Определение № 17315 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17315 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20251100509892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МАКРОАДВАНС“ АД, подадена чрез пълномощника му ю-т В. срещу Определение №30314/16.07.2025г. постановено по гр.д. №51355/2024 г. по описа на СРС, 140-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Определение № 21078/13.05.2025 г., постановено по гр.д. №51355/2024 г. по описа на СРС, 140-ти състав, в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК, поради това, че те неправилно са били присъдени в полза на ищеца, защото жалбоподателят в качеството му на ответник по спора, въпреки, че е признал иска, е дал повод за завеждане на делото.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като в качеството му на ответник в първоинстанционното производство е признал иска и наред с това не е дал повод за завеждане на делото, защото с извънпроцесуалното си поведение не е предприемал действия по принудително изпълнение за събиране на процесното вземане или да е упражнил някаква извънпроцесуална принуда в тази връзка по отношение на ищеца, за да е налице за него правен интерес да предяви отрицателния установителен иск. Сочи, че освен това в срока за подаване на отговор на исковата молба е възстановило по сметка на ищеца претендираната сума.

Евентуално в случай, че съдът прецени, че в жалбоподателят отговаря за разноските по делото, моли съда да редуцира размера на определеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в по-нисък размер от 515,87 лв., защото предвид правната и фактическа сложност на развилия се спор, то е прекомерно. Моли съда да 1 отмени определението на СРС и да уважи молбата за изменение на определението в частта за разноските, като разноските по делото останат в тежест на ищеца.

Насрещната страна В.А. и пълномощника му адв.П. са представили отговор на частната жалба, в която сочат, че тя е неоснователна. Считат за неоснователни и неправилни изложените в частната жалба твърдения за това, че ответникът не е дал повод за завеждане на процесното дело. Сочат, че по този въпрос е налице константната практика на съдилищата, включително и обективирана такава в Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г., съгласно която заплащането на претендираната сума в хода на делото налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса.

Намират, че в този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай, защото когато дължимата сума е заплатена след момента на подаване на исковата молба, ответникът следва да понесе направените в производството разноски. Заявяват, че в този смисъл е и практиката на ВКС, намерила отражение в Определение № 3471 от 13.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4342/2023 г., III г. о., ГК, , ВКС, в което е посочено, че „претенцията е погасена в хода на процеса - поради което и е дал повод за завеждането на иска и това влече носене на отговорност за разноски.“.

С обжалваното определение, СРС, 140-ти състав, е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК, в частност, че ответникът макар да е признал иска и да е заплатил на ищеца след връчването на препис от исковата молба претендираната сума, с която се твърди, че ответникът се е обогатил без основание, е дал повод за завеждането му, като наред с това определеното отвъзнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца по чл.38,ал.2 ЗА не е прекомерно.

Софийският градски съд, ЧЖ-I - K състав, след като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

2

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е предвидено специално правило, според което (независимо от изхода на спора) разноските следва да се възложат върху ищеца, а именно: ответникът да не е станал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Това изисква да се установи смисълът в понятието „повод за завеждане на делото“.

Според мнозинството от съдебния в случая следва да се съобрази посоченото в Тълкувателно решение №5/2017г. на ОСГТК на ВКС, а именно: при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

От това тълкуване следва, че при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платена сума при изначална липса на основание, ако преди завеждане на делото, ищецът не е поканил ответника да му заплати претендираната сума, последният не е дължал обезщетение за забава, поради което не е дал с извънпроцесуалното си поведение и повод за завеждане на делото.

След като ответното дружество е признало иска и е заплатило в срока за депозиране на отговор на исковата молба претендираната сума и наред с това не е дало повод за завеждане на делото, то разноските направени от ищеца следва да останат в негова тежест. В тази хипотеза ответникът не дължи и разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а Определение № 21078/13.05.2025 г., постановено по гр.д.

№51355/2024 г. по описа на СРС, 140-ти състав изменено в частта за разноските, като направените от ищеца разноски за внесена държавна такса останат в негова тежест, а в полза на процесуалният му представител не бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Определение №30314/16.07.2025г. постановено по гр.д.

№51355/2024 г. по описа на СРС, 140-ти състав, като незаконосъобразно.

3

ИЗМЕНЯ Определение № 21078/13.05.2025 г., постановено по гр.д.

