Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 17.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 969/2022
Вид
Решение № 144
Подписан
17.03.2023
В сила
17.03.2023
Състав
Николай Грънчаров, Емилия Дончева, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Благоевград, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500969 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. П., ЕГН **********, от град Благоевград, длъжник по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц., чрез пълномощника му адв. А. Д., срещу Разпореждане № 3677 от 22.12.2021г. на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция и изтекла абсолютна погасителна давност.

Недоволен от постановения акт на съдебния изпълнител, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ А. Ц., с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 47/2009г., поради перемпция, като неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се от въззивния съд да се произнесе по същество като постанови прекратяването на изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц., поради наличието на основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Навадени са с жалбата доводи за допуснати от ЧСИ А. Ц. процесуални нарушения във връзка с разпоредбата на чл. 426 ал.2 от ГПК и във връзка с конституирането на страните по изпълнителното дело. Навадени са доводи, че Х. Д. и Д. Д. на практика не са правили каквото и да е волеизявление или искане по образуваното изпълнително дело. В. Ш. е подала молба само молба за образуване на изпълнителното дело, но не е правила каквито и да е последващи волеизявления по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц..

1

Р. Ш. не е подавал молба за образуване на изпълнително дело и за конституиране като взискател, но е правил последващи изявления по делото за справки, като е депозирал искания за предприемане на изпълнителни действия, без да е надлежно конституиран в изпълнителното производство. Поддържа се че ЧСИ А. Ц. е допуснал съществени процесуални нарушения по конституиране на страните по изпълнителното дело.

С жалбата се поддържа че видно от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц., Х. Д. и Д. Д., В. Ш. и Р. Ш. не са солидарни кредитори, като същите не могат да се ползват от действията на останалите кредитори, т.е. извършеното по делото от другите кредитори не ползва тези от тях, които не са извършили никакви действия по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц..

Поддържа се с жалбата по чл. 435 от ГПК от пълномощника на жалбоподателя- адв. Д., че молбата за образуване на изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц. е подадена на 27.01.2009г. само от В. Ш., чрез пълномощник- адв. Кацарски, като останалите кредитори не са подавали молба за образуване на изп. производство нито искане да бъдат конституирани като взискатели по делото. Излагат се доводи от страната жалбоподател, че сам по себе си изпълнителният лист не може да съставлява волеизявление за образуване на изпълнително производство. В нарушение на чл. 129 от ГПК, ЧСИ А. Ц. е конституирал като взискатели по делото, всички лица в полза на които е бил издаден представения пред него изпълнителен лист.

Сочи се в жалбата, че на 08.11.2010г. е подадена молба от Р. Ш., с която е поискано извършване на справка за длъжника. Това е първото волеизявление на Р. Ш. по изпълнителното дело, но в него липсва искане за присъединяване или за конституиране като взискател по делото. Поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че ЧСИ А.

Ц. отново в нарушение на чл. 129 от ГПК е приел че искането изхожда от надлежен взискател, макар лицето към този момент да не е имало такова качество, поради липса на волеизявление от страна на кредитора Р. Ш. да бъде конституиран като страна по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц..

С жалбата се твърди, че следващото действие е извършено от пълномощника на Р. Ш.. Адв.

Г. на 17.11.2011г., с молба за налагане на възбрана върху имоти собственост на длъжника, като искането е направено от процесуален пълномощник на лице, което към този момент все още не е била направило искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Акцентира се с жалбата, че към тази дата липсва каквото и да е волеизявление по делото от страна на кредитора В. Ш., като по отношение на нея още към този момент са били налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, тъй като то е било вече прекратено ex lege.

Поддържа се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че към момента на последващото действие от 21.01.2014г. по изпълнително дело № 47/2009г., предприето от адв. Г., като пълномощник на Р. Ш., отново в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 129 от ГПК, ЧСИ е приел извършеното действие за редовно, като е предприел действия по налагане на запор върху вземанията на длъжника. Към този момент е бил изтекъл срок по- дълъг от 2 години от 2 предходното действие на страните или на ЧСИ по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц..

С жалбата се сочи, че през 2017г. адв. Б. се е легитимирала по изпълнителното дело като пълномощник на Р. Ш., като е направила искане за налагане на запор върху заплатата на длъжника. Изложени са доводи от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че до тази дата липсва каквото и да е волеизявление или направено искане от кредиторите Х. Д. и Д.

