Решение № 902 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511305 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, чрез адв. М.Ц., взискател по изп.д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Н., с р е щ у постановление от 24.07.2023 г. изх. № 5121/26.07.2023 г. на частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК поради неплащане от взискателя на авансово дължимите такси и разноски по изпълнението. Твърди се, че след като изпълнителното дело е образувано по реда на чл. 427, ал. 5 ГПК, след препращане на изп.д. № 216/2010 г. по описа на ЧСИ Н.К. на ЧСИ Г.Н., за продължаване на изпълнителното производство, и след като по предходното изпълнително дело всички дължими такси и разноски са били своевременно платени, такива не се дължат отново по новообразуваното при ЧСИ Г.Н. дело.

Твърди се също, че въпреки горното, на 21.12.2022 г., по сметката на ЧСИ Г.Н. са заплатени изисканите от него такси по изп.д. № 131/2022 г. Иска се отмяна на обжалвания акт.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че първоначално образувано изп.д. № 216/2010 г. по описа на ЧСИ Н.К. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което при новото му образуване при друг съдебен изпълнител следва да се съберат отново всички авансови такси и разноски. Излага се също, че към момента на постановяване прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т . 6 ГПК, взискателят не представил доказателства за заплащане на изисканата сума, а и същата е била платена по друга банкова сметка на съдебния изпълнител, различна от посочената в съобщението до 1 взискателя.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

От приложените към делото копия на изп.д. № 216/2010 г. по описа на ЧСИ Н.К. и на изп.д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Н. се установява, че първото изпълнително дело, с взискател „Ю.Б.“ АД и длъжници ЕТ „Н.-**-Т.К.“ и Т.К. Д., е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с влязло в сила на 03.08.2017 г. постановление № 3416/23.06.2017 г.

След прекратяване на делото поради настъпила перемпция, по молба на взискателя от месец юни 2022 г., на основание чл. 427, ал. 5 ГПК, делото е изпратено на ЧСИ Г.Н. за продължаване на изпълнителните действия. С молбата е поискано и осъществяване на действия по проучване имуществото на длъжника. Във връзка с молбата и на основание чл.

427, ал. 5 ГПК, с разпореждане от 19.07.2022 г., е образувано изп.д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Н. и са предприети действия по проучване на имуществото на длъжниците. Със съобщение № 6742/14.12.2022 г., връчено на процесуалния представител на дружеството на 15.12.2022 г., е поискано от взискателя да заплати предварителни такси по делото, включително и такса за образуване на същото, в общ размер на 210 лв. Със съобщението не е даден срок за изпълнение на указанията, нито е указано на взискателя да представи доказателства за заплащането на сумата. С постановление от 24.07.2023 г. изх. № 5121/26.07.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, изп.д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Н. е прекратено. След прекратяване на изпълнителното дело, с жалбата срещу постановлението за прекратяване (предмет на настоящото производство), е представено доказателство (преводно нареждане от 21.12.2022 г.), установяващо, че авансовите такси по изпълнителното дело са били платени от взискателя в пълен размер, по сметка на ЧСИ Г.Н. в „Ю.Б.“ АД (не по посочената в съобщението сметка на съдебния изпълнител в „Общинска банка“ АД).

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

Действията на ЧСИ Г.Н. по изискване от взискателя „Ю.Б.“ АД на заплащане на необходимите авансови такси по новообразуваното изп.д. № 131/2022 г. са законосъобразни.

Това е така, защото молбата на взискателя за продължаване на изпълнителните действия по изп.д. № 216/2010 г. по описа на ЧСИ Н.К. от ЧСИ Г.Н. в случая не представлява молба по чл. 427, ал. 5 ГПК, а представлява молба за образуване на ново изпълнително дело, тъй като е подадена пет години след като делото на ЧСИ Н.К. вече е било прекратено с влязло в сила постановление, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Незаконосъобразни обаче са действията на ЧСИ Г.Н. по прекратяване, на основание 2 чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, на изп.д. № 131/2022 г. Това е така, защото съдебният изпълнител не е посочил срок за изпълнение на указанията за внасяне на авансово дължимите суми, нито е дал указания за представяне на доказателства за заплащането им. При така дадените указания не би могло да се приеме, че към постановяване на обжалвания акт същите не са били изпълнени и че е било налице основание за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Още повече, че сумите са внесени по сметка на частния съдебен изпълнител на 21.12.2022 г., на шестия ден от получаване на съобщението.

Този извод не се променя от обстоятелството, че плащането на изисканата сума е извършено не по посочената в съобщението сметка на съдебния изпълнител в „Общинска банка“ АД, а по сметка на съдебния изпълнител в друга банка („Ю.Б.“ АД), тъй като титулярят и на двете сметки е един и същ, а в платежното нареждане са посочени изпълнителното дело и основанието, във връзка с което се извършва плащането.

Предвид изложеното жалбата на взискателя „Ю.Б.“ АД срещу постановление от 24.07.2023 г. изх. № 5121/26.07.2023 г. на частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т . 6 ГПК, се явява основателна и обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 24.07.2023 г. изх. № 5121/26.07.2023 г. на ЧСИ Г.Н. за прекратяване, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, на изп.д. № 131/2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3