Решение № 96 от 14.05.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Свиленград, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200223 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от М. Д. Д. с ЕГН ********** от град ********************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10342918 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – не било ясно мястото на нарушението, не било ясно отчетен ли е толеранс от 3% и не било ясно дали използваният радар бил технически изправен.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява процесуален представител – адвокат И. И., който иска от Съда да 1 отмени обжалвания ЕФ като представя Писмена защита, в която излага подробно съображенията си. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 02.02.202 5 година в 09.51 часа на първокласен път № 8, на км.

350+400, до паркинг Никея, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел КУ 7 с държавен регистрационен номер *********, със скорост 106 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч (, въведена с пътен знак В26), съответно превишена стойност на скоростта 46 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 10342918 на името на жалбоподателя Д. в качеството му на собственик на превозното средство към дата 02.02.2025 година, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В 2 обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Фишът е връчен на дата 06.03.2025 година (, видно от Справката за нарушител, Картона на ЕФ, Писмо с вх.рег.№ 2661 от 17.03.2025 година и Разписката, налична към ЕФ, приложен към Жалбата, като в същия смисъл е и изявлението на Д. направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 02.02.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 02.02.2025 година, периода - от 09.40 часа до 12.10 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, на км. 350+400, до паркинг Никея, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********* при 3 измерена скорост на движение 110 км/ч и разрешена такава от 60 км/ч.

От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. В тази връзка е неоснователно възражението, наведено в Жалбата и касаещо техническа неизправност на радара.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП, както и му е налагана принудителна административна мярка.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че 4 процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ, от Писмо с рег.№ 3510001791 от 13.03.2025 година и от Писмо с рег.№ 351000-2130 от 25.03.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, донякъде идентични с тези, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат И. И. в Писмената му защита:

От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична в Административнонаказателната преписка (АНП) не става ясно посоката на движение на процесното МПС. Липсата на посочена посока на движение поставя както нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се установи какви пътни знаци, включително знак В26, са налични в тази посока. Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението и представлява процесуално нарушение. Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен на това самостоятелно основание.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета 5 на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати.

В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между М. Д. Д. и адвокат И. И., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.

38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.