Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1208 от 11.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7394/2022
Вид
Решение № 1208
Подписан
11.04.2023
Състав
Антония Светлинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • § 1, ал. 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Варна, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110107394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

*********, срещу С. Г. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13101/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата от 263,86 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 14.01.2016 г. до 25.08.2021 г. по партида с абонатен № 1177291 за обект на потребление, находящ се в *********, ап. 38, за която сума са издадени фактури в периода 12.03.2016 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 48,95 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.04.2016 г. до 26.08.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът С. Г. Г. е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление с абонатен № 1177291. Поддържа, че за периода на потребление от 14.01.2016 г. до 25.08.2021 г. ответникът му дължи главница в общ размер на 263,86 лв. за предоставени ВиК услуги, формирана като сбор от стойността на издадените в периода 12.03.2016 г. – 26.08.2021 г. фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на частен абонат, които не са заплатени на техния падеж.

Излага, че първите 4 бр. фактури за 2016 г. са издадени за реално 1 потребени количества вода, както следва:

- фактура № 1135181169/12.03.2016 г. на стойност 23,88 лв. за отчетени от индивидуалния водомер в обекта 10 куб.м за периода 14.01.2016 г. – 10.03.2016 г.,

- фактура № 1135181294/12.03.2016 г. на стойност 5,38 лв. за разлика по чл. 25, ал. 3 от ОУ за общо потребление, отчетено от общия водомер на сградата – етажна собственост, за периода 14.01.2016 г. – 10.03.2016 г.;

- фактура № 1135344034/15.04.2016 г. за отчетени от индивидуалния водомер в обекта 3 куб.м за периода 10.03.2016 г. – 14.04.2016 г., както и - фактура № **********/15.04.2016 г. на стойност 1,52 лв. за разлика по чл. 25, ал. 3 от ОУ за периода 10.03.2016 г. – 14.04.2016 г.

Твърди, че от м. януари 2019 г. фактурите са издавани за служебно определени количества вода – по 5 куб.м месечно за всеки обитател в обекта, начислявани на основание чл. 34а, ал. 5 във вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, поради изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер и неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 5 и чл. 39а от същата Наредба.

Поддържа, че поради допуснатото просрочие ответникът му дължи и лихва за забава върху неизплатените главници по издадените фактури в общ размер на 48,95 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до 26.08.2021 г.

Твърди, че за посочените суми за главница и лихва се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Пламенка Василева, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството потребител (абонат) на ответника за процесния обект на потребление поради липса на представени доказателства за това. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането за главница в размер на 34,97 лв. за 2016 г. и вземането за лихва, начислена за периода преди 09.09.2018 г., поради изтекла тригодишна погасителна давност .

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове изцяло, евентуално - частично, до размер на погасените по давност вземания.

В открито съдебно заседание особеният представител адв. А. С. поддържа отговора.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложения договор № 30491/01.07.1994 г. (л. 89) Г.С. Г. е закупил по реда на Наредбата за държавните имоти въз основа на Заповед № 2

269 от 24.02.1994 г. на кмета на Община Варна следния недвижим имот, а именно: жилище № 38, **********.

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № АУ07637МЛ/10.08.2015 г. (л. 88), Г.С. Г. е починал на 14.07.2015 г. и оставил единствен законен наследник неговия син С. Г. Г. (сега ответник).

Последният е декларирал пред Община Варна придобитият по наследство имот – ап. № 38 с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 5305031573/15.12.2015 г., в която се е легитимирал като единствен собственик на апартамента (л. 83-87).

От приобщеното удостоверение от 22.12.2022 г., издадено от Община Варна – район Младост (л. 90), се установява, че на административен адрес:

******* към 21.12.2022 г. е регистрирано само едно лице с постоянен и настоящ адрес. Видно от извършената справка в НБДН (л. 39), това лице е ответникът С. Г., който е с адресна регистрация на посочения адрес от 30.07.2015 г.

От приобщената справка за недобора на частен абонат № 1177291 (л.

