Определение № 1596 от 18.05.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1596

Плевен, 18.05.2026 г.

Административният съд - Плевен - IX състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Виолета Николова административно дело № 416/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от О. Г. М. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GRAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен.

В жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на ЗППАМ по закон.

От адм.преписка по делото, представена от адм.орган с писмо рег.№ , съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С АУАН № GA 4762301/07.05.2026г. е констатирано, че на 07.05.2026г. около 13,15 часа в [населено място], на кръстовище, образувано от бул.Русе и ул..Л., с посока на движене към [улица], О. Г. М. управлявал лек автомобил Д. Ч. с рег.№ 808М082, като регистрацията на МПС е прекратена поради изтекъл срок на валидност на временни регистрационни табели, считано от 04.05.2026г. – нарушение на чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. С АУАН било иззето СУМПС [номер] и два броя регистрационни табели с номер 808М082. АУАН е връчен на на М. на 07.05.2026г.

Издадена е ЗППАМ №GRAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, с която за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред) на основание чл. 171 т.1 „з“ б. „гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното:

В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства.

С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес.

В конкретния случая съдът установи, че в жалбата не са изложени каквито и да е факти за настъпили вреди от издаването на заповедта, още повече на по-големи и по-значителни вреди от тези, които обичайно настъпват при издаването на заповедта по чл. 171, т.1 б“зз“ от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват такива твърдения, както и новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.

Безспорно е, че временното отнемане на СУМПС за не малък период от време представлява затруднение, т. е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата. Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради "нови обстоятелства" в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Възражението за незаконосъобразност на ЗППАМ в жалбата на О. Г. М. също е неотносимо към предварителното изпълнение на мярката, а касае спора по същество, поради което не следва да бъде обсъждано.

С оглед на горното и предвид липсата на твърдения и доказателства в тяхна подкрепа за настъпването на по-големи и по-значителни вреди от тези, които обичайно настъпват при издаването на заповедта по чл. 171, т.1 б“зз“ от ЗДвП, съдът приема, че незабавното изпълнение на оспорената №GRAM-2055252/07.05.26г.., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при към ОД на МВР-Плевен е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на молителя, със същата степен на значимост.

По изложените съображения съдът намира искането за неоснователно.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, АС-Плевен, девети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на О. Г. М. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], за спиране на предварителното изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GRAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване на основание чл.160, ал.1 от АПК с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