Решение № 21880 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21880 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110107818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото e образувано е по искова молба на Н. Н. Н. срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1002248/19.01.2024 г., тъй като последният е нищожен поради противоречие със закона – не е посочен правилно годишният процент на разходите, начинът на определяне на лихвата и уговорената лихва била по-голяма от допустимата по закон, евентуално, че не е обвързана от клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора, тъй като тя предвижда годишен процент на разходите над максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПКр, и от клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 1550,35 лева.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 1002248/19.01.2024 г., по силата на който бил предоставен кредит от 2100 лева, които следвало да върне за 7 месеца при лихвен процент от 50 % годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 63,26 %. В чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора обаче било договорено задължение ищцата да обезпечи още на следващия ден задълженията си с банкова гаранция или поръчител, като ако не го направи, съгласно договора дължал неустойка в размер на 1550,35 лева. Поддържа, че неустойката следвало да се включи като част от ГПР по кредита, като същата била неправомерно начислена, вкл. поради противоречие с добрите нрави, като целяла повишаване на кредитните разходи, поради което целият договор бил нищожен. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – 1

Кредирект“ ЕООД чрез надлежно упълномощен от него процесуален представител.

В съдебното заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото (на лист 56 – 57) съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1002248/19.01.2024 г., по който ищцата е получила 2100 лева, и който предвижда, че до два дена след усвояването му ищцата следва да предостави обезпечение, посочен е ГПР от 63,26 % и за изчисляване на ГПР като разход по кредита е предвидена единствено възнаградителната лихва по него.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит (на лист 11 от делото) при сключване на договора ищцата се е задължила да обезпечи изпълнението му с учредяване на банкова гаранция или двама поръчители, които отговарят на определени условия, като съгласно чл. 6, ал. 4 и 5 непредоставянето на обезпечение не е основание да не се отпусне кредита, а обезпечението следва да се учреди до два дена от сключване на договора. В чл. 18 от договора (на лист 17 от делото) е предвидено, че непредставянето на обезпечение има за последица начисляване на „неустойка“ в размер на 1486,35 лева. Лихвата по договора без неустойка възлиза на 444,65 лева при срок за плащане 6 месеца.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е евентуално обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация на първия – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл.

11, ал. 1, т. 10 ГПК, а на евентуалния – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за установяване, че страните не са обвързани от сключен помежду им договор за кредит поради неговата нищожност поради противоречие със закона – не съдържа реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите или посочване на лихва, евентуално – като противоречащ на добрите нрави.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, в който не всички вземания, които са разходи, установени за отпускане на кредита, са били включени в общия размер на разходите по формулата за изчисляване на ГПР, или не е посочен лихвен процент. Евентуалният иск се уважава, ако се установи, че договорът е сключен в нарушение на изискванията за справедливост в оборота.

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е 2 основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПКр годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи 3

(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 понятието „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предявяването на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход за кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая в договора за кредит са предоставени не една, а две търговски оферти, които § 1, т. 1 ЗПКр определя като търговски „условия“ – отпускане на обезпечен кредит с разход само за лихва 444,65 лева, и отпускане на необезпечен кредит с разходи, равни на сбора от 444,65 лева и „неустойка“ от 1486,35 лева, т.е. 1931 лева. Последната уговорка всъщност не е за „неустойка“, тъй като не е санкция за неизплащане на кредита, а е скрита такса, която се начислява винаги, когато не се предостави обезпечение, т.е. става въпрос за търговска политика на ответника и таксата следва като „резултат от прилагане на търговски условия“ да се включи в изчисляване на ГПР.

Посоченият в договора ГПР в размер на 63,26 % дава при изплащане на целия кредит само на една вноска на края на периода (т.е. възможно найвисокият ГПР, без връщане на части от сумата предсрочно) при 12-месечен кредит от 2100 лева абсолютно максимален допустим разход от 1328,46 лева.

Тъй като кредитът е отпуснат за 6-месеца максималните разходи по него биха могли да бъдат (ако ГПР е правилно посочен) половината от последната сума, или 664,23 лева. Само уговорената неустойка е два пъти по-висока от тази сума, т.е. ГПР е очевидно неправилно посочен.

Поради това, на основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр договорът за кредит е нищожен и главният иск следва да се уважи.

Поради основателността на главния иск за нищожност на сключения договор, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове за нищожност на клаузите от договора.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Същата е доказала разноски в размер на 134 лева – държавна такса (платежно нареждане на лист 27), 0,30 лева такса за копиране на молба (платежно нареждане на лист 40), и 600 лева адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 20 по делото), което съдът 4 намалява по възражението на ответника на 400 лева поради по-ниската фактическа и правна сложност на делото, или общо 534,30 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати в пълен размер, тъй като искът не е признат още с отговора и разноски се дължат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. Н. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал.

1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, по отношение н а „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: 207024290, и адрес на управление: София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, че Н. Н. Н. , ЕГН: **********, и постоянен адрес: В., ул. „Ге. Л.“ № **, ет. *, ап. *, не е обвързана от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1002248/19.01.2024 г., тъй като последният е нищожен поради противоречие със закона – не е посочен правилно годишният процент на разходите.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК:

207024290, и адрес на управление: София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да плати на Н. Н. Н. , ЕГН: **********, и постоянен адрес: В., ул. „Ге.

Л.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 534,30 лева (петстотин тридесет и четири лева и тридесет стотинки) – разноски по делото.