Решение № 121 от 01.04.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 121

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 01.04.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя

Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №56 описа на ПАС за 2020 г., намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се постановеното решение

№531 от 19.11.2019 г. по търг.дело №353/2018 г. по описа на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част.

С посоченото решение е уважен предявеният иск от Т.С.Й. срещу ЗАД Б.В.И.Г. за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляваща частичен иск от 150 000лв., изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат и А. С. Т., настъпила в следствие на ПТП от 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху, считано от 18.10.2018г./датата на отказ за изплащането на обезщетение/ до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск в останалата част – за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., представляваща частичен иск от 150 000лв.

Недоволен от така постановеното решение в обжалваната му осъдителна част е останал жалбоподателят ЗАД Б.В.И.Г. ЕИК *********, представлявано дружество чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б.А..

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, несправедливо и противоречи на действащи нормативни актове, регулиращи основанията при евентуално определяне на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, както и на трайно установената съдебна практика на ВКС.

На първо място, не е съгласен, че ищцата Т. С.Й. е създала с пострадалия в ПТП дълбока емоционална и изключителна връзка, както и, че е материално правно легитимирано лице, като излага подробни аргументи в тази връзка.

При условие на евентуалност, ако се приеме, че искът е основателен, не е съгласен с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Счита ,че следва да се изплати обезщетение в размер на 5 000 лв., както е предвидено в пар.96,ал.2 от КЗ. В тази връзка излага доводите си за компетентността на националния съд при тълкуване на норми от общностното право, като при противоречие между Директива 2009/103 и вътрешна правна норма, би следвало да има преюдициално произнасяне по този въпрос. При липса би се стигнало до произволно неприлагане на валидна и неотменена правна норма.

Изложил е и оплаквания във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и аргументите си в тази връзка, че ремонтираният на пътния участък мотор не е отговарял на изискванията в ЗДвП за ППС, за които е разрешено да се движат по републиканските пътища и са регистрирани по съответния ред и с регистрационен номер на определените за това места.

Моли да се отмени решението в осъдителната му част и се отхвърли исковата претенция. Претендира направените разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Т.С.Й., чрез процесуалния си представител адвокат П.К., е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не се уважава. Изложил е подробни съображения срещу оплакванията на жалбоподателя.

Моли да се потвърди решението в уважителната му част. Пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, при който е загинал брата на ищцата.

Видно от данните по делото, предявена е искова молба от Т. С.Й. за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на брат и А. Т., причинена на място от ПТП, осъществило се на 11.08.2016 г. около 21.30 часа на пътя между селата

Б. и П., Община С.З., с участието на лек автомобил с марка Ф.Г., застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, който автомобил е бил управляван от П. Д. В..

По случая било образувано досъдебно производство, а впоследствие и н.о.х.д.№313/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З., приключило с влязла в сила на 26.07.2017 г. присъда №37 от 11.07.2017 г. С присъдата П. Д. В. е признат за виновен на настъпване на ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на А. Т. и средна телесна повреда на още едно лице, нарушавайки правилата за движение в ЗДв.П, а именно чл. 20, ал. 2 изр., съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 77, съгласно който при заслепяване водачът е длъжен да намали скорост и при необходимост да спре, които правила неизпълнил, като не намалил скоростта и не спрял при възникналата необходимост за това, като деянието е извършено в пияно състояние. Наложено му е и наказание.

Ищцата твърди, че в резултат на престъплението са и причинени изключителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на брат и. Имали силна емоционална връзка помежду си. Живеели в едно домакинство в село П., област С.З. заедно с родителите си, през уикендите и през ваканциите на децата, тъй като от 2011 г. тя имала проблеми в брака си и все по -рядко се виждала със съпруга си. През седмицата живеела с детето си на квартира в гр. С.З.. Брат и бил единственият мъж в живота и, на който можела да разчита истински. Грижил се за нея и детето и непрекъснато, помагал и във всеки един аспект от нейния живот. След неговата смърт окончателно се разделила със своя съпруг и останала сама.

