Решение № 3648 от 17.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13170/2024
- Вид
- Решение № 3648
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4,ал.1 и ал.2 · Закон за защита от дискриминация
- чл.5 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 74 · Закон за защита от дискриминация
- чл.74,ал.1 · Закон за защита от дискриминация
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3648 гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110113170 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.
И. М. с ЕГН: ********** и адрес: г*******************, тел. *** ПРОТИВ ДП Национална компания „ Ж.и., с адрес: ****************** С исковата молба е предявен иск, който е основан на чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията.
Ищцата претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника да и заплати сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15 октомври 2023г, датата на извършените дискриминационни действия до окончателното й изплащане, представляващи претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото й достойнство. Освен това е и психически травмирана, поради това, че всичко това се случва пред погледите на хора, преминаващи по край нея и че стават свидетели на унизителното и безпомощно състояние в което изпада. Случилото се на ж.п. гара Варна силно я депресира. Близо два месеца се притеснява да излиза навън, защото се срамува и притеснява, че някой нейн познат може би е станал неволен свидетел на окаяното положение, в което се намира тогава.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:
Инвалид е с нулево зрение, с призната първа група инвалидност с необходимост от чужда помощ, видно от експертно решение на ТЕЛК № 1
***********оето експертно решение е пожизнено.
На дата 15 октомври 2023г. заедно с нейния придружител се намират в района на ж.п. гара Варна. Решават да посетят тоалетната за инвалиди, намираща се на ж. п. гара Варна. Започват да търсят процесната тоалетна, следвайки поставените за целта табели. Обикалят около 10-15 мин. Не откриват инвалидна тоалетна, следвайки обозначителните табелки. Стигат до врата с надпис" БЧК", с надраскана на ръка бележка с работно време от 8-16 ч.
На самата врата няма знак, че именно това е инвалидната тоалетна. Тъй като вратата е заключена, отиват да попитат на гише "Информация" за наличието на тоалетна за инвалиди. Служителката им отговаря, че такава тоалетна няма, но има друга тоалетна някъде в района на гарата. Намират с придружителя й посочената от служителката тоалетна, но тя не е пригодена за хора с увреждания. Не може да влиза сама, не може да разбере къде да пусне монетата на автомата, който пропуска по един човек само след пускането на монета от 1лв. Жената, която обслужва тоалетната с груб глас се развиква, че не могат да влязат и двете с нейната придружителка. Притеснено й се налага да обяснява, че не е могла сама да се ориентира в сервизното помещение.
Тогава им е обяснено, че първо трябва да влезе с придружителката си, след това тя да излезе отново, за да си пусне монетата от един лев и после да влезе при ищцата, за да й помогне. Изпада в изключително унизително положение да обяснява за своите специфични потребности като инвалид, свързани с физиологичните й нужди на всеослушание. Освен това от няколко години страда от инконктиненция /неволно изпускане на урина/. Обикалянето по коридорите на ж.п. гара Варна в търсене на инвалидна тоалетна и разправиите с жената, обслужваща частната тоалетна и отнема около половин час. Усеща, че не може да издържа повече. Силно притеснена усеща че по краката и се стичат капки урина. Изпитва огромно неудобство и срам. Всичко това се случва пред тоалетната, пред погледите на минаващи посрещани и изпращачи на гарата. Именно това унизително положение, в което изпада, поради обстоятелството, че на територията на ж.п. гара Варна няма функционираща тоалетна за инвалиди, която хората с увреждания да ползват без притеснение и ограничение, я кара да се обърне към Комисията за защита от дискриминация с жалба от 19 октомври 2023г. С решение № 227 /28.08.2024г.
Комисията установява, че спрямо нея и спрямо останалите хора с увреждания ДП Национална компания "Ж.и." е допуснала дискриминация по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., като не е осигурила работеща тоалетна за инвалиди, която да обслужва всички хора с увреждания, а не само тези, които са клиенти на БДЖ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба.
Така предявеният иск по чл. 74 от ЗЗДискр. намира за допустим.
По отношение на основателността:
По същество оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по чл. 74 от ЗЗДискр. от С. И. М. по основание и размер като напълно 2 неоснователен и недоказан, поради което, моли съда да го отхвърли изцяло.
Счита, че фактическите твърдения в исковата молба, относно основаването на исковите претенции на ищцата за обезщетяване на неимуществени вреди за недоказани. Прави следните възражения срещу него и излага обстоятелствата, на които те се основават:
Относно обстоятелствата, както са изложени в Исковата молба:
В конкретния случай, предявеният иск срещу ДП „НКЖИ" гр. София, на основание чл. 74 от ЗЗДискр., се явява неоснователен, поради недоказаност на елементите на фактическия състав на деликта. Липсва и не е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната вреда и установеното дискриминационно третиране с решението на КЗД. Не е доказано, че проявата на дискриминация е довела до вреди, изразяващи се в причинени на ищцата психически травми, силна депресия, изключително унизително положение, силно притеснение, неудобство и срам близо два месеца. Не е доказан размера на претенцията.
На първо място, видно от изложените твърдения в исковата молба прави впечатление, че забавянето в търсенето на конкретно тоалетната за инвалиди, която е налична в гарата и се стопанисва от БЧК, е резултат не от липсата на такава на територията на жп гара Варна или от ограниченост в ползването й, а от първоначалната грешна информация, която дава служителката на „БДЖ Пътнически превози" на гише „Информация", че такава тоалетна въобще няма, вместо да я насочи как и къде да я използва, както и от забавянето пред отдадената под наем друга тоалетна. Следователно в процесния случай не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната вреда и установеното дискриминационно третиране от страна на ДП НКЖИ с решение на КЗД. ДП НКЖИ гр. София не може и не следва да носи отговорност за вреди за действия на трети лица, които не са нейни служители.