25) с титуляр С. Г. Г. за обект на потребление, находящ се в ******* се установява, че общите неизплатени задължения на абоната по издадени 32 бр. фактури в периода 12.03.2016 г. – 26.08.2021 г. за консумирана вода за отчетен период от 14.01.2016 г. до 25.08.2021 г. възлиза в размер на 263,86 лв., като начислената лихва върху съответните главници към 26.08.2021 г. е в размер на 48,36 лв.

Видно от справката е още, че в периода 14.04.2016 г. – 14.04.2018 г. липсва потребление, като показанията на водомера и на двете дати са отразени в размер на 568 куб.м., респ. не са издавани фактури за сочения двугодишен период.

Съгласно справката издадените общо 32 бр. фактури са за следното:

- 2 бр. са за реално потребление на индивидуалния водомер, формирано като разлика между посочените показания от стар и нов отчет – фактура от 12.03.2016 г. за отчетени 10 куб.м (565-555) в периода 14.01.2016 г. 10.03.2016 г. и фактура от 15.04.2016 г. за отчетени 3 куб.м. (568-565) за периода 10.03.2016 г. – 14.04.2016 г.,

- 16 бр. фактури са за разпределение от общия водомер № 1148492, формирано на база отразени куб.м. в графата „от разпр. /намал/м3“, при нулеви стойности за стар и нов отчет, и

- 14 бр. фактури са за служебно начислени количества вода в размер на 1-3 куб.м., при посочени нулеви стойности както за старо и ново, така и за куб.м. от разпределение.

Същите данни са видни и на приложената справка за облога и плащанията на частен абонат (л. 91-93).

От приобщения опис на отчети на абонат № 1177291 от таблет, обработен от 14.01.2016 г. до 26.08.2021 г. (л. 95-96), се установява, че в периода 16.01.2020 г. – 26.08.2021 г. не са извършвани дистанционни отчети и абонатният номер е със статус „неотчетен“, а състоянието на водомера е отразено като „повреден“ от 14.01.2019 г.

Ангажирано от ищеца е и уведомително писмо от 14.04.2016 г., изходящо от „В.К.В.“ ООД и адресирано до Г. Г. - клиент с абонатен номер 1177291, което подписано от проверителя П.Г. с отбелязване, че абонатът отказва да го получи. Писмото е изготвено на бланка – образец за 3 уведомяване относно необходимите дейности, които следва да бъдат предприети от абоната при посочени 10 бр. възможни хипотези (условия), сред които: изтекла валидност на метрологична проверка на главния или индивидуалния водомер; липса или е нарушена целостта на фабричната пломба на водомера; липсва или е нарушена целостта на пластмасовата пломба на холендера; липсва водомер; замърсен циферблат и невъзможно отчитане; монтиран водомер на място, затрудняващо отчитането; непрехвърлена партида; повреден водомер или други причини. В писмото не е отбелязана нито една от посочените хипотези/причини за уведомлението, като не са описани и конкретните дейности, които следва да предприеме абонатът. Посочено е единствено, че водомерът е с показание 568 куб.м.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К.В.” ООД, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 510), публикувани в централен и местен ежедневник. Приложени са и решения на ДКЕВР от 30.12.2020 г. (л. 11), 23.12.2019 г. (л.14), 28.12.2018 г. (л. 17) и от 28.01.2013 г. (л. 20) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.К.В.“ ООД.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 77 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1177291 до издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 12.03.2016 г. до 26.08.2021 г. възлиза на 263.86 лв., а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 26.08.2021 г. – 48.36 лв. Вещото лице изчислява в общ размер на 1007 лв. с вкл. ДДС дължимата сума за периода м.януари 2019 г. – м.август 2021 г., вкл., по методиката на чл. 39, ал. 5, т. 1 във вр. ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. - по 5 куб.м./месечно за един обитател, завишаван всяко тримесечие с по 1 куб.м.

От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 13101/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 09.09.2021 г. заявление от „В.К.В.” ООД срещу С. Г. Г. е издадена заповед № 4892/10.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми за главница и лихва. Заповедта е връчена на длъжника (сега ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 415, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената 4 тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на фактурираната средна консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет.