Решение № 4985 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4985 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100506536 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 21.3.2022 г. на ищеца Н.Ч.И. В.**“ НЧ срещу решение № 20013673/16.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 71005/2018 г. на Софийски районен съд, 160 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Е. продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите: 1497.85 лева, за която е издадена Фактура № 246141023/07.08.2018 г., въз основа на Констативен протокол 1020730/01.08.2018 г., в която е отразена корекция на сметка за СТИ с фабричен №1440092063, и 1447.92 лева, за която е издадена Фактура № 246141431/07.08.2018 г., въз основа на Констативен протокол № 1020731/01.08.2018г., в която е отразена корекция на сметка за СТИ с фабричен № *******, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 500.00 лева – разноски.

1

Жалбоподателят поддържа, че процесното първоинстанционно решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Не било доказано по делото присъствието на служител на МВР съгласно чл.

48, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./ на проверката. Промяната в схемата на свързване не била демонстрирана на представител на ищеца, Средствата за търговско измерване се стопанисвали от свързано с ответника лице. Не била извършена метрологична проверка на електромерите. Не било доказано виновно поведение на ищеца - макар да била установена промяна в схемата на свързване, не било доказано да е поради намеса от страна на потребителя, поради което и потребителят дължал единствено цената на отчетеното /съгласно договора/ количество енергия. Към момента на извършване на корекцията били отменено ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, поради което не била налице регламентирана процедура на извършване на корекция. Не била регламентирана и процедура по уведомяване на потребителя. Електромерът не бил монтиран на определеното за това място.

Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по иска оспорва същата, като счита обжалваното решение за правилно. Моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

За установяване наличие на фактите, налагащи извършване на корекция ответникът е представил два броя констативни протоколи от 01.8.2018 г. Във въззивната жалба не се оспорва самият факт на наличие на нарушения в схемата на свързване на два от трите електромера в процесния обект, а основните доводи касаят допуснати нарушения в процедурата по съставянето им. Във връзка с това са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.В., П.Й. – председател на читалището ищец, С.П..

Съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Закона за народните читалища председателят на читалището представлява читалището.

Ето защо изявленията на представляващия читалището - П.И.Й., дадени в откритото съдебно заседание пред Софийски районен съд, не представляват свидетелски показания, а обяснения на страната по реда на чл. 176 ГПК /така и решение № 226/28.12.2012 г. по търг. д. № 1012/2011 г. на ВКС/.

Ето защо като свидетелски показания следва да бъдат ценени изявленията на Пачарьзов, присъствал на проверката, и на В. – неприсъствал, възпроизвеждащ казаното му Председателя на читалището /Й./.

Не се спори /вкл. от твърденията на самия ищец следва/, че на процесната дата – 01.8.2018 г., сградата на процесното читалище е посетена от двама служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /което изначално изключва твърдението, че не се били представили, поради което и този довод не следва да бъде обсъждан/. Започнали проверка на ел. таблото в канцеларията, като мястото, на което е поставено е ирелевантно /поради което и доводите в тази връзка не следва да се обсъждат/. Известно време след това извикали двама служители на Федерацията на потребителите и служител на МВР /това заявява и представляващият ищеца в открито съдебно заседание/.

Според показанията на единствения придобил преки впечатления от 3 проверката, на последната са присъствали 5 лица – двама служители на ЕРП, представител на ищеца и двама представители на Федерацията на потребителите. Служителят на МВР бил извикан след констатиране на промяна в схемата на свързване, като нарушението било запазено преди да бъде отстранено, за да бъде запознат служителят на МВР с него. И двата протокола са подписани от служител на МВР, а присъствието му се признава и от самия ищец /като в обясненията си сочи, че се е намирал „отвън“/.

От горното следва, че единственият свидетел очевидец на проверката е възприел и присъствието на служител на МВР /което не е спорно/, и запознаването му с нарушенията в схемата на свързване. Тези показния не се опровергават, вкл. и от показанията на свидетеля В., тъй като те възпроизвеждат твърдения на представителя на читалището. Ето защо и въззивният съд дава вяра на показанията на единствения свидетел, присъствал на проверката. Твърденията на ищеца за присъствие на място, но липса на запознаване не са и логични. Ето защо и въззивният съд намира за доказано обстоятелството, че е спазена процедурата по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./.

Доколкото самият ищец в исковата молба твърди, че единият служител „пишеше протокол“, както и предвид, че е подписал същия, съдът намира за недоказано твърдението му за липса на съставен протокол.

Предвид показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, неоспорено и от ищеца, с което е извършен и оглед на фотоснимки, които не се оспорва да са на процесните електрометри, както и предвид липсата на дори едно доказателство, от което да има индиция за невярност на констатираните в протоколите обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд намира установено нарушението в схемата на свързване.

Електромерите не са изпращани на проверка в БИМ, доколкото в случая е налице промяна в схемата на свързване, а не манипулация вътре в някой от двата електромера, поради което и този довод в жалбата е неоснователен.

Основният спорен въпрос е дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката /в сила от 17.7.2012 г./ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./. Отговор на последния е даден в постоянната и непротиворечива практика на ВКС.

4

В решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, 3 ГО се приема, следното: „Съгласно решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. В този смисъл са и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г.о. и решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г.о., според които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.“ В решение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 2004/2021 г. на ВКС, 4 ГО и решение № 60196/05.10.2021 г. по гр. д. № 286 / 2021 г. на ВКС, 4 ГО се приема, че: „При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика.

При действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата. Отговорът обобщава практиката на ВКС по този въпрос (решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., I-во ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III-то ГО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г. III-то ГО, решение № 160/31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., IV-то ГО, решение № 35/16.02.2021 г. по гр.д. № 5

1898/2020 г. IV-то ГО и много други), поради което не се нуждае от допълнителни мотиви.“

Предвид изложеното и доколкото мнозинството от членовете на настоящия съдебен състав споделят застъпеното в посочените решения становище, то неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на процедура по установяване на обстоятелствата по чл. 48 и сл. ПИКЕЕ.

Горното разрешение на въпроса касае и доводите в жалбата относно липсата на процедура по уведомяване, поради което и не следва да се излагат допълнителни мотиви по тях.

На следващо място, разпоредбите на ПИКЕЕ не изискват доказването на виновно поведение от ищеца като предпоставка за извършването на едностранна корекция от ответника – така и решение № 60176/26.10.2021 г. по гр. д. № 3865/2020 г. на ВКС, 4 ГО, постановено след частичната отмяна на ПИКЕЕ, според което отговорът на този въпрос „… следва да бъде съобразен с практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав /решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т.о., и решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т.о./, в която е възприето становището, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на н о в и т е ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.

Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db5a1b77-59e7-40e2-873f-66619aa72315