Първоначалното твърдение на ищцата, изложено в жалбата до КЗД е, че в приемното здание на жп гара Варна изобщо няма специално обособена тоалетна за инвалиди. Това твърдение е невярно и е успешно оборено в производството пред КЗД. Сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, описана в Акт за публична държавна собственост № 8181 /09.03.2912г., утвърден от областен управител Варна и вписан в Служба по вписвания гр. Варна, вх. per. № 5769/22.03.2012г., акт № 169, том XIII, дело № 2756, представлява Приемно здание гара Варна. Видно от т. 13 от акта за собственост в забележки като продължение на графа № 3 вид и описание на имота в Секция Б на сградата е посочено, че на първия етаж с вход от юг са обособени едно помещение за инвалиди и WC /тоалетна/ за инвалидни.
В сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна се осъществяват дейности по управление на движението на влаковете и другите технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на движението, като същата е с 3 предназначение - сграда на транспорта. С оглед обстоятелството, че предназначението на сградата е свързано най-общо с дейности по транспорта и в изпълнение на Наредба № 6 от 12.12.1997г. на Министерство на транспорта за извършване на превоз на трудноподвижни лица, на 01.06.2007г. е сключен тристранен договор между Български червен кръст, НК „ЖИ" и „БДЖ"ЕАД с цел изграждане и разкриване в приемните здания на железопътните гари служби за обслужване на трудноподвижни лица. Видно от чл. 3 от същия, НК“ЖИ" се е задължило да предостави приемни помещения за лица със затруднения в придвижването в гара Варна на т.нар. „Гарови служби БЧК". Именно посочените в акта за собственост помещения за инвалиди и WC /тоалетна/ за инвалиди се използват за тази цел. Същите са достъпни, като местонахождението им е посочено с указателни табели. В делничните дни от 08:00 часа до 16:00 часа, тоалетната е отворена от служител на БЧК. През останалото време е създадена организация, тоалетната да се отключва от дежурния ръководител движение на гарата, при поискване от граждани, за да я използват. Достъпът до нея не е ограничен. Допускането на напълно свободен и безпрепятствен достъп на граждани до специализираната тоалетна е в противоречие с чл. 12 от договора, доколкото БЧК имат собствен инвентар в помещенията, а и съгласно чл. 28 от същия носят пълна отговорност за всички вреди и загуби, настъпили от лошо стопанисване и управление на предоставените диспечерски гарови служби, и приемни помещения и инвентар. Съгласно утвърдени от трите страни Правила за достъп до железопътен транспорт на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност във връзка с изискванията на чл. 19, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1371/2007г., в раздел IV ДП „НКЖИ" се задължава да изгради санитарни възли, което е изпълнено в жп гара Варна, като е въведен ред и е създадена организация за ползване. Важно е да се отбележи, че в представляваното от директора депозирал отговора на исковата молба поделение в жп гарите работят само технически кадри, свързани с осигуряване на движението, като Началникът на жп гарата е и материалноотговорно лице. С други думи допускането на неограничен достъп ще доведе до неподдържане и безстопанственост, кражби, вандалски прояви и други злонамерени действия, с което също ще се причинят вреди. Съгласно Списък на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност по чл. 1, ал. 1 на Постановление № 181/20.07.2009г. на Министерски съвет, раздел VI Сектор „Транспорт" дейността осъществявана от ДП НКЖИ е стратегическа, а по чл.
2.6 железопътен възел Варна е определен като стратегически обект, като районът неслучайно се охранява от Зонално жандармерийско управление - гр.
Варна на дирекция ,Жандармерия" към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" на МВР и видеонаблюдение. В този смисъл независимо, че приемното здание на жп гара Варна е публична държавна собственост и като такава е общодостъпна за граждани, то помещенията от същата е недопустимо да бъдат оставяни без надзор. Точно по тази причина с цел осъществяване на контрол е въведена организация за 4 ползване на тоалетната след приключване на работното време на БЧК - ключът да се предоставя от дежурния ръководител движение, чиято канцелария е на първи перон, на удобно място, в близост до вратата на същата.
Видно и от изготвения доклад от регионалния представител на КЗД в гр.
Варна е констатирано наличието на тоалетна за хора с увреждания, която се стопанисва съвместно с „Български Червен кръст" - Варна. В делничните дни от 08.00часа до 16.00часа тоалетната е отворена от служител на БЧК, а през останалото време, същата се отключва от Ръководител движение на гарата, при поискване от граждани, за да я използват.
Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, нито лицето, нито възложителят на работата отговарят за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. В този смисъл е задължителната практика на ВКС (Решение № 182/26.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 573/2020г., III г. о., Постановление № 7 от 29 12.1958г., Пленум на ВС).
Прави впечатление, че в първоначалната жалба до КЗД не се споменава изобщо, че са стигнали до врата с надпис „БЧК". В този смисъл ищцата удобно наслагва и допълва факти в исковата молба, които преди това не е твърдяла, което е заблуждаващо и цели постановяване на благоприятен за нея краен съдебен акт. В изложението на ИМ е изложено, че има указателна табела, която удостоверява наличието на тоалетна за инвалиди, но ищцата и нейния придружител не са я открили. Този факт не е основание ДП НКЖИ да носи отговорност за вреди 12 бр. снимки.