Решение № 213 от 08.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София) като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603334 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 23.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1543/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав, подсъдимата К. Р. ЕМ. е призната за невиновна в това, че на 19.03.2011 г. в гр. София, в сградата на 07 РУ – СДВР, находяща се на бул. „******* *******, пред надлежен орган на властта – И.С.В.

– полицейски орган при 07 РУ – СДВР, е набедила КР. Г. К. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като знаела, че е невинен, а именно, че на 19.03.2011 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на паркинга на УНСС, след като й нанесъл побой, е отнел лекия й автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, рег. № *******, в резултат на което било образувано и прекратено ДП № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г. по описа на СРП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния обвинител К.К. чрез повереника му – адв. И.А., с които се иска нейната отмяна като незаконосъобразна и необоснована. Оспорва се правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова –осъдителна присъда спрямо подсъдимата.

Срещу присъдата е постъпил и протест от прокурор към Софийска районна прокуратура, който впоследствие е оттеглен на основание чл. 324, ал. 1 от НПК.

По делото са постъпили писмени възражения срещу въззвината жалба от подс.

К.Е. чрез защитника й – адв. В.П.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния 1 обвинител моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен. Счита, че събраните доказателства по делото са тълкувани едностранчиво в полза на подсъдимата, като посочва, че са събрани достатъчно такива, които доказват нейната виновност. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

Представителят на СГП счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна, поради което следва да бъде потвърдена. Излага, че изводите на СРС, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК са правилни и изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства.

Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и оставяне без уважение на подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че изложените от подс. Е. обстоятелства пред органите на разследването при разпита й на 19.03.2011 г. в качеството й на свидетел, че частният обвинител й е нанесъл побой и е отнел личния й автомобил отговарят на обективната действителност, поради което първостепенният съд правилно е приел, че от обективна страна не е осъществен състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК.

В правото си на последна дума подс. К.Е. посочва, че не е извършила престъпление и моли за потвърждаване на присъдата на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, допълнението към нея и възражението срещу нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първостепенният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници и след техния анализ е приел следното:

Подсъдимата К. Р. ЕМ. е родена на *******. в гр. Монтана, българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана.

Подс. К.Е. и ЧО К.К. имали интимни взаимоотношения в периода от 2000 г. до 2010 г. През 2003 г. двамата заживели заедно на семейни начала. През 2004 г. закупили лек автомобил марка „Сеат“ от автокъща в гр. Дупница, като за покупката на превозното средство майката на подсъдимата – св. Р.В., дала парични средства в размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева. След около година подс. Е. и ЧО К. решили да заменят този автомобил с друг, като доплатили и малка парична сума за тази сделка – закупили лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, рег. № *******, отново от автокъща в гр. Дупница, а договорът за покупко-продажба бил подписан от подс. Е. като собственик.

През 2005 г. подс. Е. и ЧО К. закупили и апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, в който двамата живеели. Майката на подсъдимата отново им помогнала с финансови средства в размер на около 10 000,00 (десет хиляди) лева, с които били заплатени капарото, комисионната на брокера и таксите за нотариалната сделка. Като собственик бил вписан единствено ЧО К., но впоследствие св. В. настояла половината от собствеността да се прехвърли на дъщеря й, защото е дала парични средства за покупката на имота. На 14.12.2006 г. подс. Е. и ЧО К. сключили договор за покупко-продажба на недвижимия имот, с който К. продал на Е. една втора идеална част от жилището.

През 2010 г. подс. Е. и ЧО К. придобили лек автомобил марка „Мерцедес“, който бил внесен от Италия от К., но като собственик отново била вписана подсъдимата.

2

През м. август 2010 г. подс. К.Е. и ЧО К.К. окончателно прекратили личните си взаимоотношения. Подсъдимата се изнесла от жилището, което била обща собственост, и се нанесла при майка си и брат си – св. А.Е., които живеели в непосредствена близост до ЧО К.. Подсъдимата взела лекия автомобил марка „Мерцедес“. По отношение на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ се уговорили с ЧО да се ползва и от двамата, като документите стояли в превозното средство и всеки от тях имал ключ от него.

Подс. Е. и ЧО К. работели в една и съща фирма, чиято основна дейност била международен превоз, и двамата се виждали след раздялата им, като първоначално разговаряли нормално. Впоследствие започнали да възникват спорове за собствеността на придобитото по време на връзката им имущество и настъпил разрив в отношенията им. ЧО К. настоявал подсъдимата да му прехвърли собствеността както на апартамента, така и на двата автомобила. Подсъдимата не се съгласила на тези искания и частният обвинител започнал да се държи нападателно и агресивно спрямо нея, с оглед на което Е. прекратила комуникацията им.

На 16.03.2011 г. вечерта подс. Е. решила да вземе лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, който бил паркиран пред блока, в който живеел К., и го преместила пред блока, в който живеела тя към този момент. Два дни по-късно подсъдимата се прибрала и установила, че автомобилът не бил на мястото, където го била паркирала. Позвънила на брат си – св. А.Е., и го попитала дали той не го е взел, но последният й отговорил, че не е. След това подс. Е. намерила автомобила паркиран пред блока, в който живеел ЧО К., и решила отново да го вземе и го преместила пред блока си.