След загубата на брат и се променила коренно. Сама отглеждала детето си. Работила на 4-часов трудов договор с месечната заплата от 260лв.и детски надбавки в размер на 37лв. Живеела на квартира заедно с детето си, като заплащала месечен наем в размер на 250лв. Доходите и били крайно недостатъчни, за да задоволят дори най-елементарните човешки потребности, поради което откакто го нямало брат и се справяла изключително трудно. Останала и помощта от майка и.

Също така обичала изключително много своя брат, след смъртта му станала необщителна, затворила се в себе си и отказвала да общува с когото и да било, изгубила единствената си мъжка опора.

Посочва, че на основание чл. 380 от КЗ предявила застрахователна претенция с вх.№187/26.07.2018г.

С писмо изх.№ от 18.10.2018г. била уведомена, че застрахователят отказва да изплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради недоказано основание за изплащане на застрахователно обезщетение На база тези твърдения предявява частичния си иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и болки и страдания.

Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е сестра на починалия, което не я превръща априори в правоимащ да получи застрахователно обезщетение лице, както и не е налице хипотезата на изключителност в емоционалните отношения между брат и сестра. Счита, че ТР№1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС не може да урежда заварени отношения, а намира действие за права, породени и възникнали след неговото приемане.

Прави и възражение за съпричиняване. Пострадалите от ПТП са се намирали на пътното платно в тъмната част на деня извън населено място, където липсва осветление и видимост. Мястото на ПТП не е отбелязано като пешеходна пътека или обозначено място за ремонт на мотор в тъмното. Няма данни паркираният мотор да е обозначен със светло отразителен триъгълник на пътя, поставен на място, така ,че да предупреди водачите на МПС на аварирало ППС на пътя, както и моторът да е бил оборудван със светло отразители. До него е бил паркиран лек автомобил с марка П. в включени фарове, заслепяващи насрещното движение.

При условие на евентуалност, възразява, че А. Т. сам се е поставил поставил в опасност с поведението си, като е нарушил чл.113,ал.1 и чл.114 от ЗДвП, че ремонтираният на пътя мотор не отговарял на изискванията за движение по републиканските пътища, нямал регистрация, не бил оборудван със светло отразители, че е извършван нерегламентиран ремонт без светло отразителен триъгълник.

Оспорва и размера на предявения иск, като евентуално счита, че следва да се приложи чл.493а, ал.4 от КЗ във връзка с пар.96,ал.1 ПЗР на КЗ.

На база оплакванията във въззивната жалба, предмет на въззивното производство са дължимостта и размерът на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди на сестра, настъпили от смъртта на брат и в резултат на ПТП.

Няма спор, че ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А. Т., е станало на 11.08.2016 г. и, че към тази дата е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил, считано от 06.01.2016 г. Ето защо, правното основание на предявения иск е по чл.432, ал.1 от КЗ.

В същото време процесният иск е предявен на 07.11.2018 г.

Съгласно чл.493а, ал.4 от КЗ и пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за претърпени неимуществени вреди на други лица, които са имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, се определя в размер на 5000 лв. до влизане в сила на методика по чл.493а, ал.2. Съгласно ал.3, размерът на обезщетението по ал.1 се отнася и за предявените съдебни претенции в периода 21.06.2018 г. - 07.12.2018 г.

Тази разпоредба не следва да намери приложение, поради противоречие с норми на общностното право. По силата на пар.7,т.2 от ДР на ЗИД на КЗ, в сила от 16.02.2018 г., КЗ въвежда изискванията на посочените директиви, в т.ч. на Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска отговорност на автомобилистите при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.

Съгласно чл.9,ал.1 от посочената директива със заглавие“Минимални суми“, без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.

Държавите-членки, които въвеждат такъв преходен период, информират Комисията за това и посочват продължителността на преходния период.

Въпреки това, най-късно до 11 декември 2009 г. държавите-членки увеличават размера на гаранциите, така че те да достигнат най-малко половината от размера, предвиден в първа алинея.

Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, противоречи на чл.9,ал.1 от директивата, тъй като е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право.

С решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5". Посочената директива е кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО. Решението по преюдициалното запитване е задължително на основание чл.633 от ГПК.