Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 18.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1597/2020
Вид
Решение № 139
Подписан
18.03.2021
В сила
07.04.2021
Състав
Ели Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4, изр. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. **** , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201597 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. ****, бул.

„****“ № ***, ет. 2, ап. 3, против Електронен фиш Серия К № 2152998, издаден от ОДМВР – ****, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

В жалбата се правят възражения за нарушение на материалните правила при издаване на ЕФ, доколкото на мястото на нарушението е имало контролен орган, поради което е следвало да бъде съставен АУАН, както и че липсва обозначаване за заснемане на нарушението с АТС и че ЕФ е бланкетен. Сочи се също, че тъй като липсва снимка на разположението на уреда, не може да се изведе информация относно мястото на контрол. Направено е бланкетно възражение за изтекла давност съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, същият се представлява от пълномощник – адв. Д., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства, моли за отмяна на ЕФ и присъждане на 1 разноски за адвокатско възнаграждение в минимално определения размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

За въззиваемата страна не се явява процесуален представител.

Депозирано е писмено становище от служител, притежаващ юридическа правоспособност, заемащ длъжност Началник сектор „Пътна полиция“, редовно упълномощен от Директора на ОДМВР – ****, с кратко изложение по същество за потвърждаване на издадения електронен фиш и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 14.05.2018 г. в 13:57 часа посредством автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето движението на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***** в гр. **** на бул. „Ст.

Стамболов“ в посока на движение към кръстовище с ул. „Д. Греков“.

Техническото средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало скоростта му на движение на 67 км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на водача на действително измерената скорост от 70 км/час), при установена максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч. Впоследствие, от паметта на устройството била разпечатана 1бр. фотоснимка, на която може да се възприеме автомобилът, измерената скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането му.

След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - **** се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на жалбоподателя Д. Н. И.. С оглед на това бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 2152998 от ОДМВР - ****, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя – Д.И. било наложено наказание „глоба" в размер на 50 лева.

Видно от приложените по делото доказателства автоматизирано техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението, представлява преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, с фабричен № 11743bb и вписано под номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за 2 измерване. Към датата на нарушението – 14.05.2018 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и преминало изискуемият технически преглед.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се, както и от разпита на свидетеля – С.С.Д., който на процесната дата е работил с техническото средство. В показанията си свидетелят поясни, че е разположил автоматизираното техническо средство на бул. „Стефан Стамболов“ малко преди пешеходната пътека за входа към парк остров „Свобода“ на около 150-200 м. в посока от кръстовището с ул. „Димитър Греков“. Устройството било в близост до тротоара откъм страната на гаражите, които нямали номерация. Съдът кредитира показания на свидетеля като точни, ясни и обективни и кореспондиращи с останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства по делото. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото и надлежно оформена разписка /л. 12/ е видно, че ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 03.09.2020 г. Жалбата против ЕФ е подадена от санкционираното лице чрез наказващия орган на 15.09.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд

Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна по следните

В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

3

Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.

65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по делото протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е отразено мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С“ – стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ, 4 поради което настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е така, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, а временно позиционирано на участък от пътя, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. В този смисъл се явява неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.

От приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а именно: 50 км/ч.

Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е24, като с измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, поради което и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като снимка с № 0013922 представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимката е заснета от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението, и е напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на снимката съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.

Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по бул. "Ст. Стамболов" в посока към кръстовището с ул.

„Димитър Греков“.

5

Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. От снимката се установява, че процесният автомобил е заснет на разстояние от 93 метра от разположението на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на техническото средство. В оспорения документ е посочено като местоизвършване на нарушението: „в гр. **** по бул. "Ст. Стамболов“ с посока на движение към кръстовище с ул. „Д. Греков“ и това конкретизиране съдът намира за напълно достатъчно, като по никакъв начин не препятства правото на защита на санкционираното лице. Още повече стана ясно от показанията на полицейския служител, че за посочения участък от пътя липсва номерация, тъй като от едната страна на булеварда са разположени гаражи, от другата се намира парк остров „Свобода“, а намиращите се блокове се водят на съвсем друга улица. Вярно е, че тази улица и точно в този участък - до посоченото кръстовище може да е дълга, но липсата на по-ясна конкретизация се явява излишна, доколкото освен казаното до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения снимков материал от АТСС.

Настоящата инстанция не споделя направеното в жалбата възражение, че мястото на контрол на нарушението не може да се изведе, тъй като липсва снимка на разположението на уреда. Действително приложеният по делото протокол не е съпроводен със снимка на разположението на уреда съгласно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като с писмо с Вх.

№ 19344/11.12.2020 г. /л.38/ АНО е посочил, че липсата на снимка се дължи на техническа неизправност на техническото средство РСОД /таблет/.