Решение № 23 от 15.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Силистра, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101474 по описа за 2025 година

Ищцата Р. Д. Т. твърди, че на 23.05.2025 г. сключила с първия ответник договор за потребителски кредит № 202505230224250059, по силата на който бил предоставен такъв в размер на 500 лв., подлежащ на връщане в срок от 12 месеца заедно с уговорената възнаградителна лихва. Счита, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради обстоятелството, че приложимия по договора ГПР надхвърля максимално допустимия такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да прогласи нищожността на договора, както и да присъди направените по делото разноски.

В предоставения му от закона срок ответникът „Н.“ ООД оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Счита, че договорът за кредит по ясен и недвусмислен начин посочва ГПР, допусканията, използвани при изчисляването му и общата дължима сума на задълженията на кредитополучателя, като изразява становище, че законът не въвежда изискване за изрично посочване на компонентите на ГПР в договора, при положение че те са нормативно определени. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски, включително такива за юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл.

19, ал. 5 ЗПК.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 202505230224250059 от 23.05.2025 г., от който е видно, че първият ответник в качеството си на кредитор предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 500 лв., който той се задължил да ползва срещу уговорена лихва в размер на 50,80 % на 1 годишна база и да възстанови на 12 месечни вноски в срок до 24.05.2026 г. Посоченият в договора ГПР възлиза на 64,47 %, а от представените от ищцата доказателства става ясно, че към м. май 2025 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 2,24 % и следователно законната лихва е била 12,24 %.

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.; същевременно чл. 19, ал. 5 ЗПК определя като нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 максимални размери на ГПР, а чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

В конкретния случай става ясно, че договорната лихва в размер на 50,80 % на годишна база представлява единственият разход по кредита и е видно, че този неин размер не превишава законовата граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва, който към момента на сключване на договора е бил 61,20 %. За съда остава неясно поради какви причини някои кредитни калкулатори (какъвто очевидно е ползвало и ответното дружество) определят размера на ГПР при кредит със само един разход, фиксиран в процент на годишна база, в съществено по – висок размер от разхода, който единствено участва в изчисляването му, но при всички случаи в конкретния договор за кредит не се установява клауза, която надвишава максималния ГПР, тъй като договорната лихва е единствен разход по кредита и същата не надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от това ЗПК не предвижда като санкция за незаконосъобразно завишения ГПР 2 недействителността на целия договор, както счита ищцата, а единствено на клаузите, които обосновават неговото превишение, което на свой ред е по – точно да се тълкува като основание за редуциране на единствения разход по кредита, ако той надхвърля максималния, а не за обявяване цялостната нищожност на клаузата, която го обективира.

Така или иначе тези разсъждения нямат отношение към конкретния казус, при който договорната лихва е по – ниска от петкратния размер на законната лихва, поради което съдът счита, че предявеният иск за обявяване нищожността на договора за кредит е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че са налице калкулатори, които при същите изходни данни определят ГПР по конкретния договор на значително по – ниска стойност, от което следва да се заключи, че изчисляването на ГПР не би могло да се възприема като математическа задача за кредитора, награда за чието правилно решаване (или улучване на верния отговор) е възможността му да упражни правата си по кредитното правоотношение.

Поради отхвърлянето на иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Р. Д. Т. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „П.“ № .......... против „Н.“ ООД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., ул.

„Л. С.“ № ........ (Л. Т.), ет. ......, представлявано от И. Н. Х. - С., чрез който ищецът моли съда да обяви недействителността на договор за потребителски кредит № 202505230224250059 от 23.05.2025 г. на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК.

ОСЪЖДА Р. Д. Т. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „П.“ № ...... да заплати на „Н.“ ООД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ № ........ (Л. Т.), ет. ......, представлявано от И. Н. Х. - С., направените по делото разноски в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и 13 евроцента) за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. В. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3