Решение № 23 от 26.07.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разград , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело № 20203300900083 по описа за 2020 година

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от СТ. П. М., представляван от пълномощник адв. Иванова против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл.

432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата 37 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 13. 10. 2017 г. , причинено виновно от Н. Д. СТ., ведно със законната лихва, считано от 13. 10. 2017 г . В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 13. 10. 2017 г. по път III-205, км.

23+820 между с. Лудогорци и с. Голям Поровец, обл. Разградска, при управление на МПС лек автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит Кънект 200“ с рег. № Р 3967 АТ водачът Н. Д.

СТ. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 42, ал. 1, т. 2; чл.

42, ал. 2, т. 2 и т. 3; чл. 43, т. 1 и т. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца.

В резултат на ПТП на СТ. П. М. са причинени следните телесни увреждания:

Счупване на голям пищял, счупване на малък пищял, счупване на вътрешен глезен, травматична рана на подбедрицата, които са обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за повече от един месец, а травматичната рана – временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. При съчетаната множествена фрактура, след проведеното оперативно лечение – открито наместване на фрактури с вътрешна фиксация /налагане на остеосинтезен материал/ и при липса на усложнения оздравителния процес е с минимум от време шест месеца. От 13. 10 до 23. 10. 17 г. ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ Разград. Претърпял оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставен му е заключващ пирон. След стабилизиране на подбедрицата се разкрила фрактура на медиалния малеол, направена била репозиция и е напрегната остеосинтеза по Вебер. Ищецът продължавал да търпи ежедневни болки и страдания и дискомфорт, заради силните болки в местата на счупвания и 1 невъзможността да се движи свободно за дълъг период от време. Не можел да се обслужва сам и разчитал на помощта на близките си. На 14. 09. 2020 г. постъпил в Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ Разград, където престоял до 17. 09. 20 г. и му била извършена оперативна интервенция – отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула, отстраняване от костта на остеосинтезата по Вебер. И до настоящият момент физическите болки и емоционалните травми не са отшумели. Дали негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние. Не спи спокойно, сънува станалия инцидент, станал раздразнителен, нервен и мрачен.

С Решение № 87/ 09. 12. 19 г. по АНД № 59/ 2019 г. на ИРС, потвърдено с Решение № 87/ 09. 04. 20 г. по ВАНД № 22/ 20 г. на РОС, водачът Н. Д. СТ. е признат за виновен в причиняването на процесното ПТП. Лекият автомобил, при управлението на който е причинено произшествието е застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“ с полица, валидна от 20. 04. 17 г. до 08. 02. 18 г. При ответника била образувана преписка по претенция № ЦУ99-6559/ 11. 09. 20 г. – щета № 0411-700-0007-2020 и по която ответникът предложил да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София.

По същество оспорва исковете по размер. Твърди, че исковете не са подкрепени с доказателства и са прекомерно завишени по размер. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от ищеца, тъй като не е съобразил поведението си с пътната обстановка, пътувал без правилно поставен предпазен колан, което съпричиняване е основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Пътувал със скорост 107, 9 км./ч. при максимално допустима от 90 км. /ч. при това и при навлизане в завой. Нарушил императивно задължение, предвидено в ЗДвП, според което водачите са длъжни да се движат възможно най-вдясно по платното за движение. Пострадалият навлязъл в лентата за срещуположно движение, което станало причина за настъпване на ПТП. Вниманието на водача М. не било концентрирано върху пътната обстановка. Пострадалият не е провел правилно лечение, с което е допринесъл за удължаване на срока на лечението.Оспорва се срока на проведеното лечение. Счита, че иска за неимуществени вреди е прекомерно завишен по размер. Оспорва наличието на психическа травма, поради липса на данни да са приемане успокоителни медикаменти. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по основание и размер и началния момент, от който се дължи по аргумент за неоснователност на главния иск.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба.

