Решение № 4985 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4985 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100511385 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Д. С. срещу решение №8796/14.05.2024 г., постановено по гр. д. №7047/22/2020 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Й. М. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Производството е образувано по предявен от Р. Д. С. срещу Й. И. С., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на Й. И. С. да предаде на ищцата владението върху лек автомобил марка "Киа" модел К5 с ДК № ****.

В исковата молба ищцата твърди, че на основание сключен договор за покупко-продажба на МПС от 18.02.2020 г., е придобила собствеността върху процесния автомобил. Посочва, че отдала последния, по силата на договор за наем от 24.02.2020 г. на сина си – Я.Л.С., за срок от 5 години, при наема цена в размер на 600 лв. Посочва, че с пълномощно от 24.02.2020 г., упълномощила сина си и ответницата да управляват и поддържат автомобила. Посочва, че поискала връщането на автомобила си от ответницата, с отправена до нея Нотариална покана, чрез нотариус Р. М., с рег. № 098 на НК, с която я поканила да предаде владението върху автомобила, лично връчена на ответника на дата 11.06.2021г., но ответницата не се явила в указания ден и час за това.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че ищцата е формален собственик на процесния автомобил, тъй като договора е сключен с нея, като купувач, но твърди, че тя е изплащала двата потребителски заема, послужили за изплащане на част от продажната цена на процесния автомобил.

В тази връзка твърди, че закупуването на автомобила е прикрит договор по смисъла на чл. 17 от ЗЗД, с всички реквизити на покупко-продажба, но реален собственик на колата била тя. Посочва, че другата част от цената на процесния автомобил – 4000 лева, била заплатена от нейната майка – М.А.. Посочва, че не възразява да предаде владението върху автомобила, но при условие, че ищцата възстанови платените от нея суми. При условията на евентуалност, при уважаване на исковете, прави възражение за задържане на осн. чл. 91 ЗЗД на лекия автомобил до заплащане на разноските, които е направила за неговото запазване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК Й. М. е предявила срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 15 967,87 лева, представляваща сума с която ищцата се е обогатила за сметка на ответника, която съставлява сбор от следните суми: заплатени вноски за закупуване на автомобила в размер на 3646,56 лева, 15 вноски по 409,88 лева на обща стойност от 6148,20 лева, сумата в размер на 791,10 лева застраховка „Каско“ 2 на автомобила, сумата в размер на 1382,00 лева, представляваща заплатена от М. сума за ремонт и обслужване на порцесния автомобил и за сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща заплатена първоначална вноска за закупуване на автомобила, дадена от М.А., майка на М. и които суми са заплатени от М., в периода от 01.03.2020г. до 31.06.2022г.

По делото е приет договор за покупко-продажба на МПС от 18.02.2020г., без нотариална заверка на подписите, от който се установява, че трето за спора лице, като продавач е продало на Р. Д. С., като купувач, лек автомобил, марка КИА, модел К5, без регистрационен номер, рама № KNAGT416BGA020125 за покупко-продажна цена от 29900,00 лева, като според т. 2 от договора цената е заплатена изцяло на продавача към деня на подписване на договора.

От приетия по делото договор за наем от 24.02.2020г. е видно, че ищцата С. е сключила със сина си Я.Л.С. договор за наем, по силата на който ищцата, като наемодател е предоставила на С., като наемател за временно ползване, за лични цели автомобил марка КИА, модел К5 с ДК № ****, срещу наемна цена от 600,00 лева, платима до 10-то число на месеца.

Също така е видно, а и не се оспорва, че ищцата е упълномощила сина си, включително и ответницата да управляват автомобила, съгласно пълномощно, прието на л. 8 по делото.

С нотариална покана /л. 5 и л. 6 от делото/ ищцата е прекратила дадените с пълномощното на ответницата права, като е поканила последната да върне автомобила, ведно с документи и ключове на автомобила на посочен в поканата адрес в тридневен срок от получаването й на 11.06.2021г.

Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че ответницата е извършила плащания към Джет кредит и Брокер Брадъс Инс ЕООД в общ размер от 3646,56 лева, чрез дванадесет вноски, всяка от 303,88 лева и наредител на плащането Й. С., както и вноска в размер на 400,01 лева към „Брокер Брадърс Инс“ ЕООД на 19.05.2021г. и вноска към „Брокер Брадърс Инс“ ЕООД в размер на 399,79 лева или общо сумата от 4446,36 лева, както и плащания на стойност от 1382,46 лева с наредител Р. С. към „АутоКаско“ ЕООД, Булстрад и „Кей Джи Ауто“ ООД.

От показанията на разпитаната на страната на ответника свидетелка М.А. – майка на Й. С., се установява, че процесното ППС е закупено със заемни средства. Автомобилът бил закупен на името на Р. С., тъй като 3 останалите членове на семейството нямали кредитен рейтинг. Уговорката била автомобилът да се използва за нуждите на семейството, най- вече заради децата и за задоволяване на техни ежедневни нужди. Свидетелката посочва, че за да бъде капарирана колата, предала лично на сина на ищцата – Я. С. сумата в размер на 4000,00 лева. От самото начало колата била в държане на Й. С., тя я управлявала и заплащала вноските, дължими от Р. С. за погасяване на кредита, всеки месец и е давала на ръка сума около 400,00 лева за погасяване на вноските.

Свидетелката В.Т.Т., близка на Й. С., разказваи, че автомобилът е закупен на името на Р. С., като всеки месец Й. С. и изплащала около 400,00 лева за изплащане на вноските по двата кредита. Свидетелката лично помогнала на С. да заплати първата вноска, като впоследствие също и помагала.

