Решение № 633 от 25.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120202632 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД, с ЕИК: *, против наказателно постановление № 2360-F716907/22.12.2023г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения, както и че се касае за маловажен случай.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. Е. Д., който доразвива изложените в жалбата доводи.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 29.05.2024 г., а жалбата е депозирана на 06.06.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните 1 съображения:

На 24.07.2023г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № F716907 за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец януари 2023 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, ет.1.

Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ., следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията първоначално е била подадена с вх. № 02000233111506 на 27.02.2023 г., но поради грешка е била отхвърлена. Впоследствие е подадена вярна декларация на 16.05.2023 г.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът обаче счита, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Това е така по следните причини:

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата, която е относима за осигурителите - декларация Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или 2 изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето (или лицата), за което се твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението. Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име (или имена), не може да се установи кой от сроковете е приложим за това лице.

Чрез посочването на конкретните лица, за които се твърди, че осигурителят е следвало да подаде декларацията, ще стане ясно защо се приема, че задължението е следвало да бъде изпълнено именно до 27.02.2023 г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било начислено или изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя остава да преценя за коя от двете хипотези на Наредбата се говори в АУАН и НП.

В горепосочения смисъл са и Решение № 4520 от 14.06.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 781/2024 г., Решение № 2480 от 09.04.2024 г. по КНАХД № 24 по описа за 2024г. на Административен съд- гр. Бургас, Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен и др.

В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и разписка (л. 33), в които е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да 3 заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2360-F716907/22.12.2023г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „*“ ООД, с ЕИК: *, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „*“ ООД, с ЕИК: *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4