В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа възраженията си.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното АНД № 59/ 2019 г. на ИРС, с влязло в сила Решение № 87/09.12.2019 г., РС-Исперих признал обвиняемия Н. Д. СТ. от гр. Русе за виновен в това, че 2 на 13.10.2017г., по път Ш-205, км .23+820 между село Лудогорци и село Голям Поровец, област Разград, при управление на МПС - лек автомобил, марка “Форд", модел “Транзит Кънект 200", с per. № Р 3967 АТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП –“Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен след като е подал сигнал да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – “Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“; чл. 42, ал. 2, т. З от ЗДвП – “Водач, който изпреварва е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“; чл. 43, т. 1 от ЗДвП — “Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено когато разстоянието на видимост е ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по — малко необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение“; чл. 43, т. 4 от ЗДвП – “Изпреварването на моторни превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на СТ. П. М. от гр. Исперих, обл. Разград, изразяваща се в травма на лява подбедрица - счупване на голям пищял, на малък пищял, счупване на вътрешен глезен, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване със СТ. П. М., 20 - годишен, от гр.

Исперих, обл. Разград, който по същото време и място, при управление на МПС - лек автомобил, марка “Мерцедес“ , модел “250Д“, с per. № РР 1257 ВС, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП – “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – “На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най - вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната свободна лента“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват“; чл.

20, ал. 2 от ЗДвП – “ .. .Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – “При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта - категория В - 90 км/ч извън населено място“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна 3 отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лева.

Страните не спорят, че за управлявания от Н.Д. Станчев лек автомобил „Форд“, модел „Транзит Кънект 200“ с рег. № Р 3967 А Т към момента на настъпване на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица, валидна от 20. 04. 17 г. до 08. 02. 18 г. При ответника била образувана преписка по претенция № ЦУ99-6559/ 11. 09. 20 г. – щета № 0411-700-0007-2020 и по която ответникът предложил да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

По настоящото дело са разпитани като свидетели Н.С., Мария Михайлова, Б.Б..

Св. Станчев дава показания, че на 13. 10. 17 г. около обяд управлявал автомобил „Форд Транзит“ по пътя Разград-Исперих. По пътя нагоре, настигнал товарен автомобил „ТИР“ . На равния участък след ляв завой предприел изпреварване на камиона, но в момента, в който се изравнил с него в насрещното платно се появил автомобила – бял „Мерцедес“, управляван от ищеца. Движел се с висока скорост и свидетелят направил всичко възможно да се прибере в лентата си за движение. Насрещният автомобил навлязъл в неговата лента за движение и последвал удар между автомобилите. На това място не се виждала пътната маркировка.

Св. М.М. е майка на ищеца. След като й се обадили, че синът й е пострадал в пътно произшествие, разбрала, че е откаран с линейка в Разградската многопрофилна болница, отишла и го намерила в много тежко състояние. Оплаквал се от адски болки в левия крак, не можел да се движи, защото всяко движение му причинявало болка. Дежурният лекар ортопед им съобщил, че има счупвания на три места – подбедрицата, голям пищял и на малкия пищял с прободна рана. Приели сина й в Ортопедично отделение и направили операция на крака, която продължила 4 часа. Преди и след операцията, той изпитвал много силни болки. Инжектирали му болкоуспокояващи, но болките били много силни и не стихвали. Престоят в болницата продължил 10 дни, след което бил изписан за домашно лечение. До 20- ия ден само лежал, не можел да се движи. След това в продължение на един месец се придвижвал с проходилка. През цялото време продължавал да приема болкоуспокояващи. Впоследствие 4-5 месеца се придвижвал с патерици. Имплантите, които му поставили в крака му причинявали силна болка и пречели на движението на крака, което наложило през м. септември 2020 г. да претърпи друга операция за отстраняване на имплантите от глезена и част от имплантите в подбедрицата. По това време ищецът бил студент и се наложило да отсъства от лекции и упражнения, да пътува и да ходи с патерици на изпити. Положил много усилия, за да премине успешно сесията. И до настоящият момент физически синът й не се бил възстановил. Всяко едно по-голямо натоварване на крака му причинявало болка, затова не можел да проявява по-голяма физическа активност, като например да спортува.

Св. Б.Б. е приятелка на ищеца. Когато й съобщили за инцидента, отишла в болницата.

4

Състоянието му било много тежко, кракът му бил счупен на три места и имал открита рана.