Решение № 260014 от 10.01.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анелия Маркова

ЧЛЕНОВЕ: Пепа Маринова - Тонева

Василена

Дранчовска при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 3551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника К.К.Р. срещу решение № 522017/31.10.2018 г., постановено по гр.д. № 21845/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която са уважени предявените от „А.К.“ ЕАД (с предишно наименование „И.Кредит“ ЕАД) положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 12015,05 евро, представляваща главница по договор за кредит № 0040152/25.01.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 24.04.2015 г., до окончателното й изплащане, както и за сумата от 170,38 евро, лихва за забава за периода от 04.03.2015 г. до 23.04.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.05.2015 г. по гр.д. № 22635/2015 г. по описа на СРС, 119 състав.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че по процесния договор уговореният лимит на кредита е 5220 евро, поради което е невъзможно да бъде усвоена главница в размер на търсената сума от 12015,05 евро, а с извършените плащания над този размер ответникът е погасил задълженията си към ищеца. Намира, че по делото не се доказва настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, поради което същите не са станали изискуеми към настоящия момент.

Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „А.К.“ ЕАД (с предишно наименование „И.Кредит“ ЕАД) счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства несъмнено се установява, че между „И.Кредит“ ЕАД (с настоящо наименование „А.К.“ ЕАД) и К.К.Р. е сключен договор за кредит № 0040152/25.01.2010 г., по силата на който ищецът е предоставил револвиращ кредит, който се усвоява чрез международна кредитна карта iCard/MasterCard, с уговорен кредитен лимит от общо 5220 евро (разделен на две към датата на сключване на договора – кредитен лимит за трансакции от 2610 евро и кредитен лимит за разсрочване от 2610 евро). Договорът е сключен като безсрочен с уговорена възнаградителна лихва от 16 % годишно (по лимита за трансакции), респ. 13 % годишно (по лимита за разсрочване) и посочен годишен процент на разходите от 25,81 %. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 4 ЗПК (отм., но действащ към м. януари 2010 г.) легална дефиниция, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 5, ал.

2 ЗПК (отм.), поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК (отм.) и ЗЗП.

Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на някоя от императивните разпоредби на ЗПК (отм.), за които съдът е длъжен да следи служебно и които да обусловят нищожност на договора по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), като е видно, че договорът е изготвен в писмена форма на ясен и разбираем език и съдържа всички необходими реквизити на чл. 7, т. 4-14 ЗПК (отм.) – чиста стойност на кредита, годишен процент на разходите (който е вярно изчислен и посочен в договора, видно от заключението на допълнителната ССЕ, прието пред въззивната инстанция) и др. В голямата си част посочените изисквания на чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 са неприложими към процесното правоотношение предвид характера на кредита като револвиращ, поради което не е възможно посочване на размер на погасителни вноски, изготвяне на погасителен план, посочване на възможност за кредитополучателя за предсрочно погасяване (договорът е безсрочен), посочване на обезпечения и застраховки (такива не са предвидени в договора), като договорът не е сключен за придобиване на стоки или услуги на разсрочено плащане или лизинг или под формата на овърдрафт. Изискванията на чл. 10 ЗПК (отм.), касаещи издаване на кредитна карта, са спазени, като е уговорена горната граница на кредита (5220 евро), условията за ползване и връщане на кредита, размер на ГПР и всички разходи по кредита (дължими такси и лихви по чл. 6.3 – 8.4 от договора, както и по чл. 5 от приложимите общи условия, с които ответникът изрично се е съгласил, като ги е подписал). Във връзка с изложените от въззивника в негово становище от 10.05.2022 г. възражения следва да се отбележи, че цитираните от същия норми на чл. 11 ЗПК са неприложими с оглед датата на сключване на съглашението, като посочването на допусканията, при които е изчислен ГПР с оглед приложение № 1 към новоприетия закон, не представлява изискване за действителност на процесния договор за потребителски кредит.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че е усвоявал суми по получената по договора кредитна карта, но оспорва техния размер, както и изискуемостта на задължението за връщането им. От представените писмени доказателства и приетото заключение на ССЕ в първоинстанционното производство се установява, че за периода от сключване на договора през м. януари 2010 г. до м. юли 2014 г. К.К.Р. е усвоявал суми по картата, като е теглил пари в брой, извършвал е покупки и е плащал сметки, като е извършил погашения по кредита в общ размер от 13751,17 евро, а след 28.07.2014 г. е преустановил плащането на вноски към ищеца. След тази дата на същия са начислени лихви и такси за необслужване на кредита, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасеният остатък от задълженията по договора е в общ размер от 12015,05 евро и включва както невърната усвоена главница, така и начислени възнаградителни лихви, такси и неустойки.

