бил придобит по давност. Заявява собствено възражение за придобиване на имота по давност в периода от 09.11.1999г. до настоящия момент. Моли предявения иск за собственост да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за дарение на недвижим имот № 156, том 4, дело № 1576/1974г. К. Л.а Т. е дарила на сина си Д. М. Т. собственото си дворно място с площ от 395 кв.м., представляващо УПИ XXXVI, в кв.89 при граници: К. Л.а Т., В.К., общински парцел и улица.

С нот.акт № 46, том 7, дело № 2059/1975г. Д. М. Т. е признат за собственик по регулация на 5 кв.м. ит имот пл.№ 656 собственост на Л. Г.ев Нейков и 165 кв.м. от страна улица, собственост на ГОНС-гр.Д., които места се придаваъ към УПИ XXXVI-*** със заповед № 6274/14.03.1970г.

Нот.акт № 67, том 1, дело № 167/1991г. Л. М. Д. е признат за собственик на дворно място с площ от 645 кв.м., урегулирано в УПИ I-*** в кв.89 по плана на гр.Д., заедно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка. Прието е, че същият придобива имота като наследник на майка си К. Л.а Т., след вписан отказ на брат си Д. Т. от наследството й.

С договор за доброволно делба от 06.04.2007г. /л.78/ сключен между Д. М. Т. и Л. М.

Д. в качеството им на наследници на К. Л.а Т. е подЕ. собствеността между съсобствените имоти, като в дял и собственост на Д. Т. са поставени празно дворно място с площ от 495 кв.м., находящо се в УПИ XVII-*** в кв.89 по плана на гр.Д. и празно дворно място с площ от 225 кв.м., представляващо част от УПИ XVIII – *** в кв.89.

Видно от приложеното по делото удостоврение за наследници, издадено от Община Д., Д. М. Т. е починал на ***. и негови наследници са съпругата му Е. С.ова Т. и синовете М.

Д. М. и С. Д. М..

От съдържанието на удостоверение изх.№ УТ – 68/26.03.2013г. издадено от Община Д. е видно, че УПИ XVIII в кв.89 на гр.Д. по РП от1963г., частично изменен със заповед на кмет на Община Д. № 162/29.06.1994г. е съставен от част от ПИ № *** в кв.89 с площ от 225 кв.м. собственост на наследниците на Д. М. Т.; стара улица на Община Д. и част от имот № 656 в кв.89, собственост на наследниците на Г. Л. Н.. Посочено е, че във връзка с провеждане на новата ул.“Д.“ през 1966г. от имот пл.№ 656 собственост на Г. Л. Н. са отчуждени 475 кв.м. – площтта на проекто улицата, а частта от ПИ № 656, която остава в рамките на УПИ XVIII в кв.89 не се отчуждава и се придава към парцела по регулация като регулационните 4 отношения не са уредени.

Със заповед № КД-14-03-1831/12.07.2013г. на Началника на СГКК-Варна е одобрено изменението в кадастралната карта на гр.Д., като са нанесени нови обекти, както следва: ПИ с ид.*** с площ от 747 кв.м. собственост на Д. М. Т. съгласно договор за делба № 187, том 2, рег.№ 1302/06.04.2007г. и ПИ с ид.*** с площ от 760 кв.м., собственост на Община Д..

По делото е представен Акт за частна общинска собственост № 1684/13.02.2014г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, с който е актуван като общинска собственост ПИ с ид. *** по КК на гр.Д. /стар ид.***/, с площ от 760 кв.м., при граници: ПИ с ид.***, ид.***, с ид.*** и с ид.***.