На 19.03.2011 г. подс. К.Е. имала учебни занятия в Университет за национално и световно стопанство (УНСС) и решила да се придвижи дотам с процесния автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“. Преди това закарала майка си – св. Р.В., до музей „Земята и хората“, където последната имала уговорка за среща със своя приятелка – св.

А.И.. Около 08:00 часа на 19.03.2011 г. подсъдимата и майка й потеглили от дома им и около 08:30 часа пристигнали на мястото на срещата, а св. И. вече била там. След това подс. Е. тръгнала към УНСС. През това време В. и И. се разходили около Националния дворец на културата, след което седнали да пият кафе в сладкарница и имали намерение след това да пазаруват по магазините.

Подс. Е. пристигнала до УНСС около 09:00 часа на 19.03.2011 г. и решила да паркира на улица, намираща се в непосредствена близост до сградата на университета.

Стигайки до средата на улицата, подсъдимата видяла ЧО К.К., който се запътил към автомобила й. Тя му позволила да се качи и К. седнал на предната дясна седалка, след което започнал да крещи и да обижда подсъдимата. Последната продължила да шофира, обърнала автомобила и преустановила движението му. К. продължавал да се държи агресивно и започнал да блъска с ръце по арматурното табло на автомобила и настоявал тя да му прехвърли собствеността на апартамента. Подсъдимата отново му отказала и ЧО К. я хванал за косата, започнал да я скубе и да я удря с юмруци в областта на главата. След това ЧО К. слязъл от автомобила, отишъл от другата му страна, отворил предната лява врата, издърпал подс. Е. от превозното средство и седнал на шофьорското място. Подсъдимата успяла да отвори задната лява врата и взела чантата си, която била на задната седалка. ЧО К. потеглил с автомобила, а Е. се обадила на нейна позната, с която имала уговорена среща в университета, и я уведомила, че отива да подаде жалба в полицията, след което отишла в сградата на 07 РУ – СДВР. Там подала жалба (заявление) за възникналия инцидент, в която записала следното: „Моля за Вашето съдействие за вземане на отношение спрямо лицето, което на 19.03.2011 г. около 09:10 часа на паркинга на УНСС в Студентски град, след като ми 3 нанесе побой, ми отне лек автомобил Фиат Брава с д.к. № *******. След което се отправи в неизвестна посока“. Било образувано производство по заявителски материал с № ЗМ 918.

Веднага след това Е. била разпитана като свидетел от св. И.В. — полицейски служител при 07 РУ – СДВР, като заявила следното: „Днес, 19.03.2011 г. около 09:10 часа К. ме чакаше на паркинга в УНСС, аз го пуснах да се качи при мен, тъй като мислех, че ще разговаряме. Нещата обаче се случиха по друг начин, той започна да ме дърпа за косата и да ме удря силно с юмруци по главата. След няколко минутни разправии той слезе от колата, мина от другата страна, към шофьорската, дръпна ме от колата и си тръгна с нея в неизвестна посока...“.

В 12:13 часа на същия ден с телеграма № 11238/19.03.2011 г. процесният автомобил бил обявен за общодържавно издирване.

Непосредствено след разпита в районното управление подс. Е. позвънила по телефона на майка си, разказала й за случилото се с ЧО К. и й казала, че отива към съдебна медицина, където да бъде прегледана. Св. В. й заявила, че ще я чака пред съдебна медицина. След като била прегледана от д-р С.Х. в Съдебномедицински кабинет, находящ се в гр. София, ул. ******* същият установил травматични увреждания по подс. Е., както следва:

- участък на разреждане на косата с точковати кръвонасядания в задната теменна област;

- оток и кръвонасядане в лявата задна теменна област;

- кръвонасядания на лявата мишница.

През това време ЧО К. отишъл в Бистро „Златна есен“, находящо се в гр.

София, ул. ******* с автомобила, който отнел от подс. Е., където стоял до късния следобед на процесната дата. Там се срещнал със свидетелите Е.К., З.В. и В.Х., които работели в бистрото. На 19.03.2011 г. (събота) заведението било с работно време от 10:00 часа до 24:00 часа.

След като си тръгнал от заведението ЧО К. се прибирал в жилището си и паркирал автомобила марка „Фиат“, модел „Брава“ пред блока. Вечерта на същата дата слязъл да вземе багаж от превозното средство, но на паркинга се намирали полицейски служители, които го повикали и отвели в 07 РУ – СДВР, където бил задържан със заповед за задържане на лице за срок от двадесет и четири часа на основание чл. 63, ал.

1, т. 1 от ЗМВР.

По подадения от подс. Е. заявителски материал било образувано досъдебно производство с № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. 13589/2011 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Лекият автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, рег. № *******, бил иззет от служителите на СДВР и откаран в 06 РУ – СДВР, където срещу разписка бил върнат на подс. К.Е..

Образуваното ДП № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР било прекратено с постановление от 20.06.2011 г. на прокурор при СРП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с което е прието, че от показанията на свидетелите се установило, че процесният автомобил е бил във владението на К.К. и въпреки че превозното средство е собственост на К.Е., на посочената дата не се било установило тя конкретно да го е управлявала. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.