В исковата молба ищецът е уточнил, че задълженията на ответника включват усвоените чрез кредитната карта суми, както и начислявани лихви, такси и неустойки, като с молба от 31.03.2022 г. и след дадени указания от въззивната инстанция кредитодателят подробно е посочил как се е формирала главницата за срока на действие на договора – какви суми ответникът е усвоил чрез теглене на пари в брой и покупки, както и какви лихви, такси и неустойки са му начислявани. Настоящият съдебен състав намира, че предмет на предявената искова претенция е единствено главницата по договора за кредит, формирана от усвоените и невърнати от кредитополучателя парични средства под формата на теглени пари в брой и извършени от него покупки/разплащания с трети лица посредством издадената кредитна карта. Това е така, тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение „И.Кредит“ ЕАД е посочило, че търсеното вземане в общ размер от 12015,05 евро представлява главница по договора, „формирана от всички усвоени от длъжника суми“ – т. 14 от заявлението. Така формулирано, основанието на търсеното вземане несъмнено се ограничава до предоставените в заем на ответника парични средства, които той дължи да върне при условията на договора и изключва евентуално дължими лихви, такси и неустойки, които, макар и в договора да е посочено, че след начисляването им представляват „усвояване по кредита“, представляват различни по основание парични задължения – същите възникват при различни предпоставки, посочени в договорните клаузи, и за да бъдат претендирани в съдебното производство, следва да бъдат изрично индивидуализирани по основание и размер.

Същевременно, не може да се приеме, че заявлението по чл.

410 ГПК е било нередовно и заповедният съд е дължал указания за уточняване на претенцията, тъй като така, както е формулирана, тя не съдържа противоречия и не води до извод, че в посоченото глобално вземане се съдържат различни по основание задължения – в т. 12 от заявлението е записано, че по сключения договор е предоставен кредит, който се усвоява чрез международна кредитна карта и се дължи връщането му заедно с лихви, съгласно общите условия. В т. 14 обаче е посочено, че търсената сума представлява главница по договора, което изключва добавянето на претенция за лихви в същата сума, още повече, че отделно със заявлението се търси лихва за забава, посочена с отделен размер в т. 9, б. „б“ от същото. В този смисъл, уточняването на исковата претенция едва във въззивното производство чрез изясняване на обстоятелството, че в търсената сума са включени не само усвоените парични средства, а и дължими такси, лихви и неустойки, е недопустимо, тъй като не касае отстраняване на нередовности по реда на чл. 129 ГПК, които изначално са съществували в исковата претенция (предявена със заявлението по чл. 410 ГПК), а представлява изменение на основанието на иска към момент, в който подобно процесуално действие е преклудирано. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Предметът и петитумът на претенцията по исковата молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК, следва да са напълно идентични с тези по заявлението и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, какъвто в настоящия случай не е предявен. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – Решение № 18 от 16.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о., както и мотивите към т.

11б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Следователно, предмет на главния иск в настоящото производство е единствено усвоената и непогасена главница по договора, без в същата да се включват лихви, такси и разноски. Според неоспореното от страните заключение на допълнителната ССЕ, прието във въззивното производство, усвоената и непогасена главница по кредита без капитализиране към 28.02.2015 г. е в размер на 4759,44 евро, като в нея не са включени лихви, такси и неустойки (в останалата част претенцията на ищеца от 12015,05 евро включва 40 евро, такси за невнасяне на минимални погасителни вноски, 940,84 евро, възнаградителна лихва, 4016,63 евро, такси за обработка на просрочен кредит, както и 1951,56 евро, неустойка за предсрочна изискуемост, които по изложените аргументи не са част от претендираната главница и не са предмет на настоящото исково производство).