№51355/2024 г. по описа на СРС, 140-ти състав, в частта за разноските, като в него вместо:

„ОСЪЖДА "Макроадванс" АД с ЕИК 201127485, да заплати на В.С.А. с ЕГН **********, сумата в размер на 89,35 лв. - разноски за държавна такса по производството, както и да заплати на адвокат П. С. П. при САК, с № ********, на основание чл.38, ал.2, т.1 ЗАдв., сумата в размер на 515,87 лв., адвокатско възнаграждение по делото.“ СЕ ЧЕТЕ:

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца В.А. и пълномощникът му адв.П. П. за присъждане на разноски по делото за внесена държавна такса и за осъждането на ответника да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Стою Христов Згуров

Настоящият докладчик не споделя мнението на мнозинството от съдебния състав, че при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платена сума при изначална липса на основание, ако преди завеждане на делото, ищецът не е поканил ответника да му заплати претендираната сума и последният не е дължал обезщетение за забава, поради което не е дал с извънпроцесуалното си поведение и повод за завеждане на делото.

Не мога да се съглася, че преценката за това дали ответникът е дал повод за завеждане на делото зависи от обстоятелството, дали ищецът го е поставил в забава за заплащане на обезщетение за забава, като преди завеждане на делото го е поканил да върне полученото при изначална липса на основание.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК включва два аспекта – извънпроцесуален (поведение на ответника преди завеждане на делото) и процесуален (изявление за признание на иска). Повод за завеждане на делото следва да се търси в извънпроцесуалното поведение на ответника – например ако той оспорва претенцията на ищеца, или ако не заплаща дължимите суми (въпреки, че изискуемостта им е настъпила). В такива случаи съдът е длъжен да изследва цялостното поведение на ответника, а не единствено изявлението 4 му в хода на процеса, че признава иска. Може да се направи извод, че „повод за завеждане на делото“ е извънпроцесуално поведение на ответника, с което (мълчаливо или изрично) оспорва претенцията на ищеца. В горния смисъл е Определение № 50403 от 07.11.2022г. по ч.гр.д. № 3021/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС.

Следва да се има предвид, че вземането на ищеца за връщане на платена сума при изначална липса на основание е изискуемо от деня на настъпването на имущественото разместване, а не от датата на отправената покана, която е от значение единствено за поставеното на ответника в забава за задължението за мораторна лихва. С оглед разясненията на Тълкувателно решение №5 от 21.11.2019г. на ВКС по т.д.№ 5/ 2017г. ОСГТК, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е безсрочно, възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо. След като вземането на ищеца е изискуемо, за него не съществува задължение да кани ответника да му върне полученото без основание преди да предяви иска си пред съда. По тази логика, всеки кредитор следва преди да предяви иска си за изискуемо вземане пред съда да кани длъжника извънсъдебно, за да се приеме в последствие, че последният е дал повод за завеждане на делото.

В конкретния случай извънпроцесуалното поведение на ответника се характеризира с неправомерното включване на множество неравноправни и съответно нищожни клаузи в потребителски договори за кредит, въз основа на които изисква плащане на суми при изначална липса на основание, които суми биват получавани от него въпреки знанието му (предвид признанието на иска), че ги получава без основание и по отношение на които не се установява да изразява готовност да върне на лицата, от които ги е получил. В конкретния случай, ответникът не е възстановил дължимата на ищеца сума получена при липса на основание в продължение на над 1 година, като се има предвид, че последното плащане от ищеца е осъществено на 11.07.2024г., а плащането в хода на процеса е извършено от ответника на 02.01.2025г. Това поведение дава пълното основание за докладчика по делото да приеме, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, при което следва да понесе и направените от ищеца разноски, както и да заплати на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

В подкрепа на тази теза може да се посочи и следната относима съдебна практика: Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК; Определение № 50403 от 07.11.2022г. по ч.гр.д. № 3021/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС. Определение № 98/20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д.

№ 2432/2014 г., ВКС, I г. о., Определение № 625/24.11.2015 г. по ч. т. д. № 3056/2015 г., ВКС, I т. о., Определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/2012 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2011 г., ВКС, ІІ т. о./; Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о., ГК; Определение № 149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 5 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК.

6