Д., а последното предходно волеизявление на кредитора В. Ш. е от момента на подаване на молба за образуване на изпълнително дело на 27.01.2009г. Поддържа се с жалбата, че към този момент е била изтекла 5 годишната погасителна давност за вземането спрямо В. Ш., Х. Д. и Д. Д., а Р. Ш. продължава да се легитимира като взискател по делото, без да е редовно конституиран като такъв от ЧСИ А. Ц..

Сочи се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че едва през 2018г. е представено пред ЧСИ А. Ц. пълномощно от кредиторите В. Ш., Х. Д. и Д. Д., същите да бъдат представлявани по делото от Р. Ш.. Поддържа се че отново в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 129 от ГПК, независимо от липсата на активна солидарна легитимация на кредиторите, ЧСИ е приел действието за редовно.

Навадени са с жалбата правни доводи, като се поддържа че съгласно приетото с ТР № 2 от 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е извършил или поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, поради „перемпция“, като същата настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител е длъжен с своя акт по изпълнителното дело само да прогласи настъпилата перемпция и да постанови прекратяване на изпълнителното производство.

Поддържа се с частната жалба, че положението при което нито един от взискателите не е извършил никакво изпълнително дело и не е поискал извършването на такова в продължение на повече от 2 години е настъпвало неколкократно в течение на изпълнителното производство по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц., поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а ЧСИ неоснователно е отказал да го прекрати с обжалваното разпореждане.

Нещо повече- поддържа се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че по изпълнителното дело се съдържат данни, че дори е изтекла погасителната давност за вземането след изтичането на 5 годишния давностен срок по отношение на всички кредитори/взискатели/ по делото.

При изложените съображения иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени изцяло обжалваното Разпореждане № 3677 от 22.12.2021г. на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция и изтекла абсолютна погасителна давност.

Срещу частната жалба в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от взискателя Р. К. Ш., с което се оспорва жалбата като неоснователна и се иска от състава на ОС Благоевград да я остави без уважение. Изложени са с писменото възражение доводи, че 3 не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц. поради перемпция, тъй като не е изтекъл предвидения в закона 2 годишен срок. Излагат се доводи, че след налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в продължение на повече от две години, ежемесечно са постъпвали суми от работодателят на длъжника за погасяване на вземането, като касае се за едно продължило във времето изпълнително действие, при което постъпването на всяка едно от погасителните вноски, прекъсва теченето на давността. Сочи се още с писменото становище от Р. Ш., че съгласно приетото с ТР № 2 от 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС- давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Развити са аргументи че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото за ЧСИ възниква задължението да го приложи, но по изричната разпоредба на закона/чл. 11, б. „в“ ЗЗД/, давността се счита за прекъсната с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Излагат се доводи, че перемпция не нестъпва, ако след поискване на конкретен изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност дали има нужда от друг изпълнителен способ/Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/ Поради изложеното срока на перемпцията не е могъл да изтече през времето през което длъжникът е погасявал вземането чрез ежемесечно превеждане на суми от трудовото му възнаграждение по сметката на ЧСИ А. Ц..

В този смисъл поддържа се със становището по чл. 436 ал.2 от ГПК от Р. Ш., че обжалваното разпореждане на ЧСИ А. Ц., с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от съда.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ А. Ц., изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане за отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 47/2009г. по описа на ЧСИ А. Ц., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В мотивите си, ЧСИ А. Ц. изразява становище, че не са налице основания да приеме че е изтекла абсолютната погасителна давност по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител изразява становище че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК настъпва при бездействие на взискателят за период по- дълъг от 2 години, като в настоящия случай делото не е перемирано.

Безспорно е че в рамките на общата 5 годишна погасителна давност, взискателят е поискал нов способ за изпълнение, като съдебният изпълнител не е имал правото да откаже да го приложи. В последствие са постъпили периодични частични погасителни плащания от длъжника, с които е била прекъсвана погасителната давност. Изразява се становище от ЧСИ 4

А. Ц., че процесуално необосновано е да се прекрати настоящото изпълнително производство, да се иска връщането на вече събраните суми от длъжника. При искането на нов способ от взискателя, ЧСИ дължи подчинение на представения от кредиторите изпълнителен лист, като единствената последица е че ЧСИ следва да образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено. Искането за образуване на ново изпълнително дело също прекъсва давността, като в Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК са изложени доводи, че прекратяването на изпълнителното дело с нищо не вреди да кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.