Решение № 15568 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15568 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110110695 по описа за 2025 година

Й. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..........., чрез упълномощения адв. С. К., вписан в адвокатска колегия– В. е предявил срещу "............" ООД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление в гр. ............ представлявано от ................ искове за следното:

Да се постанови решение, с което да се установи, че Договор за паричен заем № ............... г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона.

Под формата на евентуалност, да се постанови решение, с което да се установи, че клаузата, съгласно която се дължи заплащане на неустойка по чл. 8 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 411,25 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и представлява всичко заплатено над главницата по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Евентуално, да се осъди ответника да заплати на ищеца събраната сума за неустойка, а именно 100 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, изпълнявайки хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Иска се присъждане на разноските, включително адвокатско възнаграждение. Представя се банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните от ищеца суми: ............, титуляр: адв. С. К.. В съдебно заседание е увеличен размера на осъдителния иск относно недължимостта на неустойката от 100 лв. на 273, 25 лв.

Следователно по делото са предявени: Главен установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с цена на иска 1 011,25 лева; Евентуален установителен иск с 1 правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с цена на иска 100 лева; Главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за връщане на всичко платено над главницата по договора, с цена на иска 411,25 лева; Евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за връщане на платената неустойка по договора, с цена на иска 273, 25 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните на 28.04.2023 г. е сключен договор за паричен заем № 932605 („Договора“), по силата на който на кредитополучателя е предоставена главница в размер на 600 лева. Съгласно чл. 8 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение („Неустойката“) в срок от два дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойки по кредитите. Ищецът счита, че по същество тази неустойка представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, че клаузите на договора нарушават чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което процесния договор № 932605/28.04.2023 г. е недействителен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощник, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че предвиденото в договора обезпечение /неустойка/ не подлежи на включване към разходите, част от ГПР, поради което същият е в законово определените граници. Посочва внесената от ищеца сума по процесния договор – 1011, 25 лв., която включва: 600 лв. главница, 44, 75 лв. лихва; 273, 25 лв. неустойка и 93, 25 лв. наказателна лихва.

От събраните по делото доказателства - справка от Централен кредитен регистър към БНБ, разписка № 0400024718781186/12.02.2025 г., издадена от ..........., както и признанието на ответника за сключения договор, съдържанието му и платените по него суми, може да се направи обоснован извод, че процесния договор е сключен между страните по делото с посоченото от тях съдържание, както и за пълното изплащане на задължението на ищеца по него са платени следните суми: сума в общ размер на 1011, 25 лв., от които: главница в размер на 600 лв, лихва в размер на 44, 75 лв., неустойка в размер на 273, 25 лв. и наказателна лихва в размер на 93, 25 лв.

При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените главни искове за основателни, поради което следва да бъдат уважени, поради следното:

Договор № 932605/28.04.2023 г. е недействителен. Наложените с него изисквания към потребителя ищец във връзка с обезпечаването му на практика са неосъществими.

Поставяйки изначално неизпълними изисквания към потребителя, кредиторът не оставя избор за длъжника. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договора следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. Неустойката е 2 уговорена и представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение, че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не са описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като неустойката за непредоставяне на обезпечение категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита. С оглед нищожността на процесния договор за потребителски кредит, потребителят трябва да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а всички заплатени суми над отпуснатата главница представлявали неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, като недължимо платени, поради изначалната недействителност на договора. Затова предявения главен установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор и предявения главен осъдителен иск за сумата от 411, 25 лв. следва да се уважат като основателени. При уважаване на главните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност.

По разноските:

Пълномощникът на ищеца представя списък на разноските за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. в равностойност на 429, 49 евро, които се оспорват от ответника като недължими, размера на адвокатското възнаграждение се счита завишен, както и се моли да не бъде присъждано такова.

При наличие на възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и при преценка на правната и фактическа сложност на делото, съдът счита, че с оглед на предявените искове следва да присъди такова в общ размер на 600 лв., в равностойност на 306, 76 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Й. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..........., чрез упълномощения адв. С. К., вписан в адвокатска колегия– В., срещу "............" ООД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление в гр. ............ че Договор за паричен заем № ............... г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА "............" ООД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление в гр. ........ да 3 плати на Й. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..........., чрез упълномощения адв. С. К., вписан в адвокатска колегия – В. сума в размер на 210, 27 евро /411, 25 лв./, представляваща недължимо платена по нищожен Договор за паричен заем № ............... г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА "............" ООД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление в гр. ........ да плати на Й. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..........., чрез упълномощения адв. С. К., сторените по делото разноски в общ размер на 322, 95 евро /631, 63 лв./, от които:

16, 17 евро /31, 63 лв./ държавна такса и 306, 76 евро /600 лв./ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4