Пред настоящата инстанция е приета молба от 09.10.2024 г. за оттегляне на пълномощия от ищцата до Пътна полиция София, но същото е неотносимо към предмета на спора.

С решение №8796/14.05.2024 г., постановено по гр. д. №7047/22/2020 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав исковете са изцяло отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съдът намира възражението на жалбоподателя за недопустимост за неоснователно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените от страните факти и обстоятелства, като не е излязъл извън пределите на спорното право.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

4

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест н a ищеца е да докаже, че е собственик на процесното ППС, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху ППС. В тежест на ответника е било да докаже, че е налице правно основание за упражняване на фактическата власт.

По делото не се оспорва, че между ищцата, като купувач и трето лице, като продавач е сключен договор за покупко-продажба, чийто предмет е прехвърляне собствеността върху процесния автомобил.

Не се оспорва и обстоятелството, че фактическата власт върху вещта се упражнява от ответницата.

Спорен по делото е въпросът относно чия е собствеността върху процесния автомобил и налице ли е в този смисъл основание за ответницата да упражнява фактическата власт върху същия.

Доколкото се установява от договора, че се касае за автомобил „нов внос“ /видно е от договора, че автомобила е без регистрационни номера, сле което е регистриран в КАТ,/ разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, която поставя изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите досежно договор за продажба на регистрирани МПС не е приложима и транслативният ефект на сделката е настъпил със самото сключване на договора.

По делото от страна на ответницата се твърди да е налице персонална симулация. При персоналната симулация две страни постигат съгласие да сключат договор, по който желаят да прикрият действителния купувач, поради което се уговарят като страна - купувач, по договора да бъде записано лице, което привидно изпълнява тази роля. При това, се извършват три сделки: между продавача и действителния купувач – прикритата сделка, която е действителната, ако не страда от пороци; между продавача и привидния купувач – която е обективирана в договора, но е привидна и като такава е нищожна; между действителния и привидния купувач – упълномощаването от първия за втория да придобиесобствеността, както и специалната цел да се укрие действителния купувач. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК, приложима в настоящия случай, „Cвидeтeлcĸи пoĸaзaния ce дoпycĸaт и ĸoгaтo cтpaнaтa ce дoмoгвa дa дoĸaжe, чe изpaзeнoтo в дoĸyмeнтa cъглacиe e пpивиднo, и тo aĸo в дeлoтo имa пиcмeни дoĸaзaтeлcтвa, изxoдящи oт дpyгaтa cтpaнa или пъĸ yдocтoвepявaщи нeйни изявлeния пpeд дъpжaвeн opгaн, ĸoитo пpaвят вepoятнo твъpдeниeтo й, чe cъглacиeтo e пpивиднo.“ В конкретния случай по делото не се твърди наличието, а и не се представя от ответника "обратно писмо", поради което, свидетелските показания за установяване знанието за твърдяната персонална симулация са недопустими и не под могат да подкрепят тезата на ответницата.

Въпреки това обаче от събрания доказателствен материал като цяло се установява, че волята на семейството е била да бъде закупено процесното ППС за семейни нужди, за придвижване и задоволяване преди всичко нуждите на децата, родени от съжителството между ответницата и сина на ищцата.

Този извод се налага както от анализа на свидетелските показания, така и от 5 представените по делото договор за наем на ППС-то, пълномощното, с което ищцата е упълномощила сина си и Й. С., като обемът на представителната власт включва управление на автомобила и представителство пред всички физически и юридически лица на територията на Р. България във връзка с представянето на ППС на годишни технически прегледи, плащането на данъци и такси за автомобила, както поддръжката и ремонта на автомобила, Също така горепосочената теза се кореспондира със заключението на ССчЕ, която установява, че във връзка с автомобила ответницата е заплащала суми за застраховка Каско, за ремонт и оборудване и др.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че от правна страна възникналите между страните отношения носят белезите т. нар. "косвено представителство" или "скрито пълномощно", уредено в нормата на чл. 292, ал. 2 от ЗЗД. Съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото сочи , че при покупката на автомобила между страните са постигнати уговорки, по силата на които ищцата е поела задължението да закупи от свое име избрания автомобил с оглед невъзможността на другите членове на семейството. Така постигнатите уговорки имат характер на устен договор за поръчка за покупка на автомобил, за който не е предвидено изискване за писмена форма нито за действителност, нито за доказване /чл. 292, ал. 3 от ЗЗД предвижда изискване за форма само за поръчка с цел придобиване на недвижими имоти/. Предвид горното се налага изводът, че при покупката на автомобила ищцата е действала по поръчка на ответницата, като неин косвен представител, като сделката е била сключена от името на ищцата съгласно нормата на чл. 292, ал. 2, изр. първо от ЗЗД правата и задълженията от нея са възникнали за същата. Доколкото ищцата е действала като скрит пълномощник на ответницата съгласно изречение второ на чл. 292, ал.2 от ЗЗД, във вътрешните отношения между довереника и доверителя, както и по отношение на третите недобросъвестни лица, правата и задълженията по сключената сделка се смятат за права на доверителя. В тази хипотеза съдебната практика приема, че в отношенията между скрития пълномощник и скрития упълномощител правните последици от изпълнителната сделка настъпват направо за упълномощителя и преди скрития пълномощник да е отчел дейността си чрез прехвърлителната сделкав този смисъл и правилно цитирана от районния съд практика- Решение № 1968 от 21.07.1970 г. по гр. д. № 1225/1970 г., І г. о.; Решение № 7 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 13 6039/2007 г., І г. о. От изложеното следва, че във вътрешните отношения между страните ответницата е действителният собственик на процесния лек автомобил, поради което и правата и задълженията по сделката са възникнали за същата, което прави предявения като главен иск изцяло неоснователен.